ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I; РАЗДЕЛ I

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

АВТОР НА ‘’КОСМОГОНИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ’’, ‘’ПОСЛАНИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ’’ И ДР.

Трето издание      Осми печат

СДРУЖЕНИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР

ОУШЪНСАЙД, КАЛИФОРНИЯ, САЩ

Англия: L. N. Fowler &Co., Ltd., 29 Ludgate Hill,

London, E. C. 4.

Издателски права, 1922

от

Г-жа Макс Хайндел

Отпечатана в Съединените Американски Щати


——————————————————————————————————————
*В facebook на страница Космогонията на Розенкройцерите Макс Хайндл, освен всички мои блогове, може да видите pdf на основния труд на Макс Хайндел “Космогонията на Розенкройцерите” преведен на български.

Моите блогове:
maxheindelknigi-1.blogspot.com
maxheindelknigi-2.blogspot.com
maxheindelknigi-3.blogspot.com
maxheindelknigi-4.blogspot.com
maxheindelknigi-5.blogspot.com
maxheindelcosmo-1.blogspot.com

——————————————————————————————————————

ЧАСТИЧЕН СПИСЪК НА ТЕМИТЕ

РАЗДЕЛ I        ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА

                                    Обществени условия

                                    Брачен съюз

                                    Деца

                                    Сън и сънища

                                    Здраве и болест

РАЗДЕЛ II       ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

                                    Наука за смъртта

Кремация

                                    Чистилище

                                    Първо небе

                                    Второ небе

                                    Трето небе

                                    Ангели Хранители

РАЗДЕЛ III      ПРЕРАЖДАНЕ

                                    Законът за прераждане

                                    Законът за причинно-следствената връзка

                                    Транс миграция

РАЗДЕЛ IV      УЧЕНИЕТО НА БИБЛИЯТА

                                    Сътворението

                                    Падението

                                    Непорочното зачатие

                                    Думите на Христос

РАЗДЕЛ V       СПИРИТУАЛИСТИЧЕН ФЕНОМЕН

                                   Упражняване на медиумистични способности

                                   Обсебване

                                   Материализиране

РАЗДЕЛ VI      ЯСНОВИДСТВО

                                   Опасност от психични разстройства

                                   Истинско духовно развитие

                                   Посвещаване

РАЗДЕЛ VII     АСТРОЛОГИЯ

                                   Истинска и лъжлива Астрология

                                   Молитва и Астрология

                                   Свободна воля и Астрология

РАЗДЕЛ VIII    ЖИВОТНИ

                                   Техният живот тук сега и след време

РАЗДЕЛ IX      ВЪПРОСИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ

РАЗДЕЛ X       КЛАСИФИЦИРАН СПИСЪК НА ВЪПРОСИТЕ И ИНДЕКС

СПИСЪК НА ДИАГРАМИТЕ

(дадените номера на страниците показват позицията на съответната диаграма в оригинала)

Абсолют, Бог и други Богове…………………………………………………………98

Цикъл на Живота………………………………………………………………………132

Отецът, Синът и Светият Дух……………………………………………………….260

Пътят на неизползваните сексуални токове…………………………………….. 304

Както горе, така и долу………………………………………………………………..420

Миналата, настоящата и бъдещата форма на човек……………………………421

Четирите царства………………………………………………………………………422

Строежът на земята……………………………………………………………………423

Седемте свята………………………………………………………………………….424

Диаграма показваща относителността на действителната реалност

  на видимия и невидимите светове използвайки

  пречупването на светлината през призма като илюстрация…………………425

Седемте земни периоди………………………………………………………….…..426

Седемте дни на сътворението………………………………………………………342

Четирите велики посвещавания…………………………………………………….427

                                  

                                  

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ

Въпросите, разгледани в тази книга, са били задавани на автора след изнасяните от него лекции в различни градове и, в повечето случаи, тези въпроси показват известни познания относно предмета от страна на задаващия въпроса.

Ще бъде, може би, от полза за тези които не са запознати с ‘’Космогонията на Розенкройцерите’’ да предоставя следната информация относно философията и използваните термини. По този начин за всеки ще бъде лесно да разбере отговорите на въпросите. Тук е мястото, може би, да заявя че на всеки въпрос е даден отговор независимо от това какво е съдържанието на отговора на който и да било друг въпрос, така че всеки отговор е завършен сам за себе си. Това е довело понякога до повторения на някои неща в отговорите на подобни въпроси. Но ще стане ясно, че във всички случаи където съществува такова повторение, то изразява нов аспект на предмета, така че не нужно авторът да се извинява, защото той смята този използван метод за по-добър отколкото да се прави справка с някой друг отговор за което питащият, може би, няма да има време

Философията на Розенкройцерите учи, че човекът е комплексно същество, което притежава:

(1)      Плътно Тяло, което е видимият инструмент който той използва тук   на този свят; тялото за което обикновено ние мислим че е целия човек.

(2)       Витално Тяло, което е изградено от Етер и обхваща и прониква видимото тяло както Етерът прониква всички останали форми с тази разлика, че човешките същества си служат с по-голямо количество от универсалния (или всеобщия) етер, отколкото другите форми. Това етерно тяло е нашия инструмент за усвояване на виталната енергия на Слънцето.

(3)       Тяло на Желанията, което е нашата емоционална природа. Това ефирно тяло-носител прониква двете тела – плътното и виталното. То се вижда от ясновидското зрение като издадено около 16 инча (около 40 сантиметра) извън нашето видимо тяло, което е поместено в центъра на този обхващащ го облак като жълтък в средата на яйце.

(4)       Умът, който е огледало отразяващо отвъдния свят и който дава възможност на Его да предава управляващите си команди като мисли и думи, и също така да предизвиква действие.

Его е тройният дух който използва тези тела-носители* за да натрупва опит в училището на живота.

________________________________________________________________

тела-носители*  - Във всички издания на ‘’Космогонията на Розенкройцерите’’, преведена на български от Христо Маджаров, английската дума ‘’vehicle’’ е преведена като ‘’връзка’’. Тук думата ‘’vehicle’’ е преведена като ‘’тяло-носител’’ или ‘’носител’’.

‘’връзка’’ на Его със света (околната среда) от чиято материя е изградено съответното тяло (например плътното тяло е връзка на Его с физическия свят).

________________________________________________________________

РАЗДЕЛ I

Въпроси отнасящи се до

ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА

ВЪПРОС No.1

Ако ние сме били девствен (чист) дух и част от Всезнаещия Бог, защо е било необходимо за нас да предприемем това дълго странстване, придружено с грях и мъка, през материята?

Отговор: В началото на проявлението, Бог е диференцирал вътре в себе си множество от духовни интелигенции* с потенциална възможност за развитие, както искрите се излъчват от огъня. Така тези духовни интелигенции са били потенциални пламъци, но все още не са били истински огън, понеже при все че са били надарени с все-съзнанието на Бог, на тях им е липсвало себе-съзнание; бидейки потенциално всемогъщи като Бог, те не са имали динамична сила (или енергия, мощ) за да използват във всеки момент съобразно желанието си; и за да бъдат развити тези качества (или способности) е било задължително те да минат през материята.

______________________________________________________________________

‘’intelligence’’ – интелигентна или разумна същност, предено навсякъде като ‘’интелигенция’’.

______________________________________________________________________

Поради това, през Инволюцията всяка Божествена искра е била капсулирана в различни тела-носители с достатъчна плътност, която да изключи външния свят от съзнанието й. Тогава, Духът който е вътре, вече неспособен да контактува с външния свят, се обръща навътре и открива Себе си. Със събуденото себе-съзнание обаче се появява усилието на духа да се освободи от този затвор и през Еволюцията различните носители, които духът притежава, ще бъдат одухотворени (спиритуализирани) в душа, така че в края на проявлението духът не само ще има придобито себе -съзнание, но още и душа-сила (душевна сила).

Съществува тенденцията, сред по-голямата част от хората, да вярват че всичко което съществува е константна даденост, без оставена възможност за добавяне на ново оригинално творчество. Тези които изучават живота обикновено говорят само за инволюция и еволюция, тези които изучават формата, а именно представителите на съвременната наука, се занимават само с еволюция, но най-напредналите измежду тях вече започват да откриват и друг фактор, който те наричат епигенезис. 

Още през 1757 година, Caspar Wolff издаде неговата ‘’Theorea Generationis’’, в която той показва че в развитието на яйцето има серия нови образувания, не заложени в началото, и Haeckel, признавайки този труд, казва че понастоящем вече не би трябвало да наричаме епигенезиса само идея. Защото е факт, който можем да демонстрираме използвайки микроскоп при по-нисшите форми където промените се извършват достатъчно бързо. Откакто умът е даден на човек, този изначален творчески импулс – епигенезисът е, който е бил причината за цялото ни развитие. Наистина, ние градим на базата на това което вече е сътворено, но винаги се появява и нещо ново вследствие на дейността на духа, и поради това ние ставаме творци, защото ако само копирахме това което е вече създадено за нас от Бог или Ангел, никога не би било възможно да станем творчески (създаващи) интелигенции; ние просто бихме били само имитатори. И въпреки че правим грешки, би могло да се каже, че ние често се учим много повече от нашите грешки отколкото от нашите успехи. Грехът и мъката, за които задаващият въпроса споменава, са в повечето случаи резултат от грешките които правим и тяхното щампосване (дълбоко отпечатване) върху нашето съзнание ни принуждава да прилагаме  усилията си в други направления, които се проявяват като ‘’добри’’ – с други думи, които са в хармония с природата. Поради това, този свят е тренировъчно училище, а не долина на скръб и сълзи, в която сме били поставени от капризен Бог. (виж въпрос No.9)

ВЪПРОС No.2

Ако ‘’Бог е създал хората малко по-долу от Ангелите’’, как е възможно хората накрая да ги превъзхождат в Духовния Свят?

Отговор: Въпросът издава известно неразбиране, от страна на задаващия въпроса. В ученията на Розенкройцерите никога не е имало подобно твърдение, но нещо все пак е казано засягащо този въпрос, което може би е погрешно разбрано. Същността на предмета е, че еволюцията се движи по спирала и никога няма повторение на същото състояние. Ангелите са по-ранен поток на еволюция, те са били хора през предишната инкарнация на земята, наречена от Розенкройцерите Лунен Период. Архангелите са били човечеството на Слънчевия Период и Боговете на Ума ( mind на български може да се преведе като ум, но и като съзнание), наречени от Павел ‘’Силите на тъмнината’’ са били човечеството на тъмния Сатурнов Период. Ние сме човечеството на четвъртия период от сегашната схема на проявление, Земният Период. Тъй като всички създания във вселената се развиват прогресиращо, хората от предишните периоди също са напреднали, така че сега те са на по-високо ниво отколкото са били когато са били хора – те са супер-хора. Затова напълно вярно е, че Бог е създал човек на малко по-ниско ниво от Ангелите. Но понеже всичко се развива и напредва по спирален път, вярно е също така, че сегашното наше човечество е по-високо еволюирало човечество отколкото Ангелите когато те са били хора; и че Ангелите са били по-високо развито човечество от Архангелите когато те са били хора. На следващата стъпка ние ще достигнем нещо подобно на нивото на Ангелите в настоящо време, но ние ще превъзхождаме това което са те сега.

ВЪПРОС No.3

Защо трябва да е необходимо за нас да преминем през това физическо съществуване? Не бихме ли могли да научим същите уроци без да бъдем затворени и ограничени от плътните условия на материалния свят?

Отговор: Първоначално Новия Завет е бил написан на гръцки език и думата Logos има две значения: дума и мисъл която предхожда думата, така че когато Йоан ни казва в първа глава на неговото евангелие, че ‘’В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото’’, ние бихме могли да преведем този ред и по следния начин: В началото беше мисълта, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко съществува по силата на този факт (словото). Това е ‘’живот’’.  

Всичко което съществува във вселената е било първо мисъл. Тази мисъл след това се проявява като дума, един звук който изгражда всички форми и самият той проявен като живот е вътре в тези форми. Това е процеса на сътворението, и човек, който е бил създаден по подобие на Бога, твори по същия начин, до известна степен. Той има способността да мисли; той може да изговаря мислите си и по този начин, тъй като не е в състояние да реализира до края идеите си сам, може да си осигури помощта на другите. Но ще дойде времето когато той ще създава директно с изречената от устните си дума, затова той сега учи да създава по друг начин, така че когато в бъдеще той стане способен да използва словото си за да създава директно, той ще знае как. Този тренинг е абсолютно необходим. Сега той би правил много грешки. Освен това, той още не е добър – той би създавал демонични същества.

В зората на своето съществуване, когато човек е започнал да полага усилия за своето развитие, той е използвал веществата в твърдо агрегатно състояние, твърдите тела, силата на мускулите е била единствения начин да извършва работа, а от камък и кости, които той е събирал, е изработвал първите си груби инструменти с които можел да си служи. След това настанало времето когато в първобитното си жилище той за първи път е започнал да се доверява на водата; течностите, и водното колело е било първия механизъм. А течността вече притежава много по-голяма сила от твърдите материали. Една вълна би разрушила палубите на кораб, би изтръгнала мачтите и огънала най-здравия стоманен стълб все едно че е тънка жица; но силата на водата е стационарна сила и поради това е ограничена да действа там където се намира. Когато човек се е научил да използва силата на още по-ефирната материя която наричаме въздух, за него е станало възможно да задейства вятърни мелници навсякъде, които да вършат неговата работа и да използва платноходи, осъществявайки посредством тях връзка с целия свят. Така, следващата стъпка на човек по пътя на неговото развитие, е била постигната чрез използването на силата на материя още по-ефирна от водата и с по-универсално приложение отколкото това вещество. Но вятърът е променлив и на него не може да се разчита; поради това напредъкът на човешката цивилизация постигнат чрез използването му достигнал предел когато човек открил как да прилага още по-ефирния газ, парата, защото тя може да се получи навсякъде и по всяко време и напредъкът на света след това събитие е значителен. Има обаче едно ограничение при прилагането й защото силата на парата изисква тежки и обемисти съоръжения за пренасянето и’. Това ограничение практически е елиминирано при използването на една още по-фина сила, по-лесно преносима, електричеството, което е напълно невидимо и неосезаемо.

Така, виждаме че прогресът на човек в миналото е зависил от усвояването на сили с нарастваща степен на отдалечаване от твърдата материя, всяка следваща в скалата с все по-голяма способност за трансмисия от предхождащата я и ние лесно разбираме че по-нататъчният прогрес зависи от откриването на още по-ефирни сили с по-висока способност за трансмисия. Ние знаем, че това което се нарича безжична телеграфия се осъществява дори без използването на проводници, но дори тази система не е идеална, защото зависи от енергия генерирана в централна станция, която е стационарна.Това изисква употребата на скъпи съоръжения и затова е недостъпно за мнозинството (‘’от мен - какъв огромен напредък е постигнало човечеството в това направление за 100 години след като е била написана тази книга’’).Идеалната сила би била силата която човек би могъл да генерира от себе си във всеки момент без използването на техника.

Преди няколко десетилетия Жул Верн ни доставяше удоволствие като рисуваше пред нашето въображение образите на подводница, пътешествие около земята за осемдесет дни и т.н.Днес картините които той изобразяваше са факт, изпреварвайки дори неговото въображение и ще дойде ден когато ние ще имаме на разположение генераторът на енергия, за който разказвахме по-горе. Bulwer Lytton неговия труд ‘’Идващата раса’’ е описал сила наречена ‘’Vril’’ , която е притежавана от въображаеми същества и която те могат да използват за да се движат над земята във въздуха и по различни други начини. Такава сила има латентна във всеки един от нас, понякога говорим за нея като за емоция. Ние чувстваме нейната понякога ескалираща мощ като ярост когато се развихри и казваме ‘’човекът е загубил контрол над себе си’’. Никакъв обем от работа не може така да измори физическото тяло и да го омаломощи както когато огромно количество енергия е изпуснато на свобода от тялото на желанията в пристъп на ярост. Обикновено, в днешно време, тази огромна сила спи и това е добре и така трябва да бъде докато ние не сме се научили да я използваме в съответствие с мисълта, която е още по-фина сила. Този свят е училище което да ни научи как да чувстваме и мислим правилно, така че да можем да се подготвим да използваме тези две висши сили – силата на емоцията и силата на мисълта.

Един пример ще направи по-разбираемо как този свят изпълнява това предназначение.

Откривател има нова идея. Идеята още не е мисъл, тя е само като проблясък и още не е придобила форма, но постоянно той си я представя изградена от вещество(материя) на ума. Той оформя в мислите си една машина и пред неговото умствено зрение този механизъм се появява с неговите валове въртящи се по някакъв начин, с цел да се изпълни желаната функция. След това той започва да чертае планове за този механизъм и дори на този етап на конкретизация много е вероятно да се разбере, че са необходими модификации. По такъв начин, разбираме че физическите условия показват на изобретателя къде неговата мисъл е била погрешна. Когато той построи механизма от подходящ материал, така че да изпълнява желаната функция, ще се разбере че е необходимо да бъдат направени още промени. Може би ще се наложи да се изостави първия вариант, да се обнови изцяло концепцията и да се построи нов механизъм. По този начин конкретните физически условия са му позволили да открие недостатъците в неговите разсъждения; те са го накарали да направи необходимите промени в първоначалната му мисъл за да се появи машината която ще изпълнява желаната функция. Ако го имаше само Света на Мисълта, той не би разбрал че е допуснал грешка, но втвърдените солидни физически условия му показват къде неговата мисъл е била погрешна.

Физическият Свят учи откривателя да мисли правилно и неговите успешни машини са превъплътените верни мисли.

Същият принцип важи и за политическите, комерсиалните и обществените области. Ако нашите идеи за различни области на живота са погрешни, те се коригират когато придобиват т.н. практическо приложение и затова този свят е абсолютна необходимост за да ни учи как да си служим със силата на мисълта и със силата на желанието, сега тези сили са възпирани от всеобхватно приложение от нашето материално обкръжение.

Но, тъй като времето се движи напред и ние се научаваме как да мислим правилно все повече и повече, на края ще бъдем в състояние да мислим правилно на секундата във всеки случай без да има нужда да експериментираме и тогава ние, също така, ще бъдем в състояние да изричаме нашата мисъл в действително създание, като същество. Имало е такова време много много отдавна когато човекът е бил духовно същество и когато условията на земята са били по-пластични. Тогава той е бил обучаван директно от Боговете да използва думата като способ за създаване и той е работил с този способ върху животните и растенията. В Библията пише, че Бог е дал животните на човека и той им е дал имена. Това даване на имена не е било просто да нарече лъва лъв, а е било формиращ процес който е давал власт на човек над съществото което той е именувал и само себичността и необузданата жестокост са го направили негоден да бъде владетел на силата на изреченото от майсторите слово, изгубена за него. Когато святостта отново ще заеме мястото на отричането от Бога, словото ще бъде намерено отново и ще бъде създаващата сила на божественото човечество в една бъдеща епоха.

ВЪПРОС No.4

Ако този земен живот е толкова важен и наистина основа за целия душевен растеж, който се получава по-късно в резултат на опита натрупан тук, защо нашият земен живот е толкова кратък в сравнение с живота във висшите светове който достига приблизително хиляда години между два земни живота.

Отговор: Всичко това, което е направено от човешката ръка на този свят, е изкристализирала мисъл;  столовете на които седим, къщите в които живеем, различните удобства като телефона, парахода, локомотива и т.н. са били някога мисъл в ума на човека. Ако я нямаше тази мисъл, предметът никога не би се появил. По подобен начин дърветата, цветята, планините и моретата са изкристализирали мисловни форми на природните сили. Човек, след като напусне това тяло след смъртта и встъпи във Второто Небе, става едно цяло с тези природни сили; той работи под ръководството на креативни йерархии, създавайки за себе си околната среда която е нужна за следващата стъпка в развитието му. Там той строи от ‘’умствена материя’’ (‘’умствено вещество’’) архетипите на сушата и моретата; той работи с флората и фауната; той създава всичко в неговата околна среда като мисъл-форми и тъй както той промени условията за живот, така те се проявяват когато той се прероди.

Но изработването на неща в мисловна форма е много по-различен процес отколкото изработването на неща в твърда форма. Понастоящем ние сме много слаби мислители и затова ни е необходимо изключително много време за да построим мисъл-формите във Второто Небе; след това ние трябва да изчакаме съответното време след което тези форми ще изкристализират в действителната плътна околна среда на физическия свят в който трябва да се върнем. Затова е необходимо да пребиваваме в Небесния Свят много по-дълго време отколкото оставаме в земния живот. Когато сме се научили да мислим правилно, ние ще бъдем в състояние да създаваме тук във Физическия Свят за много по-кратко време отколкото сега ни отнема. Също така не ще бъде необходимо да прекарваме толкова дълго извън земен живот, както сега.

ВЪПРОС No.5

Колко време трябва да мине преди да можем да съществуваме без тези физически тела и отново да действаме заедно в Духовните Светове?

Отговор: Този въпрос разкрива начин на мислене който се среща често сред хората които са се запознали с факта, че ние притежаваме духовни тела в които можем да се движим през пространството със скоростта на светлината, тела на които не им е необходима материална одежда и затова техните притежатели са освободени от грижата за едно физическо тяло. Тези хора копнеят за времето когато на тях ще им израстат криле и те ще могат да се отърват от тази ‘’низка отвратителна смъртна обвивка’’.

Много жалко е да се мисли така. Ние би трябвало да сме много благодарни за материалния инструмент който притежаваме, защото той е най-ценен от всичките ни тела-носители. Наистина е съвършено вярно, че нашето физическо тяло е най-нисше от всички наши носители, но също така факт е, че този носител е в най-голяма степен завършен и без него другите носители биха били понастоящем от малка полза за нас. Защото докато този великолепно организиран инструмент ни дава възможност да се справяме с хиляди различни условия тук, нашите по-висши носители са практически неорганизирани. Виталното тяло е формирано орган по орган спрямо нашето плътно тяло, но докато не e тренирано посредством езотерически упражнения то не е годен да функционира самостоятелно инструмент. Тялото на желанията има само известен брой сетивни центрове, които обаче дори не са активирани в болшинството от хората, а колкото до ума, той е един безформен облак при повечето хора. В днешно време ние трябва да се стремим да одухотворяваме физическото тяло и би трябвало да разберем, че е нужно да тренираме нашите по-висши носители преди да можем да си служим с тях. За мнозинството от хората това ще отнеме дълго, дълго време. Поради това, най-добре ще е да си изпълняваме дълга и да си вършим всекидневната работа, вместо да бързаме към деня когато ще бъдем в състояние да използваме по-висшите тела-носители, защото този ден зависи от нас самите.

ВЪПРОС No.6

Дали духът влиза в тялото по време на зачеването или по време на раждането?

Отговор: Посредством ясновидско проучване е било установено, че при настъпването на смъртта духът взима със себе си силите или енергията на една малка частица (атом*) намираща се в лявата камера на сърцето, която се нарича семенен атом, защото тя е сърцевината или семето около което се събира материята на всички съставни части в тялото и всяка частица в тялото трябва да е в състояние да вибрира в унисон с този семенен атом. Затова този атом е вложен в сперматозоид на бащата известно време преди зачатието и по-късно навлиза в утробата на майката. Но зачеването съвсем не е едно и също нещо със сексуалното единение на родителите. Оплодителният сперматозоид понякога не e проникнал в яйцеклетката четиринадесет дни след единението на родителите. Оплождането на яйцеклетката може да се нарече зачеване, защото от момента когато оплодената яйцеклетка напусне фалопиевата тръба, започва периодът на вътреутробното развитие (gestation). През първите осемнадесет до двадесет и един дни цялата работа извършва майката, но след този период от време прераждащият се Его, облечен в облак от вещество на желанията и ума (материя от Световете на Желанията  и Ума) с форма на камбана, влиза в утробата на майката и камбановидният облак се затваря в долната си част по такъв начин, че придобива формата на яйце. Тогава духът определено е уловен като в мрежа в плътта и не може вече да се измъкне и трябва да остане с майката докато се освободи след раждането. На сегашното ниво от нашето развитие, духът извършва много малка част от работата по строежа на неговото бъдещо тяло съзнателно, но е там през цялото време и помага несъзнателно при изграждането на неговия инструмент. Това не е по-странно от факта, че ние сме в състояние да смиламе храната си и да управляваме дихателната си система без да участваме съзнателно в тези процеси.

______________________________________________________________________

‘’atom’’ – авторът използва този термин имайки предвид вероятно ‘’частица; atom/atoms са преведени  на повечето места в текста като атом/атоми, но биха могли да означават и – частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и и т.н.

В случая – информационен носител/и

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.7

Каква е била причината за разделянето на половете?

Отговор: Разделянето на половете е станало на много ранен етап от човешката еволюция, когато човекът не е имал, както сега, мозък и ларинкс. Тогава половината от силата за създаване на потомство е била отклонена нагоре за да могат да бъдат изградени тези два органа. Мозъкът е бил построен за развитие и растеж  на мисълта в следствие на което човек създава във физическия свят. Къщи, градове, параходи, железници, всичко направено от ръката е изкристализирала човешка мисъл. Също така ларинкса е бил създаден от творческата сексуална сила за да може човек да изразява своите мисли. Връзката между тези органи и силата на половия орган ще стане очевидна когато обърнем внимание на това как момчето, което притежава положителна (или активна) сила за създаване, си променя гласа по време на пубертета когато за първи път става способно да пресъздава своя вид; също мъжът който злоупотребява със сексуалната си сила понижава способността си за мислена, докато задълбоченият мислител който използва почти цялата си сила за създаване за творчество има малка или почти никаква наклонност към сексуален живот.

Преди да се извърши това разделяне човек е приличал на някои сегашни растения, създаващ субект способен сам да размножава рода си без помощта на друг. Способностите за мисъл и говор са дадени след загубата на тази креативна мощ; но сега тази половина от силата за създаване, която се проявява чрез мозъка и ларинкса, може да бъда използвана за създаване на обекти в света – къщи, кораби и т.н.

 ВЪПРОС No.8

Дали душата на жената е от мъжки род, а душата на мъжа от женски род?

Отговор: В общи линии бихме могли да кажем ‘’да’’, виталното тяло което в бъдеще ще бъде трансформирано, трансмутирано и одухотворено (спиритуализирано) в душа е от противния пол. То е формирано орган по орган като физическото тяло с това само изключение и това обяснява много факти, които иначе не биха могли да бъдат обяснени.

Качествата присъщи на виталното тяло са растеж, размножаване, асимилация (храносмилане) и памет. Жената, имайки положително (активно) витално тяло, узрява по-рано от мъжа, частите на тялото които остават ‘’подобни на растение’’, като косата например, която пораства по-дълга и по-красива; и естествено едно положително витално тяло ще произведе повече кръв отколкото отрицателното пасивно витално тяло притежавано от мъжа, в следствие на което у жената има по-голямо налягане на кръвта което трябва на се разтоварва чрез периодично кръвотечение и когато това се преустанови, в климактериума, при жената се появява второ израстване, добре формулирано чрез израза ‘’напълняване на четиридесет’’.

Импулсите на тялото на желанията движат кръвта в организма с различна скорост в съответствие със силата на емоциите. Организмът на жената, която има излишък от кръв, работи под много по-голямо напрежение отколкото организмът на мъжа, това напрежение се разтоварва чрез периодични кръвотечения, но има моменти когато е нужен допълнителен отдушник; тогава сълзите ‘’бялото кървене’’ действат като предпазна клапа за отстраняване на излишната течност. Мъжете, въпреки че и те могат да имат също толкова силни емоции, не използват често сълзите защото те не притежават повече кръв отколкото биха могли комфортно да използват.

Бидейки положително заредена в Етерната Област на Физическия Свят, сферата на действие на жената е била дома и църквата, където тя е обкръжена с любов и спокойствие, докато мъжът е водил битката на силните за оцеляване на по-приспособените в плътния Физически Свят, където той е положителен.

ВЪПРОС No.9

Дали ние запазваме един и същ характер през всичките си животи?

Отговор: Его може да се оприличи на скъпоценен камък, на необработен диамант. Когато диаманта е изваден от земята, той е твърде далеч от истинската си красота; грубата обвивка скрива вътрешното великолепие и преди суровият диамант да се превърне в скъпоценен камък той трябва да бъде шлифован с твърд инструмент. Всяко действие с този инструмент отстранява част от грубата обвивка и изрязва една страна на диаманта през която навлиза светлината и се пречупва на ъгъл различен от тези ъгли, на които се пречупват отразените обратно от другите стени на диаманта светлинни лъчи.

Така е и с Его. Необработен диамант, той навлиза в училището за жизнен опит, странник през материята, и всеки живот е като едно докосване на шлифовъчния инструмент до камъка. Всеки живот в училището за опитност отстранява част от грапавината на Его и допуска светлината на интелигентността да се пречупи на нов ъгъл, давайки различна опитност, така че както ъглите на пречупване на светлината от различните стени на диаманта варират, така и темперамента на Его се променя през всеки живот. През всеки живот ние можем да изградим само малка част от нашата духовна природа, ние можем да реализираме само малка част от великолепието на нашите божествени възможности, но тенденцията е всеки следващ живот да ни полира все повече и повече и нашият темперамент да става все по-спокоен. Всъщност, работата върху нашия темперамент е главната част от урока, защото целта е да станем господари на самите нас. Както Гьоте казва:

‘’От всяка сила, която владее целия свят,

Човек се освобождава когато придобие себе-контрол.’’

ВЪПРОС No.10

Дали тялото на желанията се разболява и дали то има нужда от храна и обновяване?

Отговор: В известен смисъл може да се каже, че през време на земния живот болестите се проявяват първо в тялото на желанията и във виталното тяло, като тъканта им изтънява и жизненият (виталният) флуид не протича така както когато човек е здрав. След това плътното физическо тяло се разболява. Когато настъпи възстановяване, по-висшите тела показват подобрение преди да се забележи оздравяване във физическия свят.

Но, ако питащият има предвид условията след смъртта, нещата са различни. Въпреки че някой човек може да бъде болен тук, може би прикован на легло в продължение на години и да не бъде в състояние да се движи, след като е настъпила смъртта и той се усети без физическо тяло, тогава изведнъж настъпва чувство на облекчение, чувство на радост и лекота което за него е необичайно и той изведнъж осъзнава че няма болка и че е в състояние да се движи. Ако той разбира условията там, той също ще знае, че не е нужно да се храни защото тялото на желанията не изисква обновяване. Много хора, обаче, не разбират този факт и затова откриваме в по-горните области на света на желанията, че понякога те искат да вършат всичко което се прави при обикновеното домакинстване. Това разкриват историите описани от някои спиритуалисти проучвали Невидимия Свят; това важи в голяма степен и за разказа на George du Maurier за живота на Peter Ibbetson  и Conntess of Towers в неговата творба, запазвайки името на героя. Тази книга е за препоръчване на читателя защото дава хубава илюстрация за действието на паметта на свръх съзнанието посредством която героят се занимава с живота през детството си и за действителните условия в по-ниските области на Невидимия Свят, които са основа за неговите и на контесата преживявания.

ВЪПРОС No.11

Как става така, че някой изкупва всичките си грехове в Чистилището, но после след прераждането си трябва отново да страда, поради Закона за Причинно-следствената връзка за греховете си от предишния живот?

Отговор: Има две различни дейности в Чистилището. Първо, има изчистване на лошите наклонности (навици). Например, алкохоликът има същото силно желание за питие както и преди смъртта, но сега той няма стомах и хранопровод където да поеме алкохола, така че въпреки че той може да пребивава в различни кръчми и въпреки че той може дори да се вмъкне и да се накисне в бъчва за уиски и да се напои там с алкохол, той не получава удоволствие защото алкохолът не може да се разгради химически, както това става в стомаха. Така той изстрадва цялата си мъка на Tantalus  - ‘’Вода, вода навсякъде, но нито една капка за пиене…’’

Но, тъй както в този свят желанието прегаря когато разберем че не може да се изпълни, така пияницата бива излекуван от влечението си към пиенето, защото не може да поеме никакъв алкохол, и той се ражда невинен пречистен от злото, доколкото се отнася да този порок. Обаче, той трябва да преодолее този порок съзнателно, така че някога на неговия път ще се появи изкушението. Когато той е станал зрял човек, някой приятел може да го помоли ‘’да дойде и да се почерпят с по едно питие’’. Тогава, зависи от решението му дали той ще откаже или не. Ако се съгласи, той ще сгреши отново и отново ще трябва да бъде пречистен, докато най-накрая натрупаната болка от повторенията в чистилищните съществувания не предизвика у него отвращение към пиенето. Тогава той съзнателно ще е преодолял изкушението и няма да има повече страдания от този източник.

Колкото до злото което сме причинили на другите, например ако сме се отнасяли жестоко към дете което е било поверено на нашите грижи, като сме го били или сме го оставяли да гладува или по някакъв друг начин сме го малтретирали, сцените когато сме вършили това зло ще се отпечатат върху атома в сърцето; по-късно отпечатъкът ще бъде презаписан върху тялото на желанията и панорамата на живота, която се разгръща назад в обратен ред, ще представи отново тези сцени пред нашето съзнание. Тогава ние самите ще почувстваме това което е чувствало детето като наша жертва; ние ще усещаме нараняванията от ударите които сме нанасяли точно както детето ги е усещало, ние ще чувстваме душевната мъка и унижението, ние ще чувстваме ужасните болка след болка, и след това след като се преродим, ние ще срещнем нашата жертва и ще имаме възможността да сторим  добро на този човек, не зло. Ако направим така, много хубаво. Ако нашата враждебност настоятелно се прояви отново, тогава други удари в следващото Чистилище ще ни накарат най-накрая да разберем, че трябва да бъдем милостиви към тези за които се грижим.

Така че, ние не страдаме отново за грехове от предишния живот, ние сме родени невинни благодарение на благословеното съдействие на Чистилището, и в края на краищата всеки акт на жестокост който извършваме е акт на свободната ни воля. Но пред нас се поставят изкушения с цел да се докажем, че пречистването е било достатъчно за да ни научи на необходимите уроци и наша привилегия е да решим – или да се отклоним или да стоим твърдо на страната на доброто.

ВЪПРОС No.12

Дали съвестта е глас на Бога или на нашия Ангел Хранител?

Отговор: Когато духът напуска тялото при смъртта, панорамата на неговия изминал живот преминава пред него по време на първите три и половина дни след като се е освободил от тялото. Тези картини се щамповат върху тялото на желанията и формират основата на живота в Чистилището и на Първото небе, които се намират в Света на Желанията. Миналият живот се репродуцира в картини движейки се назад, така че сцените които са се случили точно преди смъртта преминават първи; след това следва животът в направление към детството и най-ранното детство. В Чистилището се привеждат в действие само сцените в които душата е вършила зло и тя се вижда в образа на хората към които е било насочено злото и страда както те са страдали от това зло през земния живот. Този запис е неизличимо гравиран* върху семенния атом, който е единствената част от твърдото тяло който душата взима със себе си и запазва постоянно живот след живот. Това е, нещо като ‘’дневник’’ на ‘’Записващия Ангел’’ и тъй като страданието причинено от определено действие е било запомнено върху този семенен атом в Чистилището, очевидно е, че когато през новия живот възникнат подобни обстоятелства и старите изкушения се появят пред нас, страданията които сме изпитали заради това неправилно деяние са записани в семенния атом за да ни предупредят, че такъв начин на действие е погрешен. Това е ‘’гласът на съвестта’’*, и ако завещаното страдание в Чистилището е било достатъчно интензивно, ние ще имаме силата да се противопоставим на всяко появило се пред нас изкушение. Ако, от друга страна, поради различни причини страданието не е било достатъчно, ние може да се предадем за винаги или временно през друг живот на същото изкушение което е предизвикало страдание в предишен живот; ние може да не се вслушаме в тихото шептене на съвестта. Но когато ще сме освободени от нашите тела и преминем в Чистилището следващия път, там тогава ще си причиним добавъчно страдание предизвикано от поддаването ни на изкушението и натрупаният ефект от страданието ще бъде най-накрая достатъчен за да ни възпре от начина на действие предизвикващ болката.

Когато изкушението се е появило пред нас през един земен живот и е било отстранено съзнателно, тогава сме научили урока и съвестта е изпълнила предназначението си.

Отговаряйки точно на въпроса можем, поради това да кажем, че съвестта е паметта на духа за минали страдания предизвикани от грешки в предишни животи.                              

                       

______________________________________________________________________

гравиран* -  ‘’engraven’’  гравиран, врязан, отпечатан или запомнен в информационния носител наречен семенен атом (вид памет).

съвест* – коренът на българската дума ‘’съвест’’ е ’’ вест’’ (от отвъдното).

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.13

Какво е гений?

Отговор: От гледна точка на популярното схващане, гениалността изглежда като случайност. Теорията за наследствеността не важи в този случай, защото понякога най-обикновени хора имат дете гений, а най-високо образовани интелектуалци имат умствено недоразвити деца. Понякога в едно и също семейство могат да се срещнат деца с вродено слабоумие и гении. Всъщност, лудост и гениалност, може да се каже, че са двете екстремности където се срещат умствените способности на човек.

Ако се мъчим да си обясним гениалността посредством наследствеността, непрекъснато си задаваме въпроса защо няма дълга верига от прадеди-механици преди Томас Едисон, който тогава би бил завършек на фамилията. Ние откриваме във всички случаи, че появата на гений не е подвластна на никакъв закон, погледнато просто от материална гледна точка

Ако обаче, разглеждайки този проблем, се обърнем към закона за причинността и придружаващия го закон за прераждането нещата са много по-различни. Тази теория твърди, че животът на земята е училище за натрупване на опит, че при всяко ново раждане ние идваме с натрупана опитност от всички предишни животи като наш складиран запас, наш капитал; че някои от нас са посещавали това училище за жизнен опит през много на брой животи и са натрупали голям запас. Може би сме развили едно определено качество повече, така че сме станали изключителен експерт в дадена специална област от нашето развитие. Това е гениалност.

С цел да бъде изразена някоя от нашите способност, например музикалност, необходимо е да имаме определени физически характеристики, като дълги и фини пръсти, деликатна нервна система и в частност, ухото трябва да е изградено по специален начин за да можем да се изявим като музиканти. Необходимият материал (или материя) за тази изява не може да се намери навсякъде, затова законът за асоциацията естествено би привлякъл един музикант към други музиканти и там той би намерил подходящ материал за да си построи тяло в съответствие с изискванията за изразяване на неговия талант. Затова, понякога изглежда, че музиканти се раждат в една и съща семейна верига; например двадесет и девет музиканти са били родени във фамилията на Бах в продължение на двеста и петдесет години.

ВЪПРОС No.14

Дали една душа, която е родена като жена е винаги жена в следващите си животи и никога ли не може да стане мъж? И каква е продължителността на времето между инкарнациите?

Отговор: Не, духът е двуполов и обикновено в последователни животи се ражда редуващо се като мъж и жена. Обаче понякога има случаи когато съобразно Закона за Причинно-следствената връзка за предпочитане е духът да се преражда няколко пъти последователно в човек от един и същ пол.

Закономерността е следната:

Понеже слънцето се движи в обратна посока преминавайки през дванадесетте съзвездия с движение което се нарича прецесия на равноденствието, климатът на земята, флората и фауната се променят бавно; по този начин във всяка следваща епоха създават различна околна среда за човешката раса. На слънцето му е необходимо време от около две хиляди години за да премине през един знак от зодиака, при прецесията, и през това време духът обикновено се ражда два пъти, един път като мъж и един път като жена. Промените които се осъществяват за хиляда години между две инкарнации не са така големи, но духът ще е в състояние да извлече опитност от тази околна среда от позицията на двата пола, на мъж и на жена.

Обаче, понякога се срещат случаи когато и продължителността на времето също варира. Никоя от тази закономерности не е константа, те се управляват от Велики Интелигенции в полза на човечеството, така че условията могат да бъдат променени с цел да се нагодят към неотложни изисквания на индивидуални случаи. Например, в случай на музикант. Той не може да намери материал за строежа на неговото тяло навсякъде. Той се нуждае от определена помощ за построяването на трите овални каналчета в ухото по такъв начин, че те да са насочени възможно най-точно към трите посоки на пространството; той също така се нуждае от специална помощ за строежа на нежните фибри на Корти, тъй като неговата способност да различава нюанси в музикалните тонове зависи от тези фибри.

В такъв случай, ако семейството от музиканти, с които той има връзка е в позицията да роди дете, той може да бъде изпратен там въпреки че престоят му в Небесния Свят не би трябвало нормално да се прекрати през следващите сто години, но може би няма да се появи друга такава възможност двеста или триста години след като той би се родил, ако се спази закономерността. Този човек, разбира се, ще бъде пред своето време и няма да може да бъде оценен от генерацията сред която живее. Той е неразбран, но това е по-добре отколкото да бъде роден по-късно, от колкото би трябвало, защото тогава той би бил изостанал от своето време.

Затова толкова често откриваме гении недооценени от техните съвременници, но високо ценени от следващите поколения които могат да разберат техния мироглед.

ВЪПРОС No.15

Когато човек си плаща дълговете, грижи се за семейството си и води морален живот тук, не би ли трябвало той да бъде добре и в отвъдното?

Отговор: Не, изисква се нещо повече и има много хора с такова убеждение които прекарват по-скоро незавидно времето си в Света на Желанията след смъртта. Те са добри, разбира се, но погледнато само от позицията на този живот, но в днешно време от нас се изисква да култивираме поне някакви алтруистически тенденции с цел да прогресираме отвъд нашия сегашен еволюционен статус.

Ние намираме хората които са занемарили своите по-висши задължения в четвъртата област на Света на Желанията след смъртта. Тук е човекът от бизнеса, който се е грижил за всеки долар, който се е отнасял честно с всички; който като добър гражданин е работил за материалното благосъстояние на своите град и родина като е плащал на своите работници заслуженото, отнасял се е към своята съпруга и семейството си с внимание, осигурявал им е всички възможни блага и т.н. Той може би е построил църква или поне е бил много щедър към нея; или може би е построил библиотека или е основал благотворителна институция и т.н. Но той не е дал себе си. Той само е бил заинтересуван от църквата заради семейството си или за да бъде почтен; той не е вложил сърцето си в това, цялото му сърце е било в работата, в правенето на пари или за постигането на светски почести.

Когато той встъпва в Света на Желанията след смъртта си, той е твърде добър за да отиде в Чистилището и недостатъчно добър за да отиде на небето. Той се е отнасял справедливо с всички и не е ощетил никого. Затова няма какво да изчиства. Но, пък той не е сторил и нищо добро, което би му осигурило живот на Първо Небе където се асимилира доброто от изминалия живот. Поради това, той е в четвъртия регион – между Рая и Ада, както се приема. Четвъртия Регион е център на Света на Желанията и чувството там е най-интензивно; човекът все още чувства силно желание за бизнес, но там той нито може да купува, нито може да продава, и така животът му е монотонен по възможно най-ужасния начин.

Всичко което е дал на църквите, институциите и т.н. няма стойност тук поради липса на отдадено сърце. Само когато даваме от любов, дарението е валидно за да ни донесе щастие в отвъдното. Не е важно колко даваме, от значение е само душевността която придружава дарението; затова в силите и възможностите на всеки е да даде и по този начин да облагодетелства себе си и другите. Безразборното даряване на пари, обаче, често прави хората разточителни и накрая самите те да станат нуждаещи се, от друга страна, оказвайки съчувствие от сърце, помагайки на хората да повярват в себе си и да започнат отново живота си след като са пропаднали отклонявайки се от правия път; отплащайки се чрез служене на хората, ние натрупваме съкровище на Небето и даваме повече от злато. ‘’Бедните са винаги с нас’’. Ние може би не сме в състояние да ги измъкнем от нищетата и да ги направим богати и това може би не е най-доброто за тях, но ние можем да ги окуражим да научат урока който трябва да бъде научен в бедността; ние можем да им помогнем за по-оптимистичен поглед към живота

И ако човекът, който питащият има пред вид задавайки въпроса, не прави всичко това той няма да бъде ‘’добре’’ когато си отиде от този свят, той ще страда от това ужасно еднообразие за да се научи че трябва да изпълва живота си с нещо което има истинска стойност; и така в последващия живот неговата съвест ще му шепне да върши нещо по-добро от трупане на пари, въпреки че той не бива да занемарява и материалните си задължения, защото това е също толкова лошо както и да се отказва и от духовните си стремежи.

ВЪПРОС No.16

Понякога се твърди, че имаме право да мислим каквото искаме и че не носим отговорност за нашите мисли. Така ли е от окултна гледна точка?

Отговор: Не, наистина; точно обратното е и не е необходимо да се обръщаме към тъй наречения окултизъм, тази идея е дадена от Христос в проповед в която той ни казва: ‘’Мъжът който е погледнал жена с желание, наистина, вече е извършил прелюбодеяние’’. Бихме имали много по-семпла концепция за живота, ако взимахме под внимание само действията на хората, защото всяко действие е резултат от предхождаща го мисъл, обаче тези мисли не винаги са наши собствени.

Ако ударим камертон, друг камертон от същия тон, ако се намира достатъчно близо, ще започне да звучи заедно с ударения. По подобен начин, ако ние мислим за нещо и друг човек близо до нас мисли за нещо подобно, нашите мисли се съединяват с неговите и го подкрепят за добро или за лошо в зависимост от естеството на мислите. Не е просто фантазия, когато в играта ‘’Часът на магьосничествата’’ героят се мъчи  да помогне на престъпника да избяга от Кентъки, където по-късно би трябвало да бъде арестуван за убийство на губернатора. Героят, човек със значителна сила на мисълта, чувства че може би е подтикнал престъплението. Той казва на сестра си, че преди извършването на убийството то си помислил, че то би могло да стане точно по начина по който е било извършено в действителност. Той има впечатлението, че неговите мисли са били приети от мозъка на убиеца и са му подсказали начина на извършването на убийството.

Ако е извършено някакво престъпление, ние знаем само действията на престъпника, ние нямаме понятие какви мисли са го подтикнали към това. Ако имаме привичка да мислим лошо за някого или за нещо, злите ни мисли може да са били привлечени към евентуален престъпник и по принципа на следното: ако имаме пред нас наситен солен разтвор, необходимо е да се добави само още едно кристалче за да се втвърди разтвора, така ако човек е наситил мозъка си с мисли за убийство, мисълта която ние сме изпратили би могла да бъде последната капка от която да прелее чашата, разрушавайки последната преграда която би задържала престъпника да не извърши деянието.

Поради това нашите мисли имат много по-голямо значение отколкото нашите действия, защото ако винаги мислим правилно, винаги ще действаме правилно. Никой човек не може да мисли само с любов за хората около себе си, не може да си представя в мислите си как ще им помага духовно, умствено или физически без да реализира тези мисли в действие по някое време от живота си. И достатъчно е само да култивираме такива мисли за да се озовем скоро обгърнати от слънчева светлина; ние ще открием че хората ще ни приемат в същия този дух който излъчваме и, ако бихме могли да разберем че тялото на желанията (което обвива всички нас и се разпростира на 41 – 46 сантиметра извън периферията на физическото тяло) съдържа всички тези чувства и емоции, то ние бихме приемали хората по различен начин, защото бихме разбирали че всичко което виждаме минава през атмосферата (аурата) която сме си създали около нас и нейните цветове, всъщност, виждаме у другите.

Ако виждаме низост и дребнавост у хората които срещаме, би било добре да си изясним дали това което виждаме не е атмосферата през която гледаме и която ги оцветява. Да видим дали не сме ние които притежаваме тези нежелани качества и да започнем да поправяме дефектите у себе си. Човек който е долен и низък излъчва тези качества и когото и да срещне, ще му изглежда долен и низък защото той ще изкарва наяве у другите качествата които той поддържа у себе си, на принципа според който вибрациите на камертон от даден тон ще предизвикат вибрации у друг камертон от същия тон. От друга страна, ако култивираме ведро и спокойно отношение към света и самочувствие, чуждо на много силни желания и искрено, открито и готово за помощ, ние ще изкараме наяве най-доброто от другите хора. Затова нека да разберем, че докато не култивираме у себе си по-добри качества, не може да очакваме че ще ги открием у другите.

Затова сме наистина много отговорни за нашите мисли, ние настина сме пазители на нашите братя, защото каквото мислим когато общуваме с тях, така изглеждаме за тях, и те отразяват нашето отношение. Прилагайки горе описания принцип, ако искаме да получим помощ за да развием тези по-добри качества, нека да търсим обкръжението на хора които вече са добри, защото техният характер неминуемо ще подтикне култивирането на добри качества и у нас.

ВЪПРОС No.17

Ако някой е постоянно измъчван от зли мисли които непрекъснато се появяват в неговото съзнание, въпреки че постоянно се бори с тях, има ли някакъв начин той да изчисти ума си, така че да има само чисти и добри мисли?

Отговор: Да има много лесен начин за това. Задаващият въпроса сам посочва най-голямата трудност в своя въпрос, когато казва, че той постоянно се бори с тези мисли. Ако разгледаме някакъв пример, същността на проблема ще се изясни.

Да предположим, че изпитваме някаква антипатия и към някой човек, скарани сме с него и го срещаме всеки ден на улицата, може би дори по няколко пъти на ден. Ако се спираме всеки път когато срещнем този човек и му се караме, защото върви по същата улица по която вървим и ние, защото не вземе да се скрие от погледа ни, тогава всеки път наливаме масло в огъня на нашата неприязън, ние го дразним по този начин и от чиста злоба той може да започне нарочно да ни причаква. Двете, и симпатията и антипатията, притежават тенденцията да привличат дадена мисъл или идея към нас и добавената мисловна сила която излъчваме за да се борим с лошите мисли ще ги поддържа живи и още по-често ще ги поражда в съзнанието ни, по същия начин както кавгата ще накара човека който не харесваме да ни причаква нарочно на улицата. Но ако вместо да се борим с тях ние възприемем тактиката на безразличие, ако обърнем главата си на другата страна когато минаваме покрай него скоро на него ще му омръзне да ни преследва; принципът е следния: когато лоши мисли се пораждат в главата ни, ако се обърнем на другата страна с безразличие и си насочим съзнанието към нещо хубаво и добро, скоро ще открием че сме се отървали от тяхното присъствие и имаме само желаните добри мисли.

ВЪПРОС No.18

Ако жената еманация от мъжа, както е според историята за реброто, дали тя по време на крайното възвръщане към единение ще бъде отново абсорбирана от божеството от мъжки пол, изгубвайки индивидуалността си?

Отговор: Историята за реброто е един от тези примери на голямата некомпетентност на някои от преводачите на Библията – които не са имали окултни знания – когато са боравели със старо-еврейски език, който в писмен вид не е разделен на думи и няма гласни букви. При вмъкването на гласни на различни места и разделяйки написаното на думи по различен начин, може да се получи текст с различен смисъл. Това е един от случаите – една и съща дума може да се чете като ‘’tsad’’  и като’’tsela’’ . Преводачите са прочели историята, в която Бог е взел нещо от Адам (‘’tsela’’), те са били озадачени какво е било то, може би те са помислили че най-малкото зло ще бъде ако използват думата ребро (‘’tsad’’), и в резултат се е получила глупавата история.

Истината е, че човек първоначално е бил като Боговете ‘’направен по тяхно подобие’’, от мъжки и женски пол – хермафродит и по-късно едната част е била отнета*; и така той е бил разделен на два пола. По нататък може да се каже, че първият орган който е бил създаден в сегашния си вид е бил женският полов орган, женската част е съществувала във всичко преди мъжката, а в съответствие със закона на еволюцията който гласи че ‘’първото ще бъде последно’’, женският пол ще остане за по-дълго време да бъде отделен пол; и поради това, питащият греши в предположенията си. Мъжкият пол ще бъде абсорбиран от женския. Дори сега се вижда че този орган постепенно се свива в основата си и най-накрая ще изчезне.

Колкото до загубването на индивидуалността, такова нещо е невъзможно; точно целта на еволюцията е ние да станем индивидуалности, себе-съзнателни**  и отделни през еволюцията и себе-съзнателни и обединени през почивките между проявленията.

______________________________________________________________________

отнета* - Его не е бил разделен на две части – мъж и жена. Едната част е била ‘’отнета’’ и той е станал мъж или жена.

От гледна точка на съвременните познания, едната част може да се приеме, че е единия клон от двойката хромозоми.

себе-съзнателни** -    е преведено като ‘’себе-съзнание’’; ‘’себе-осъзнаване’’ е също вариант.

ВЪПРОС No.19

Защо жената е прокълната от неравенството. Имайки предвид по-ниското й положение и несправедливото отношение към нея от началото на човешкото съществуване на това ниво?

Отговор:Първо, трябва да помним че духът не е нито мъж нито жена, но се проявява редуващо се по този начин, като правило. Ние всички сме били мъже и ние всички сме били жени. За това не може да става въпрос за неравенство, ако гледаме на живота от по-обхватна гледна точка. Определени уроци трябва да бъдат научени от духа през всяка епоха от позицията на жена, други уроци могат да бъдат научени само чрез инкарнация в мъжко тяло. Затова по необходимост се налага промяна на пола. Разбира се, понякога се случва поради определени причини един човек да трябва да се появява като мъж през няколко последователни прераждания, после разбира се, когато той се облече в женска дреха (условно казано ‘’дреха’’) тя може да го дразни силно. В този случай имаме много мъжествена жена, може би боркиня за равенство или с войнствена натура. От друга страна, духът може да бъде облечен в женска дреха по време на няколко прераждания и след това може да се появи като мъж с много женствен характер.

Но въпреки че редуващото се прераждане има хипотетичен характер, много от нас са били родени в древен Рим в противоположния пол и взимайки пред вид закона за причинността, третирането на жените от мъжете през онова време не е било такова, че да накара онези римски жени когато са преродени сега като мъже да са склонни на голяма отстъпка към техните предишни господари. 

ВЪПРОС No.20

Защо страданието на Маргарита е било толкова силно и несъизмеримо с това на Фауст, стигнало се е дори до затвор и смъртна присъда, докато неговият живот, свобода и право на щастие са останали непокътнати?

Отговор: Този въпрос ни насочва към един от митовете достигнали до нас през вековете и противно на популярно възприетото мнение един мит не е история предаваща явно същността на разказа, а е забулена истина разкриваща в символи велики духовни принципи. Митовете са дадени на човечеството през неговия ранен стадий на развитие по същата причина поради който ние даваме на децата етични уроци под формата на детски приказки и илюстровани книжки. По този начин те се възприемат от детския разум, по друг начин нормалното интелектуално познание никога не би могло да се възприеме.

Гьоте, който е бил един посветен, е изложил този мит за Фауст по един чудесен и поучителен начин и ключът към проблема се намира в пролога който се развива на Небето. Синовете на Бог се появяват пред трона и дяволът е сред тях защото той също е един от синовете на Бога. На него му се дава разрешение да се опита да съблазни Фауст с цел да се активизират духовни процеси с резултат култивиране на добродетел. Една от нашите големи грешки е да смятаме невинност и добродетел за синоними; всеки един от нас е роден невинен, той идва тук без никакво зло, всичко е било изчистено, но той притежава определени тенденции които може да се развият в  порок; той трябва да бъде изпитан през всеки живот дали ще се предаде на изкушението и ще приеме порока или ще остане силен и ще развие добродетел. Фауст е бил изкушен, той пада, но след това искрено се разкайва и превръща злите сили в добро, така че накрая е спасен. Разкаянието и промяната преди смъртта са изработили неговото спасение; нечистата страст която е изпитал към Маргарита е отстъпила място на чистата му любов към Елена. Маргарита също отстъпва пред изкушението, тя се разкайва и е спасена чрез опрощаване на греховете. Вижда се, че в първия случай е на лице спасение чрез действия. Чрез своята енергия която доминира над злите сили, Фауст изгражда нова земя, земя на която свободни хора могат да живеят при по-добри условия; той се стреми да повдигне човечеството на по-високо ниво и благодарение на този акт, благодарение на неговата безкористна работа за другите той е избавен от силите на злото. В случая на Маргарита, спасението е резултат на молитва и разкаяние. Следователно, в тази драма както е представена от Гьоте, ние откриваме перфектен символ на Западното Учение който тук е представен от двата аспекта: прощаване на греховете и заличаване на погрешно действие чрез съответното му правилно действие. Смъртта идва при всички и страданието предизвикано от погрешно действие за двете страни със сигурност не е било по-малко за Фауст за който то е било удължено за по-дълъг период от време, от случая на Маргарита, за която животът приключва след много по-кратко време. Единствената разлика е, че Фауст е победил изкушението съзнателно и в бъдещи животи ще има имунитет срещу него, докато случаят на Маргарита е проблематичен. През бъдещия живот на земята тя отново ще трябва да се срещне с изкушението за да може да стане ясно дали тя е развила в себе си силата на характера да се противопоставя на погрешното и да остане вярна на правилното действие.

ВЪПРОС No.21

Има ли някъде текст, или в Стария Завет или в Новия Завет, където на хората се казва да се женят и след това да живеят като брат и сестра по всяко време и при всички условия? И ако няма в Библията, защо вие ни учите така?

Отговор: Древните семити са били петата от Атлантските раси. Те се спасили от потъващата Атлантида, както е написано с вариации в историите за Ной и Мойсей. Те трябвало да отидат в Обещаната Земя, но не малката и незначителна Палестина, а цялата земя, както е създадена и устроена сега. Тя е била обещана защото тогава земята е била в процес на промяна, както обикновено преди една нова раса да я насели. Порои разрушили Атлантската цивилизация и семето на сегашните Ариански (Арийски) раси се отправило към пустошта на Гоби в Централна Азия.

В периода, когато такова семе е трябвало да се превърне в раса населяваща целия свят, раждането на деца естествено е било от първостепенно значение. Затова се е смятало, че дълг на всеки е да има много деца и да бъде изключително плодовит. Но ние сега живеем в съвременния свят, светът е добре населен и не са необходими специални усилия за нуждата от инкарниращи се Его. Ние никога не сме препоръчвали пълно полово въздържание или че хората трябва да се женят и след това да живеят през цялото време като брат и сестра; но ние мислим че семейните хора, в зависимост от условията в които живеят, би трябвало да помагат за осигуряване на продължителността на рода. С други думи, ако двамата съпрузи са физически, морално и умствено в добро състояние, ако имат дом където прераждащ се Его би могъл да има шанс за въплътяване и придобиване на опитност, те би трябвало да се отдадат като жив дар на олтара на човечеството и да дадат субстанции от техните тела за да осигурят един Его с тяло-носител, поканвайки го в своя дом като най-скъп гостенин, благодарни че могат да направят за него това, което други са сторили за тях. Но когато акта на оплождането е бил завършен, те би трябвало да се въздържат от понанатъчни сексуални контакти докато се почувстват напълно готови да създадат тяло за друго дете. Такова е учението на Розенкройцерите отнасящо се до идеалните взаимоотношения между съпруг и съпруга. Същността е, че създаващата функция не би трябвало да се използва с цел задоволяване на чувствени потребности, а само за размножаване на рода, за което тя е била нормално създадена. Това е едно идеално положение и може да е отвъд възможностите на болшинството от хората в днешно време, както и пожеланието да обичаме враговете си, но ако нямаме високи идеали не бихме постигали и прогрес.

ВЪПРОС No.22

Има ли принадлежаща сродна душа на всяка душа през вечността? Ако е така, не би ли било по-добре да останем неженени отколкото да се оженим за неподходящия човек?

Отговор: Както светлината се пречупва в седемте различни цветове на спектъра когато преминава през атмосферата, така също и духовете които са диференцирани вътре в Бог се разделят на седем големи лъча. Всеки клас е под непосредственото ръководство и опекунство на един от Седемте Духа пред Трона, които са планетарни духовни същности, Звездните Ангели. Всички Девствени духове в техните последователни инкарнации се размесват с цел общуване и придобиване на най-разнообразни опитности; независимо от това, тези които са еманация на един и същ Звезден Ангел са винаги сестри или души-близнаци, и когато те се стремят към възвишен начин на живот, те трябва да поемат по пътя на посвещаването през ложа съставена от членове принадлежащи към същия лъч от който те произхождат за да се върнат към първоначалния си източник. Поради това, всички окултни школи са делими на седем, една за всяка група духове. Това е била причината Христос да каже на учениците си: ‘’Вашият отец е и мой’’ – никой не е могъл да се доближи до него толкова близо колкото тези ученици са били, освен хората които са принадлежали към същия лъч.

Както други мистерии и тази красива доктрина е била сведена до идея от физическия материален свят, популярната концепция за душите близнаци или афинитета, че едната душа е мъж а другата жена и много често нечий чужд съпруг или чужда съпруга. В тези случаи доктрината за души-близнаци е ползвана за извинение при прелюбодеяние. Това е грозно извращаване. Всеки дух е завършен сам за себе си, той взима мъжко или женско тяло по различно време с цел да учи уроците на живота и само на сегашния етап от развитие съществува такова нещо като пол. Его е съществувал преди пола и ще остане след като тази фаза на проявлението е отминала.

ВЪПРОС No.23

Лошо ли е ако първи, втори или трети братовчеди встъпят в брак, и ако да, защо?

Отговор: Целта на брака е размножаването на рода и каквато е физическата природа на родителите и тяхната околна среда, такова ще бъде и детето. Ние откриваме, например, че имигрантите които са дошли на нашия бряг са различни от децата които те създават, че децата които са създадени тук в Америка са различни от децата които биха били създадени в Европа. Например, сицилианците имат глава с издължена форма но създават деца които имат по-овална форма на главата, евреите имат глава със закръглена форма но създават деца с по-елипсовидна форма на главата, това показва тенденцията всички раси да се амалгамират и да се създаде една нова Американска раса.

Тези промени съвсем не са случайни. Великите водачи на човешкия род винаги се стремят да създават определени условия с цел да се създадат определени типове. Понеже само по този начин могат да се развият качествата необходими за напредък на духа, а е имало времена когато за еволюцията на Его е било необходимо родителите да се женят в рамките на рода. По това време човечеството не е било така развито и индивидуализирано както сега. Хората са били ръководени от родов дух който е навлизал в кръвта посредством въздуха който те са вдишвали за да помага на Его да контролира инструмента си. Тогава хората са имали нещо за което се казва че е ‘’второ зрение’’; а такова второ зрение сега се среща сред хората които по-дълго време са продължили да се женят в рамките на рода, както например планинците в Шотландия или циганите.

Но се е наложило човек да забрави Духовния Свят за известно време и да не помни никакъв друг живот освен настоящия. За да се осъществи тази промяна в съзнанието, Великите Водачи са предприели определени стъпки, едната от които е била да се забрани женитбата в рода. Когато четем в пета глава Битие че Адам е живял 900 години и всички патриарси са живели векове, това не значи буквално че споменатите хора самите те са били живи толкова дълго време, а кръвта която се е движила във вените им е била предавана директно на наследниците им и тази кръв е съдържала картините от живота на рода, така като сега съдържа картините от един индивидуален живот, защото кръвта е склад на целия жизнен опит. Затова наследниците в родовете на патриарсите са се виждали като Адам, Метусалех и т.н. Разбира се, през вековете тези картини са ставали все по-неясни и когато паметта на Адам изчезнала от кръвта на неговите наследници се казвало, че Адам е престанал да живее.

Когато човек станал по-индивидуализиран, той е трябвало да се научи да стои здраво на собствените си крака без помощта на родовия дух. Тогава са били разрешени бракове между хора от различни народности и дори такива бракове са били задължителни, а женитбите в рамките на един род повече не били разрешени. Това е унищожило ясновидството. Науката е доказала, че когато кръв от едно животно се влее във вените на друго животно се получава хемолиза или разлагане на кръвта, така че по-нисшето животно бива умъртвено. Но внасяне на чужда кръв направено по какъвто и да е начин винаги убива нещо, ако не формата то поне някакво свойство, и чуждата кръв получена при женитбата убила ясновидските способности, притежавани от примитивния човек. Че това твърдение, че чуждата кръв е разрушителна е вярно, може да се докаже чрез случаите на хибриди. Когато, например, кон и магаре са чифтосани поколението е муле, но на мулето му липсва способността за размножаване защото то не е нито под опекунството на груповия дух на конете нито на магаретата и ако мулетата биха се размножавали, като резултат би се получила порода без контрол от никой групов дух. Мулето, обаче, не е така напред в еволюцията , че да може да управлява инструмента си без помощта на групов дух и затова му липсва свойството за размножаване и груповият дух задържа оплодителния семенен атом. При хората, обаче, е различно. Когато са достигнали нивото когато са били налагани бракове между различни националности, те са били достигнали етапа от еволюцията на себе-съзнание и са могли да се контролират сами и когато те трябва да престанат да бъдат водени от Бога автомати и да станат себе-управляващи се индивидуалности. Колкото повече е смесена кръвта, толкова в по-малка степен вътре живеещият* дух може да бъде повлияван от расовия или родовия духове, които са влияели на нашите предшественици. Поради това, на идващите Его се предоставят по-големи възможности ако се оженим за човек далече от нашия род, отколкото ако пожелаем братовчед за съпружество.

______________________________________________________________________

‘’ indwelling   ‘’ – преведено е навсякъде като ‘’вътре живеещ’’, но би могло да се разбира също така и като ’’вътре обитаващ’’ – както например, човек живее в дадено жилище или обитава това жилище.

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.24

Би ли било разумно, двама човека с еднакъв темперамент да се оженят, ако са родени под един и същ зодиакален знак? През август например?

Отговор: Има данни, че всяка секунда се ражда човек, следователно 3,600 ще бъдат родени за един час, 84,400 за един ден от 24 часа и около два милиона и половина за един месец. Ако те би трябвало да имат еднакъв темперамент и еднаква съдба, тогава би трябвало да съществуват само дванадесетте типа хора, но ние знаем че няма дори двама напълно еднакви човека. Така че глупаво е да се казва че двама души имат еднакъв темперамент защото са се родили под един и същ зодиакален знак, който се определя от месеца на раждане.

За да се разчете един хороскоп задълбочено, трябва да се вземат под внимание деня и годината когато човекът е бил роден, защото планетите не се намират на едно и също място повече от един път за двадесет и пет хиляди осемстотин и шестдесет и осем години. По нататък, трябва да се вземе под внимание часа на раждане и по възможност да се опитате да разберете минутата, за определяне на бързо променящата се позиция на Луната. Ако вземем под внимание и мястото на раждане, ще можем да изчислим изгряващия знак който дава формата на тялото. Тогава имаме един напълно индивидуален хороскоп, защото градусът на Зодиака който изгрява на източния хоризонт се сменя на всеки четири минути, така че дори в случай на близнаци би трябвало да има различия.

За да може един астролог да каже дали даден брак ще бъде хармоничен или не, необходимо е той да разчете хороскопите на двамата и да положи усилия да разбере дали тези хороскопи ще бъдат съвместими. Той отсъжда като сравнява асцендентите или изгряващите знаци, които показват физическия афинитет. Позициите на Марс и Венера ще покажат дали те имат една и съща морална преценка, а Слънцето и Луната показват техните душевни качества. Базирайки се на тази информация, той ще може да направи заключение дали техните личности са хармонични, но предсказания базирани на нещо по-непълно от тези изчисления са без всякаква стойност.

ВЪПРОС No.25

При насилствена смърт дали следващият живот, когато човек умира като дете, ще бъде в тяло от същия пол както преди или от противоположния; дали войник убит на бойното поле ще бъде прероден като момче или като момиче или полът играе незначителна роля когато животът е много кратък?

Отговор: Доколкото авторът е бил в състояние да изследва, изглежда че не се отдава внимание на това при следващия живот. Его използва първата появила се възможност за да се прероди. Всичко което е задължително е материала (или материята) за новите тела-носители да се събере така, че да се направи морален отпечатък (или запис) върху тялото на желанията през живота в Небесния Свят който следва след смъртта като дете.

Въпросът за пола, общо погледнато, изглежда много разтеглив, поне за тези които както се казва са водили ‘’духовно извисен начин на живот’’, защото такъв живот дава тенденцията виталното тяло да остава почти постоянно положително (или активно) и семенният атом който се намира в соларния плексус (слънчевия сплит) поради това автоматично привлича към себе си увеличаващо се количество положително поляризиран етер, така че независимо от това дали физическото тяло е от мъжки или от женски пол, съставките на виталното тяло остават положителни. Затова, в случая на така наречените ‘’напреднали хора’’, полът играе по-незначителна роля отколкото обикновено и бива в повечето случаи оставен на избора на Его който се стреми към прераждане.

______________________________________________________________________

Забележка от мен: може би затова повечето ‘’напреднали хора’’ са мъже, защото имайки положително витално тяло (женско), те си избират и положително плътно тяло (мъжко).

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.26

Защо обикновено се казва, че негрите са белязани от проклятието на Каин? Ако те са произлезли от Хам, както е според библейската етнология, как е възможно тази раса да бъде по-стара от синовете на Shem или Japhet? Не е ли най-интелигентната, най-преуспяващата и най-устойчивата раса според историческите източници, а именно Еврейската, тази която се е запазила в най-голяма степен от смесване?

Отговор: В Библията не се твърди никъде че негрите са произлезли от Хам; освен това известно е че етнологията на Библията, както обикновено се разбира, е абсолютно невъзможна имайки пред вид фактите базирани на геологическите и етнологическите изследвания. Отминали сме вече времената когато някой би си позволил да твърди подобно нещо, каквото например ученият декан на Кеймбричкия Университет е твърдял преди по-малко от 100 години, че Светът е създаден в петък 10ти октомври, 4004 година преди Новата Ера в 9 часа сутринта. Библейската етнология също дава точната година на потопа и подобни събития, но от окултна гледна точка която е придобита чрез директно разчитане на поредицата от картини* на миналото, които ние наричаме памет на природата, случаят е коренно различен. Там откриваме, че е имало различни епохи и големи етапи от развитието на историята на земята и че негрите са били човечеството на третата от тези епохи, Лемурианската. Цялата човешка раса през това време е била с тъмна кожа. След това е дошло времето, наречено Атлантска Епоха, когато хората са били червени, жълти, с изключение на една раса която е била бяла. Тези хора са били древните Семити, петата раса на Атлантида. Тези Атлантци се наричат Нибелунги, или деца на мъглата в древни народни приказки, защото по онова време атмосферата на земята е била съставена от много гъста мъгла. В по-късната половина на Атлантската Епоха тази атмосфера се е кондензирала, в резултат са се появили потопи и постепенно моретата покрили по-голямата част от глобуса. След това атмосферата над земята се е прояснила. Този момент от еволюцията е описан в Библията където Ноа, водачът на Семитите, се спасил от потъващата Атлантида и за първи път е видял небесната дъга, феномен невъзможен за мъгливата атмосфера на ранната Атлантида. Също така четем за такава миграция в историята за Мойсей и израилтяните които успели да избягат от Египет, докато царят на Египет и неговата войска потъват във водите на Червено море. Тези хора са били избрани да станат прародители на нашите сегашни Ариански (или Арийски, от ‘’air’’ - въздух) раси, но не всички от тях са спазили честно заповедите на техния водач. Измежду тях е имало известен брой такива, които ‘’са се отдали на чужда плът’’, а това е било възможно най-голямото престъпление за онова време, защото когато един водач се стреми да заложи нови качества в нова раса, примесът на чужда кръв може да осуети този замисъл. Ето защо някои от тези хора са били изгубени, с други думи, те са били изоставени от своите водачи и не са станали прародители на новото човечество.

Тези които са били изгубени или изоставени, звучи странно, но са днешните Евреи, които навремето са се женили за техните Атлантски събратя противопоставяйки се на заповедите на техния божествен водач, а сега се мислят за ‘’избрания народ’’ от Бог. Няма съмнение че древните Евреи са запомнили своя грях – женитбите извън племето. Така те са заложили в наследниците си силна омраза срещу смесването с други племена и така сега те са верни на забраната да се женят за друговерци. Доколкото за това, че те са интелигентни като раса, ние казваме Не! През Поларианската Епоха човек е развивал плътното тяло, а витализиращия принцип през Хиперборианската Епоха. През Лемурианската Епоха е получено тялото на желанията за да даде инициатива за действие, а умът е бил добавен през Атлантската Епоха давайки на човек хитрост. Мисълта, или разсъдъка, е качество което трябва да бъде развито през настоящата Арианска Епоха и ако се разгледат внимателно фактите ще стане ясно, че Евреите са все още силни с атлантското качество – хитрост.

Водачите на човечеството са се старали да накарат тези хора да се смесят с останалите раси с цел да се повдигнат над сегашното си състояние. Тяхната Библия ни показва как те са били откъснати от останалите хора преди и отново, без никаква полза; те обаче са останали отделни хора. Христос е бил изпратен при тях като един от тях, защото се е смятало че те ще се вслушат в думите на един от тяхната среда, но ‘’те избраха Бараба’’. Това беше последната капка от която чашата преля; стана ясно че не могат да бъдат спасени като цяло. От тогава, те са били разпръснати по целия свят, народ без държава, за да бъдат принудени по този начин да се смесят с другите, но те са толкова твърдоглави че и до ден днешен са останали отделни. Тук в Америка обаче, в ‘’големия претопяващ казан’’, те започват бавно да се променят. Те са били загубени поради женитбите извън племето си с по-нисша раса, но сега ще бъдат спасени чрез женитби с по-напреднали раси, тук на Американския континент.

______________________________________________________________________

картини* - авторът използва на много места думата ‘’pictures’’ - картини, изображения, представи - преведа на е на повечето места като ‘’картини’’ защото се явяват пред вътрешното зрение на ясновидеца.

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.27

Има ли Философията на Розенкройцерите някакво специално учение за възпитанието на децата?

Отговор: Може би няма нищо по-важно от това. На първо място, умните родители които желаят да дадат на детето си всички преимущества, започват преди раждането на детето, дори преди зачеването му да насочват мислите си с молитви към начинанието с което се захващат и обръщат внимание на това, зачеването да се осъществи под благотворно звездно влияние, когато Луната прекосява знаци поддържащи изграждането на силно и здраво тяло, поддържайки разбира се, техните собствени тела в във възможно най-добро физическо, морално и душевно състояние. След това по време на вътреутробното развитие те съхраняват в мислите си идеал за ползотворен живот на идващото създание и възможно най-скоро след раждането изготвят хороскоп на детето, защото идеалният родител е също така и астролог. Ако родителите нямат възможност сами да направят хороскоп, те биха могли поне да изучат звездните знаци, което ще им позволи да разберат какво им казва астролога; но при никакви обстоятелства не бива да се консултират с професионален астролог който проституира със знанията си за пари, а трябва да потърсят помощта на духовно издигнат човек който се занимава с астрология, въпреки че може би ще им се наложи дълго време да търсят такъв. Силните и слабите страни на характера на детето ясно могат да се прочетат от рождения му хороскоп. Тогава родителите ще имат възможност да поощряват доброто и да предприемат подходящи мерки за да възпират злото преди тенденциите да са се превърнали в реалност и по този начин ще могат до голяма степен да помогнат на идващото създание да превъзмогне слабите си страни.

След това, родителите трябва да разберат, че това което наричаме раждане е само раждането на видимото физическо тяло, което се ражда и постига съвременното високо ниво на развитие за по-кратко време отколкото невидимите тела-носители на човек, защото то е имало най-дълъг еволюционен период. Когато ембрионът е защитен от видимия физически свят бидейки затворен в утробата на майката през време на ембрионалното развитие, така също и по-висшите тела-носители са затворени в капсули от етер и вещество (или материя) от света на желанията, което ги предпазва докато станат достатъчно зрели, за да са в състояние да съществуват при условията на външния свят.

И така, виталното тяло се ражда на около седем годишна възраст или по време когато на детето му поникват трайните зъби и тялото на желанията се ражда на около четиринадесет години или по време на пубертета. Умът се ражда на около двадесет и една години, когато казваме че човек е достигнал зряла възраст.

Има определени важни неща за които трябва да се полагат грижи само през определени периоди от растежа и родителите би трябвало да знаят кои са те. Въпреки че органите са оформени когато детето се роди, линиите на растеж се образуват през първите седем години и ако не са очертани правилно през това време, иначе здравото дете може да стане болнав мъж или жена.

В глава първа на Свети Йоан четем, че ‘’В началото беше Словото… И без него нищо не стана… и Словото стана плът’’. Словото е ритмичен звук и звукът е велик космически създател, затова през тази първа седем годишна епоха от неговия живот, детето трябва да бъде заобиколено от подходяща музика, от музикален език – вълните на ритъма на детски мелодии определено са ценни. Ако са песни, думите не играят никаква роля, значение има само ритъмът; колкото повече детето получава от това толкова по-здраво ще расте.

Има две важни ключови думи които се отнасят до този период от живота на детето. Те се наричат подражание и пример. На света няма друго същество с толкова голяма способност за подражаване както малкото дете; то повтаря нашия пример да най-малкия детайл, според възможностите си. Затова, родителите които се стремят да се грижат добре за детето си, трябва да бъдат внимателни в присъствието на малкото. Няма смисъл от наставления, детето няма ум, то няма разсъдък, то само може да имитира и то не може да спре да подражава както водата не може да спре да тече надолу по хълма. Ако ние сме си приготвили пикантно ястие, например по френска рецепта, а даваме на детето си друга храна казвайки му че това което ние ядем не е хубаво за него, тогава детето не би могло да яде като нас, но ние посяваме в него апетит за същата тази пикантна храна. Когато порасне и може да си доставя удоволствие, то ще си хапва такива ястия. Затова, грижовните родители ще трябва да се въздържат от храни които не са полезни и алкохол, неща които те не биха желали децата им да употребяват.

Относно облеклото, може да се каже че през този период детето би трябвало да не съзнава наличието на половите органи, затова облеклото трябва да бъде свободно през цялото време. Това е особено необходимо при малките момчета, защото един от най-лошите навици в по-късна възраст може да бъде в резултат от дразнения причинени от тесни дрехи.

Трябва да се вземе под внимание и въпроса за наказанията. Той също е важен фактор във всички възрасти за ненавременното събуждане на сексуалната природа и те трябва да се избягват. Няма толкова непокорно дете, което да не се повлияе от метода на награждаването за добрите дела и въздържането от похвала като заслужено наказание за непослушание. Освен това, ние признаваме факта че камшикът пречупва духа на едно куче и  често неодобряваме някои хора защото те са си изградили непокорство вместо твърдост на характера – че на тях им липсва воля. Много често това се случва в следствие на наказанията с пръчка, безжалостно прилагани в детството. Нека всеки родител да погледне на това от гледната точка на детето. Как някой от нас би могъл да живее с някого, чиято власт не може да избегне, който е много по-голям и му нанася побой всеки ден? Откажете се от боя и много от общественото зло ще бъде ликвидирано за едно поколение.

Когато се роди виталното тяло на седем години трябва да бъдат възпитавани качествата възприемане и памет. Ключовата дума за този период би трябвало да бъде авторитет и дисциплина. Не би трябвало, ако имаме преждевременно развито дете, да се стремим да го стимулираме да учи напрегнато с преразход на умствено усилие. Децата чудо обикновено стават мъже и жени с по-ниски от средните умствени способности. В този смисъл, на детето трябва да се позволи да следва своите собствени наклонности. Трябва да се култивират способности за наблюдение, трябва да му се показват живи примери. Нека да види порока на алкохолика; покажете му също така и добрия човек и поставете пред него всички идеали. Възпитавайте го така, че да възприема всичко казано от вас като от личност с авторитет и добри познания, така че винаги да има респект към вас като родители и възпитатели. През този период то също така трябва да бъде подготвено да си служи със силата която сега се събужда у него и която ще му позволи да възпроизвежда неговия  род в края на втория период от седем години. Не трябва да се допуска то да получава това знание от неподходящи източници, защото родителите се стесняват да говорят с него за това от ненужно чувство за срам. Едно цвете може да бъде взето като пример за обяснение, защото всички деца от най-малкото до най-голямото могат да получат познанието под формата на вълшебна приказка. След като са схванали как се размножават цветята, те ще разберат също и процеса на размножаване в животинското царство и при хората, защото няма разлика, едното е само по-чисто, целомъдрено и свято отколкото другото. И едно малко дете, подготвено по този начин, ще се отнася винаги с благоговеене пред създаващата творческа сила.

Така екипирано, детето ще бъде добре подготвено за раждането на тялото на желанията по време на пубертета. Когато желанията и емоциите се развихрят, то навлиза в най-опасния период от своя живот, времето на горещата младост от четиринадесет до двадесет и една години, защото през този период тялото на желанията се е активизирало, а умът още не се е родил за да действа като спирачка. През тори период ще бъде добре детето което е израствало в общи линии според дадените по-горе предписания. Неговите родители ще бъдат за него опора и котва, за да му помагат да изплува през този бурен период докато настане времето когато ще бъде напълно родено – на двадесет и една години, когато умът се ражда.

ВЪПРОС No.28

Защо се раждат деца в семейства където не са желани?

Отговор: Фактът, че този въпрос има основание да бъде задаван, показва че в нашето общество се случват тъжни събития, което за съжаление е вярно. Първоначалната цел на женитбата е увековечаването на рода и хора, които не желаят да станат родители нямат право да сключват брак. Би трябвало всяко дете да има правото да се роди желано. Но, докато ние сме много внимателни при търсенето и избирането на най-добрата порода сред животните която да използваме за разплод за да получим най-здравите и най-качествените домашни животни, обикновено изобщо не се замисляме за физическата, моралната и психическа съвместимост с този или тази, които да бъдат баща или майка на нашите деца. Всъщност, обикновено се смята за неделикатно и дори неприлично изобщо да се мисли за деца и когато те дойдат, въпреки предпазните мерки, родителите са потънали в скръб. Но законът за причинно-следствената връзка не може да бъде избегнат. Въпреки че може да минат векове, но ще дойде времето когато човек който е бил родител нежелаещ дете, ще търси отново въплътяване и може би тогава той ще бъде прероден в семейство където не е добре дошъл. Или може би родителят непожелал дете през един живот ще стане бездетен през следващия. Авторът знае за случаи на семейства благословени с много деца, които родителите са желали и обичали силно, но децата едно след друго са умирали докато са били малки причинявайки на родителите си голямо страдание.

ВЪПРОС No.29

Когато някои деца не идват при съпруг и съпруга които силно ги желаят, няма ли някакъв начин, някоя душа от невидимия свят да се накара да приеме тяхната молба за реинкарнация? Когато някъде има благоприятни условия за дом, може би измежду много души чакащи инкарнация поне за една от тях тези условия биха били подходящи.

Отговор: Без съмнение, това са случаи когато потенциални родители някога по време на предишен живот са пренебрегнали възможността за родителство или дори са се предпазвали от бременност. Или ако случаят не е такъв, може би по-късно, техните надежди ще се сбъднат. Авторът е бил свидетел на случай, когато дух желаещ инкарнация е придружавал майката и авторът е бил осведомен от някой друг който е познавал майката, че този Его я е придружавал още преди женитбата й. След женитбата, обаче, се оказало че родителите са бездетни и наскоро се появи новината за развод. Стана ясно, че този Его желаеше инкарнация чрез тази майка, но не одобряваше бащата. Понякога научаваме за семейства които са бездетни и след това след разтрогване на брака и след като мъжът и жената са се оженили отново и двамата са имали деца, този факт показва че са били напълно способни физически да бъдат родители, липсвал е само прераждащият се Его. Затова трябва да се отбележи, че без да има Его желаещ въплътяване чрез дадена брачна двойка, техните усилия да имат дете ще бъдат безрезултатни.

От общоприета гледна точка, не би трябвало да има обяснение на факта, че при един и същи биологически строеж на сперматозоида и яйцеклетката понякога може да се осъществи оплождане и понякога не, ако само този фактор е от значение. Ние знаем, че ако смесим кислород и водород в подходящи пропорции винаги ще получим вода; ние знаем че водата винаги тече надолу от високо към ниско; следователно всички природни закони действат постоянно и по един и същи начин, така че ако не съществува някакъв друг фактор, биологическото смесване на съдържанието на сперматозоида и яйцеклетката винаги би дало резултат. Този непознат и невидим фактор е прераждащият се Его който присъства само там където му харесва и без когото никога не може да има резултат.

Ако задаващият въпроса се моли искрено на ангела Габриел който е първостепенен  фактор за създаване на тела (виж Библията), това може би ще бъде от полза за получаване на желания резултат. Най-благоприятното време за това е понеделник по изгрев слънце и от новолуние да пълнолуние.

ВЪПРОС No.30

Как обяснявате факта, че едно дете толкова често наследява лошите черти на характера на родителите си?

Отговор: Обясняваме като казваме, че това не е факт. За съжаление хората прехвърлят вината за лошите си качества върху наследствеността обвинявайки своите родители за грешките си и запазвайки за своя сметка всичките си хубави качества. Самият факт, че разграничаваме това което е унаследено от това което е наше собствено, показва че има две страни на човешката природа, от едната страна е формата, а от другата живота.

Човекът. Мислителят, идва тук екипиран с душевни и морални качества които са си изцяло негови взимайки от родителите си материя(субстанция) само за физическото тяло. Ние сме привлечени към определени хора според закона за причинността и според закона за асоциацията. Същият закон който кара музикантите да търсят в концертната зала компанията на други музиканти, играчите да се събират при пистите за надбягване на коне или в игралните зали, хората с изследователски наклонности да се тълпят в библиотеките (не и в днешно време…) и т.н.

Този закон действа така, че хората с подобни наклонности, качества и вкусове да се раждат в една и съща семейна верига. Затова, когато чуваме някой да казва: ‘’Да, аз знам че съм прахосник, но и моите сродници не са свикнали да работят, ние винаги сме имали прислуга’’ това показва само, че обяснението е еднакви наклонности и нищо повече. Когато друг човек казва: ‘’О, да, аз знам че съм екстравагантен, но нищо не мога да променя, това го има в цялата фамилия’’. Това е отново законът за асоциацията и колкото по-скоро разберем, че вместо да се извиняваме със закона за наследствеността, трябва да се стараем да побеждаваме лошите си навици и да култивираме добродетели, толкова по-добре ще бъде за нас. Ние не бихме могли да приемем за валидно извинението на алкохолик ако той казва: ‘’Не, не мога да спра да пия, всичките ми роднини пият’’. Ние бихме му казали да се отдалечи от тях колкото се може по-скоро и да разчита само на себе си и бихме посъветвали хората да престанат да се крият зад зависимостта си от своите родители и прародители и да я използват като извинение.

ВЪПРОС No.31

Не е ли вярно, че детето наследява кръвта си и нервната си система от своите родители? Ако е така, не би ли трябвало да наследи също така и болестите и нервните разстройства?

Отговор: Във фетуса, в областта на долната част на трахеята, точно над sternum    или гръдната кост се намира жлеза с вътрешна секреция наречена тимус, която е по-голяма по време на ранното детство и постепенно атрофира с растежа на детето и изчезва напълно с навършването на четиринадесет години или малко преди това, много често когато костите са се развили напълно. Учените са били много озадачени относно предназначението на тази жлеза и няколко теории са били създадени да обяснят функцията й в организма. Една от тях твърди, че жлезата снабдява организма с веществата необходими за изграждането на червени кръвни телца докато костите на детето не са оформени напълно за да могат да създават негови собствени червени кръвни клетки. Тази теория е вярна.

По време на ранното детство Его, който притежава детското тяло, не владее все още напълно това тяло и ние признаваме че детето не е отговорно за действията си; преди време това важеше до седем годишна възраст, по-късно удължихме този срок до четиринадесет години. През това време не може да бъде търсена никаква съдебна отговорност от детето за неговите действия и това е правилно защото Его, намирайки се в кръвта, може да функционира правилно в своя собствена кръв, а както е през детството, запасът от кръв е предоставен на детето от неговите родители чрез тимусната жлеза, детето не е още свой собствен господар. Затова децата не казват за себе си ‘’Аз’’ през ранното детство, а се идентифицират със семейството си; те са Татковото момиченце и Маминото момченце. Малкото дете ще каже; ‘’Иванчо иска’’ онова, но щом достигнат възрастта на пубертета и са започнали да произвеждат свои собствени червени кръвни телца, тогава ще чуем момчето или момичето да казва: ‘’Аз’’ искам да направя това. Тогава те започват да отстояват своята собствена идентичност и да прекъсват връзките си със семейството.

Ясно е, че защото през годините на детството кръвта и тялото (организма) са наследени от родителите, тенденциите към заболявания също са наследени, не самите заболявания, а само тенденцията. След четиринадесетата година, когато вътреживеещият Его е започнал да произвежда свои собствени кръвни телца, в най-голяма степен зависи от него самия дали тези тенденции ще се проявят като болести през живота му.

______________________________________________________________________

‘’ indwelling   ‘’ – преведено е навсякъде като ‘’вътре живеещ’’, но би могло да се разбира също така и като ’’вътре обитаващ’’ – както например, човек живее в дадено жилище или обитава това жилище.

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.32

Може ли на човек да се въздейства по време на естествен сън така както може да му се въздейства по време на хипнотичен сън или има разлика?

Отговор: Да, има разлика. По време на естествен сън Его облечен в ума и тялото на желанията се измъква от физическото тяло и обикновено се рее над тялото или във всеки случай остава близо до него, свързан посредством сребърната нишка, докато виталното тяло и плътното тяло почиват в леглото. Тогава върху този човек може да се влияе чрез възбуждане на мисли и идеи в мозъка му, които искаме да му предадем. Обаче, тогава не можем да го накараме да прави нещо или да възприеме една идея, освен ако не е съвместимо с неговите собствени наклонности. Не е възможно да му заповядаме да прави нещо и да го подчиним на нашата воля, което е възможно ако беше изведен извън тялото чрез действия на хипнотизатор, защото мозъкът движи мускулите, а по време на естествен сън мозъка е проникнат от неговото собствено витално тяло и той перфектно се контролира сам, докато по време на хипнотичен сън действията на хипнотизатора са предизвикали извличането на етера, от който се състои виталното тяло, извън мозъка надолу до раменете на жертвата където той лежи около врата му и наподобява яка на пуловер. Тогава плътният мозък е отворен за етера от виталното тяло на хипнотизатора, който замества собствения етер. Затова, при хипнотичен сън жертвата няма избор по отношение на движенията си и на идеите в главата си. Но при обикновен сън човек все още е свободен. Всъщност, този метод на влияние по време на сън, може да се стори твърде полезен на майките в отношенията им с упорити деца, защото ако майката седи до леглото на спящото дете, държи ръката му, говори му така както би му говорила ако беше будно и предава в мозъка му такива идеи които тя би искала то да притежава, тя ще открие че после в будно състояние много от тези идеи са пуснали корени. Също при третиране на човек който е болен или например пристрастен към алкохол, ако майката, сестрата или някой друг използва този метод, те ще открият че е възможно да събудят надежда и да предизвикат подобряване на здравословното състояние, чрез реално подобрение или чрез добавяне на вяра в собствените сили. Този метод, разбира се, може да бъде използван недобронамерено, но ние не можем да се въздържаме да го публикуваме защото вярваме че доброто което може да бъде сторено по този начин ще бъде много повече от малкото на брой случаи когато ще се злоупотреби с него с лоши намерения.

ВЪПРОС No.33

Какво представляват сънищата? От тях всички ли означават нещо и как бихме могли да повикаме или да подбуждаме сънища?

Отговор: В будно състояние, всички тела-носители на Его – умът, тялото на желанията, виталното тяло и плътното тяло са концентрични. Те заемат едно и също пространство и Его функционира отвътре навън във физическия свят. Но през нощта, по време на сън без сънища, Его, облечен в тялото на желанията и ума, се измъква оставяйки физическото и виталното тела в леглото и оставайки по-низшите и по-висшите носители без връзка помежду им освен една, тънка блестяща нишка, наречена сребърната нишка (или корда). Понякога, обаче, когато Его е работил много интензивно и задълбочено във Физическия Свят и тялото на желанията е така възбудено, че отказва да напусне по-низшите носители, то се извлича само наполовина. Тогава връзката между сетивните центрове на тялото на желанията и сетивните центрове на физическия мозък са частично прекъснати. Его вижда картини и сцени от Света на Желанията, които всъщност са твърде фантастични и илюзорни, и те се предават на мозъчните центрове без да бъдат обвързани с някаква логична причина. Това предизвиква всички глупави и фантастични сънища които ни се явяват.

Понякога, обаче, се случва така, че когато Его е напълно извън плътното тяло, както в сън без сънища, той вижда събитие засягащо него самия в близко бъдеще, идващите събития се усещат предварително защото преди нещо да се случи в материалния свят то вече се е случило в духовните светове. Ако, при събуждане след такова преживяване Его съумее да запомни в мозъка това което е видял, това е случай на пророчески сън който в съответното време наистина ще се случи, или ако съдбата му позволява, Его може да промени хода на събитията чрез ново действие. Например, ако е предупреден за възможен нещастен случай, той би могъл да предприеме мерки за да противодейства на застрашаващото бедствие

Относно втората част на въпроса: ‘’Как може да извикваме или да подбуждаме сънища’’, бихме могли да кажем, че няма смисъл да извикваме или подбуждаме объркващи фантастични сънища, а колкото до другите видове сънища, идва време в живота на човек когато той започва да води духовно извисен начин на живот. Тогава постепенно, след определени духовни тренировъчни упражнения, той развива способността да напуска тялото си съзнателно през нощта или по всяко друго време. Тогава той е в пълно съзнание в невидимите светове. Той може да отиде където пожелае до края на земята за минути и след като се научи да работи съзнателно в тези невидими светове, той вече не сънува, а живее друг живот който е по-пълен и по-реален от този който живее сега.

ВЪПРОС No.34

Какво представлява сънят и каква е причината тялото да заспива?

Отговор: През деня виталното тяло усвоява безцветния слънчев флуид, който се намира навсякъде около нас, посредством далака. Тази животворяща субстанция насища цялото тяло и се възприема от ясновидец като флуид с бледо розов цвят който се разпространява след навлизането във физическия организъм.Той протича по всеки нерв и когато се изпраща от мозъчните центрове в особено голямо количество, движи тези мускули към които съответните нерви провеждат сигнали.

Виталното тяло, може да се каже, е съставено от точки или върхове на остриета които се подават във всички посоки: навътре, навън, нагоре, надолу, навсякъде в тялото и всяка малка точка прониква центъра на един от химическите атоми (или частица), карайки го да вибрира с по-голяма честота отколкото е неговата естествена честота на трептене. Това витално тяло изпълва (прониква) плътното тяло от раждането до смъртта при всички условия, с едно изключение, когато например циркулацията на кръвта се преустанови в някоя част на тялото, например когато ни изтръпне ръката. Тогава, ако притежаваме ясновидски способности бихме видели етерната ръка на виталното тяло да виси под видимата ръка като ръкавица и химическите частици на ръката как вибрират с тяхната естествена бавна честота на трептене. След като разтрием ръката за да я почувстваме отново, особеното чувство на пробождане се причинява от точките на виталното тяло които тогава навлизат отново в спящите частици на ръката и ускоряват вибрациите им.

По подобен начин виталното тяло напуска плътното тяло когато човек умира. Удавниците, след като са били съживени, изпитват една интензивна болка предизвикана от навлизането на тези остриета-точки което се чувства като убождания.

През деня, когато слънчевия флуид е бил абсорбиран в големи количества от човек, тези точки на виталното тяло са по-раздути или по-широки, но с напредването на деня вредните вещества от обмяната се натрупват все повече във физическия организъм, тогава виталният флуид започва да тече все по-бавно, вечер настъпва момент когато точките на виталното тяло не получават в пълен обем животворящия флуид; те се свиват и атомите на тялото постепенно започват да се движат все по-бавно. Затова Его започва да чувства тялото тежко, безчувствено и изморено. Накрая настъпва момент, когато като че ли виталното тяло колабира и вибрациите на атомите на плътното тяло стават толкова бавни, че Его не може повече да движи тялото. Принуден е да напусне носителите си за да им даде възможност да се възстановят. Тогава казваме, че тялото е заспало. Обаче, може да се каже, че сънят не е пасивно състояние, ако беше така нямаше да чувстваме разлика сутрин и нямаше да има възстановителна дейност по време на сън. Най-мощната възстановителна дейност на света.

Когато едно жилище се разнебити след продължителна употреба и е необходимо да се поправи и поднови, хората които са живели в него трябва да напуснат за да предоставят пространство за дейност на работниците. По същата причина Его напуска жилището си през нощта. Както работниците поправят къщата за да я направят годна за ново обитаване, така и Его трябва да се грижи за дома си преди да стане готов за връщане обратно. Такава работа ние извършваме през нощта, въпреки че нямаме съзнателен спомен за нея когато сме будни. Това е тази дейност която изхвърля отпадните вещества (отровите) от организма и като резултат сутринта тялото е свежо и пълно с енергия когато Его влиза обратно когато се събуждаме от сън.

ВЪПРОС No.35

Дали розенкройцерите вярват в традиционната медицина или те следват метода на лечение на Христос?

Отговор: Общо взето, признато е от най-добрите практикуващи лекари, че официалната медицина е една емпирична наука; че лекарствата не действат по един и същи начин на всички хора и затова е необходимо лекарят да експериментира със своя пациент. Следователно, официалната медицина е незадоволителна сама за себе си. Не може да се разчита, че лекарствата ще действат по всяко време.

Ясно е, че докато тревата служи за храна на всички крави, а всички лъвове ядат месо, при хората, обаче, винаги има елемент на индивидуалност която прави всеки различен от всички останали и тази особеност на човешкия вид произтича от факта, че докато всеки животински вид е израз на един групов дух който ръководи отделните животни отвън, във всяко човешко същество има един индивидуален вътре-живеещ дух, един Его, и затова храната на даден човек може да представлява отрова за друг.

Само когато официалната медицина се съобразява с този факт тя може да бъде полезна при всички случаи, а за да се разберат особеностите на духа който живее в тялото на пациента трябва да се състави хороскопа му за да се види кога времето е подходящо за приемане на лекарствата, за да се дадат лечебните вещества и билки в подходящото време. Парацелзий е правил това и затова винаги е имал успех с пациентите си; никога не е допускал грешки. Има лекари които в днешно време използват този метод; авторът, например, го е използвал за да поставя диагноза в много случаи. Тогава той е могъл да определи кризите на пациента в миналото, настоящето и бъдещето; и поради това е бил в състояние да облекчи страданията причинени от различни заболявания. За такива цели трябва да се използва астрологията, а не за предсказване на богатство, защото като всички духовни науки тя трябва да се използва за доброто на човечеството, а не за постигане на користни цели. Ако лекарите биха изучавали науката астрология, те биха били в състояние с много малко усилия да диагностицират състоянието на своите пациенти по начин невъзможен от гледна точка на традиционната диагностика. Някои лекари възприемат вече този факт и са открили благодарение на опита си, че небесните тела имат влияние върху човешкия организъм. Например, когато авторът беше в Портланд щата Орегон, един лекар спомена, че според неговия опит винаги когато е било възможно да извърши една операция през време когато Луната е била нарастваща, или с други думи когато се е движила от новолуние към пълнолуние, операцията е била успешна и не е имало никакви усложнения. От друга страна, той е установил, че когато обстоятелствата са го принуждавали да оперира когато Луната се е движила от пълнолуние към новолуние винаги е имало опасност от неприятности и че такива операции никога не били така успешни както тези извършени когато Луната е била нарастваща.

Също така, съществува тенденция лекарите да лекуват все повече използвайки внушения, давайки на пациента безобидно хапче плацебо и благотворно внушение. Всяка майка, независимо от това дали познава силата на внушението или не, понякога несъзнателно го прилага при грижите и възпитанието на детето си. Ако малкото падне, зависи от нейното внушение дали детето ще заплаче или ще се засмее. Ако тя му каже: ‘’О, горкото ми мъничко бебенце, ти си удари главата много лошо, горката мъничка главичка’’, детето ще започне да плаче; но ако тя посочи към пода и възкликне:’’О, мили Боже, как удари горкия под, целуни го бързо да му мине!’’, детето ще съжали пода че го боли и няма да се сети за собствената си болка.

По подобен начин лекарят влияе на своя пациент и наистина е престъпление от страна на лекаря ако влезе в болничната стая с мрачно изражение казвайки на пациента да си направи завещанието защото не му остава много да живее. Тези неща влияят на пациента много по-силно отколкото се мисли и много лекари поради това са убили тези които иначе биха спасили. От друга страна, ако лекарят е ведър и влиза в болничната стая с усмивка и окуражителна дума, ако той даде безобидно лекарство и благотворно внушение пациентът ще бъде подтикнат към подобрение, докато в противния случай би бил победен от болестта. Затова внушението е далеч отвъд традиционната медицина. Вярата, която пациентът има към лекаря, ще направи чудеса, за добро или за зло, и вярата е била в основата на метода който Христос е използвал при лечение. Ако питащият погледне в Библията примерите където Христос е излекувал болни, той ще открие че винаги е имало въпрос касаеш вярата на желаещия да оздравее. Към всеки Христос се обръща с думите: ‘’Съответно на вярата ти, да бъде’’.

Че скептицизмът е унищожавал дори Неговата сила, може би най-ясно това е изложено в тази част от Библията, където се казва че Той е отишъл в своя роден град и установил там, че високо тачен пророк може да няма успех. Тази история са разказва в 13 глава на Матей, също и от Марк, и забележително е че в последния абзац в 13 глава на Матей се казва, че Той не е направил нищо значимо поради безверието на хората. Марк ни казва, че поради техния скептицизъм Той е могъл да излекува само малко на брой хора, докосвайки ги с ръцете си. Непредубеденият възприемчив разум е съществена предпоставка за всяка изследователска работа, а скептицизмът е абсолютно вреден ако искаме да получим нови знания. Като илюстрация можем да споменем случай когато авторът беше в Колумбус преди няколко години и там той посети лекцията на професор Хислоп, секретар на Асоциацията за Медиумистични Изследвания. Предметът на лекцията беше ‘’Нови доказателства за бъдещ живот’’. Авторът беше учуден защото професор Хислоп не изнесе в своята лекция дори един единствен факт който е бил публикуван през последните 10 години в изданията на асоциацията към която той принадлежи. Но обяснението дойде след лекцията, когато един въпрос стана повод да се разбере факта, че проф. Нислоп не вярва в нищо от това което е изнесено в публикациите на асоциацията. Той не вярваше в резултатите получени от всеки друг освен от него самия. Тези доказателства, които той току що представи, са били събирани само от него затова те бяха нещо ново и той очакваше публиката да ги приеме, въпреки че той самият нямаше желание да приеме резултатите от изследванията на никой друг. И като илюстрация за това как действа скептицизмът, той несъзнателно даде следния пример, като разказа как веднъж посетил сеанса на един медиум когато покойникът Ричард Ходсон говорил чрез медиума. Професор Хислоп му задал въпрос, впрочем много обикновен, но на Р. Ходсон му било много трудно да даде отговор. Накрая професор Хислоп нетърпеливо казал: ‘’Защо, какво ти става Ричард; когато беше жив ти беше доста бърз; защо сега не можеш да отговориш?’’. Тогава, каза професор Хислоп, дойде отговора, бърз като светкавица: ‘’О, всеки път когато влизам в твоята нещастна окаяна аура аз се разсипвам на парчета’’.Професор Хислоп не можеше да разбере причината защо. Критикарското скептично отношение на професор Хилсоп е било причината за голямото затруднение на Ричард Ходсон да комуникира. Следователно, можем да кажем, че ние вярваме в традиционната медицина когато се използва в комбинация с астрологията, а също така и в метода на лекуване на Христос който е лекуване чрез вяра и в силата на внушението и в различни други системи на лекуване. Те всички притежават някаква истина, но за съжаление много от тях се практикуват несериозно и водят да екстремни ситуации. Тогава те губят силата си за добро и стават заплаха за тези, на които иначе биха могли да помогнат.

ВЪПРОС No.36

След като страданието е резултат от наши собствени действия, мислите ли че е погрешно да се приемат болкоуспокояващи лекарства от човек който не е неизлечимо болен или умиращ?

Отговор: Въпросът разкрива начин на мислене който е изключително погрешен, все едно да се пита дали е правилно да се направи опит да се спаси давещ се човек, та нали падането във водата е също следствие от някаква причина породена от действията на този човек. Разбира се, че трябва да приемаме лекарства предписани ни от подходящ квалифициран специалист или да се опитваме да се излекуваме от болестите от които страдаме по всеки възможен начин. Ние бихме постъпили безспорно погрешно ако оставим нашия физически инструмент да се повреди поради липса на подходящи грижи и внимание. Той е най-ценния инструмент който притежаваме и ако не го използваме благоразумно и не се грижим за него ние сме отговорни пред закона за причинно-следствената връзка защото сме го изоставили.

Въпрос като този разкрива една общо-взето погрешна идея за процеса причина – следствие. Наше задължение е да се опитваме да надмогнем условията които регулират и определят нашия живот. Има едно хубаво малко стихотворение което изразява тези мисли:

‘’Един кораб плава на изток, а друг на запад

при едни и същи ветрове които духат.

Значи платната на кораба, а не стихията

е това което определя накъде ще се отправи.

Като морски ветрове са пътищата на съдбата

когато пътешестваме през живота,

затова действието на душата е това което определя крайната цел,

а не мирът или бурята край нас.’’

Ако се стараем да обръщаме платната при нашето пътешествие през живота в правилната посока, винаги ще можем да коригираме и дори изцяло да променяме условията и ще управляваме живота си както искаме, вместо да чакаме бездейно облаците да се разпръснат, защото всъщност ние самите сме си направили тези облаци. Самият факт, че ние сме ги създали, трябва да ни вдъхнови и да ни даде кураж и сила да ги развалим или да ги отблъснем на далече, колкото е възможно по-скоро.

ВЪПРОС No.37

Какъв вид лечение вие препоръчвате, от лекари или лечители, както е според Христовото учение?

Отговор: Това зависи от вида на заболяването и от характера на пациента. Ако това е случай на счупен крак, трябва очевидно да посетим хирург. Ако заболяването е вътрешно и ако е възможно да се намери лекар със широки възгледи, тогава в някои случаи той трябва да се повика. От друга страна, ако може да се повика духовен лечител, лечител следващ Христовото учение или някой друг който използва спиритуалистичен метод на лекуване, те могат да помогнат на човек който има силна вяра, защото както един камертон който е настроен на даден тон отговаря когато друг камертон от същия тон бива ударен, така и човекът изпълнен с вяра отговаря на въздействието на по-горе споменатите лечители. Но ако на пациента липсва вяра, далеч по-добре е да се повика обикновен лекар на когото пациентът има доверие, защото здраве или болест почти изцяло зависят от съзнанието, а в състояние на болест когато човек е отпаднал, той става свръхчувствителен и не бива да му се отказва това което той предпочита. Освен това, всяка система на лечение има своите хубави страни и ефектът върху даден човек ще бъде положителен или отрицателен в точно съответствие с вярата му в нейната лечебна сила.

ВЪПРОС No.38

Какво е мнението ви относно гладуването като метод на лечение?

Отговор: Лесно е да се разбере, че на запад има повече хора които умират от прехранване, отколкото от недостиг на храна. И при определени условия гладуването за ден или два е безспорно полезно, но както има лакомници, така също има други които прекаляват в обратното и гладуват до краен предел. Това е много опасно. Най-добре е да се храним умерено и да приемаме подходящи видове храна; тогава изобщо няма да е нужно да гладуваме.

Ако изучаваме химическия състав на хранителните продукти, ние ще открием че дадена храна притежава свойства полезни за организма при наличието на дадено заболяване и ако се използва по подходящ начин, храната е наистина лекарство. Например всички цитрусови плодове са великолепно антисептично средство. Те прочистват храносмилателния тракт. Затова те предпазват от болести. Всички житни храни, особено оризът, са антитоксини; те ще ликвидират болестта и остатъците от процеса на разлагане. Затова, познавайки тези полезни от медицинска гледна точка, свойства на различните видове храни, ние бихме могли бързо да определим вида на храната която трябва да се приема за да се излекуват обичайните болести с храна вместо чрез гладуване.

ВЪПРОС No.39

Смятате ли че е погрешно да се използва хипноза за лечението на вреден навик или пристрастеност, какъвто е например алкохолизма?

Отговор: Решително да. От гледна точка само на един живот такива методи, както например тези прилагани от лечителите на Движението на Емануел, са несъмнено продуктивни и резултатът е едно добро дело. Пациентът седи удобно, приспиван е и получава така наречените ‘’внушения’’. Той става и е излекуван от лошия си навик; от пияница той се превръща в примерен гражданин, който се грижи за съпругата и семейството си и направеното добро изглежда безспорно.

Но ако се погледне от по-дълбоката гледна точка на един окултист, който вижда този негов живот като един от многото и ако се погледне от гледна точка на ефекта който се получава върху невидимите тела-носители на човек, случаят е до голяма степен различен.Когато човек е приведен в хипнотичен сън, хипнотизаторът извършва сеанси върху него и като резултат от тях се изважда етера от главата на неговото плътно тяло и се замества с етера на хипнотизатора. Тогава човек е под пълен контрол и се владее от друг човек; той няма свободна воля и затова така наречените ‘’внушения’’ реално са команди  които жертвата трябва да изпълнява нямайки друг избор освен да се подчини. Освен това, когато хипнотизаторът изтегли своя етер и събуди жертвата, той не е в състояние да премахне всичкия етер който е вкарал в него. Ако се използва подобен случай за сравнение, може да се каже че както малка част от магнетизма индуциран в електрическо динамо преди да може да бъде стартирано за първи път, остава впоследствие и съществува като остатъчен магнетизъм за да се възбужда полето на динамото всеки път когато бива пускано в действие, така също остатъци от малки части от етера на виталното тяло на хипнотизатора в medulla oblongata държи пациента във владеене на хипнотизатора през целия му живот; и поради този факт внушенията се следват от жертвата непрекъснато в периода след събуждането.

Така жертвата на лечител-хипнотизатор не преодолява лошия си навик със свои собствени усилия, а все едно че се е променил защото е бил в строг тъмничен затвор и въпреки че през този живот той може да изглежда като безгрешен човек, когато отново се върне на земята той ще има същите слабости и ще трябва да страда докато най-накрая той самият ги победи.

ВЪПРОС No.40

Има ли някакви методи за изчистване на калцираната материя, която се натрупва в нашите тела при неправилен начин на хранене?

Отговор: Въпросът показва, че задаващият въпроса знае за това, че нашите тела постепенно се втвърдяват от детство до старост, заради тебеширената субстанция съдържаща се в повечето храни които приемаме. Тази съдържаща калций материя е отложена предимно в стените на артериите и вените, причинявайки известната в медицината артериосклероза или втвърдяване на кръвоносните съдове. Артериите на малко дете са изключително меки и еластични, като гумена тръбичка, но постепенно като напредваме през детството, младостта към старостта, стените на артериите стават все по-твърди пропорционално на натрупването на тебешир (калциев карбонат) отложен от течащата кръв. Така, след време, те могат да станат толкова корави и нееластични, като дръжка на лула. Има такова състояние което се нарича артерия като дръжка на лула (pipe-stem). Тогава артериите стават крехки и могат да се счупят причинявайки кръвоизлив и смърт. Затова е вярно когато се казва, че човек е толкова стар колкото са артериите му. Ако можем да изчистим артериите и капилярите от тази земна материя, ние бихме могли да удължим значително живота и полезното използване на нашето тяло.

От окултна гледна точка, разбира се, няма значение дали живеем или сме умрели, както се казва, защото смъртта за нас не означава унищожение, а само преместване на съзнанието в други сфери; обаче когато сме пренесли тялото-носител през безполезните години на детството, преминали сме през горещите години на младостта и сме достигнали времето когато имаме свобода на действие и реално сме започнали да натрупваме жизнен опит, тогава колкото повече удължим времето за натрупване на опитност, толкова повече опит ще можем да придобием. Поради тази причина, наистина, удължаването на живота на тялото е много ценно.

За да се постигне този резултат, трябва на първо място да изберем храните които имат най-малко задръстващи субстанции, които причиняват стесняването и втвърдяването на кръвоносните съдове. В общи линии, това са зеленчуците и плодовете. След това, важно е да се търси начин за изчистване на задръстващата материя която вече се е отложила, ако това е възможно, но науката още не е открила такава храна или лекарство, които със сигурност биха предизвикали такъв ефект. Установено е, че бани с електрически заряд могат да бъдат изключително полезни, но не са напълно ефикасни. Пълномасленото мляко е най-доброто средство за изчистване на тази земна субстанция, на второ място е гроздовият сок. Ако се приемат непрекъснато и в големи количества, тези субстанции значително ще облекчат състоянието на втвърдените артерии.

ВЪПРОС No.41

Не е ли виновна природата за честите физически малформации в растителния и животинския свят, както и в човешкия род и възможно ли е да има напълно оформена и нормална интелигентност със силна воля в болно и увредено тяло?

Отговор: Бихме попитали, какво разбирате под природа? Вacon е казал, че природа и Бог се различават само както отпечатъкът се различава от печата. Природата е видимия символ на Бог и понастоящем ние сме склонни да мислим за природата по материалистичен начин. Зад всяко явление в природата стоят сили, не слепи сили, а интелигентни (разумни) същности (или интелигенции*). Може би един пример ще ни помогне да разберем връзката ни с тях. Да предположим, че имаме дървен материал и инструменти; и сме заангажирани с изработването на маса и едно куче ни наблюдава. Кучето, същество от по-ниското царство, ще вижда как последователно обработваме дървото и как поставяме плоската част върху краката; то ще вижда как на етапи се реализира масата, то може да наблюдава процеса, обаче то не може да знае за какво се използва масата и не може да разбира какви мисли има в главата ни докато оформяме масата. То просто възприема външното проявление, то ни вижда работещи и вижда резултата. Да предположим, по-нататък, само заради примера, че кучето може да вижда само частите и как те постепенно се оформят в маса, но не може да вижда нас как работим и сглобяваме отделните детайли; тогава кучето ще бъде в подобно положение спрямо нас, както ние сме спрямо силите на природата. Това което наричаме електричество, магнетизъм, растеж и т.н. са интелигенции които са невидими и работят когато се проявяват определени процеси в природата. Природните духовни сили изграждат растенията, оформят кристалите на скалите и заедно с редица други йерархии работят около нас невидимо, но с усилия, създавайки това което ние наричаме природа.

Те всички са еволюиращи същности, каквито сме и ние и самият факт, че са развиващи се показва че не са перфектни и поради това склонни да допускат грешки които, естествено, се проявяват като резултат в малформации, и така, като отговор на въпроса може да се каже следното: невидими интелигенции които създават това което ние наричаме природа са виновни за често срещаните грешки, така както и ние.

Колкото до втората част на въпроса, дали може да има напълно оформена и нормална интелигентност със силна воля в болно или увредено тяло, можем да кажем ‘’да, несъмнено’’, но понеже изявата на такава интелигентност зависи от ефективността на нейния инструмент, тя естествено, може да бъде възпрепятствана от физическата деформация, съгласно същия принцип който гласи: няма значение колко умел е майсторът, неговата ефективност до голяма степен зависи от състоянието на инструментите му.

______________________________________________________________________

*Intelligences - Преведена е на повечето места като’’интелигенции’’, въпреки че не е възприета в български език. Означава интелигентни или разумни същности.

________________________________________________________________

ВЪПРОС No.42

От окултна гледна точка, какъв ефект има ваксинирането?

Отговор: Учените бактериолози са открили, че много болести се причиняват от микроорганизми които нахлуват в нашето тяло и още, че тази армия от нашественици започне да причинява смущения, организмът започва да изработва микроорганизми с точно обратен начин на действие или субстанция която действа като отрова за нашествениците. Тогава въпросът е, кой е по-силен, нашествениците или защитниците. Ако микробите защитници са по-многобройни отколкото нашествениците или отровата която е пагубна за нашествениците е произведена в достатъчно количество, пациентът се възстановява. Ако защитата е победена или организмът не е в състояние да произведе достатъчно количество серум необходим да отрови нашествениците, пациентът се предава на болестта. По нататък беше открито, че ако някой човек е бил болен и е оздравял успешно, той е придобил имунитет срещу нови атаки на същата болест, защото той има в тялото си серум който е смъртоносен за микробите причиняващи това заболяване което той е прекарал и е оздравял.

От горе изложените факти могат да бъдат направени следните заключения:

1.     Ако здрав човек е ваксиниран с малко на брой микроби причинители на дадено заболяване, той ще прекара това заболяване в лека форма. Тогава той ще може да изработи защитния серум и така в бъдеще ще има имунитет срещу това заболяване. Такава е същността на ваксинирането, то предпазва от болести.

2.     Когато човек се е заразил от някаква болест и не е в състояние да произведе в достатъчно количество серум, който да унищожи нахлуващите микроорганизми, неговия живот може да бъде спасен чрез имунизиране със серум придобит от друг човек който има имунитет към тази болест.

Тъй като, не е лесно да се взима такъв антитоксин или култури от човешки същества, тези микробни култури и отрови започнаха да се взимат от животни, и много се писа за и против използването на такива методи за борба срещу болестите. Това сега не ни засяга; питащият задава въпрос за окултната гледна точка, от която въпросът се разглежда по-дълбоко отколкото чрез материалистическия подход. Безспорно, има случаи когато болести са били предотвратявани чрез използване на антитоксин; има също така случаи когато ваксинация и антитоксин са довеждали до фатален край там където са прилагани с цел да предпазят, но това е в страни от въпроса. От окултна гледна точка, ваксиниране и използване на антитоксини получени чрез методите използвани в бактериологичните институти са неприемливи. Тези методи използват по жесток начин безпомощни животни и отравят човешкото тяло, така че Его изпитва трудности при използването му като инструмент.

Ако разгледаме химическия състав на нашата храна, ще открием че хранителните вещества съдържат всички необходими лекарствени средства, и ако ние се храним правилно ще бъдем резистентни срещу заболяванията без ваксинации.

При нормално здравословно състояние тялото усвоява много по-голямо количество от слънчевата енергия, отколкото може да използва. Излишъкът се излъчва от цялата повърхност на тялото с голяма сила и предотвратява навлизането на микроорганизми които не могат да преодолеят този идващ от вътре поток, и нещо повече: според същия принцип, както един вентилатор би отвял и разпръснал на далече частиците от прах, така този витален флуид прочиства организма от вредни вещества, включително от опасни микроби. Не трябва да ни изненадва факта, че тази сила е разумна и е в състояние да подбира веществата които трябва да бъдат елиминирани, запазвайки полезните които ще бъдат използвани. Както ситото пропуска само частици по-малки от определен размер, така например бъбреците, запазват дадени течности за използване от организма, докато позволяват на ненужните да го напуснат. По подобен начин виталният флуид прави разграничение, той избавя тялото от отрови и опасни вещества получени вътре в организма и противодейства на подобни вещества да проникнат от вън. Това свойство е наречено  N-лъчи или Odic fluid, от учените, открито посредством светещи химически реагенти. По време на храносмилане този процес е най-слаб, защото тогава е необходимо допълнително количество слънчева енергия за метаболизма вътре в организма, основният фактор за асимилиране (или храносмилане и усвояване на хранителните вещества). Колкото повече храна сме поели, толкова по-голямо количество слънчев флуид се задържа вътре в тялото и толкова по-слаб е елиминиращият защитен поток на вън. Следователно, ние се намираме в най-голяма опасност от нахлуване на армия от враждебни микроорганизми, когато сме преяли.

От друга страна, ако се храним умерено и подбираме храни които се разграждат лесно, отклоняването на защитния витален поток, съответно, ще бъде минимално и имунитетът ни срещу болести ще бъде повишен без необходимостта от отравяне на тялото ни с ваксина.

ВЪПРОС No.43

Ако, както твърдите, Его пребивава в кръвта, не е ли опасна практиката да се прелива кръв от здрав човек на болен? Дали това засяга Его или му влияе по някакъв начин, и ако да, как?

Отговор: Според едно от последните открития на науката – хемолизата, преливането на кръв от вените на по-висше животно във вените на по-нисше уврежда кръвта на по-нисшето животно и причинява смъртта му. Затова вкарването на човешка кръв във вените на каквото и да е животно е с фатален край за животното. Но, установено е, че преливане от човек на човек може да се направи, въпреки че понякога това има пагубни последствия.

В далечното минало хората са се женили в рамките на рода; гледало се е с неодобрение на опитите на някой който е ‘’потърсил чужда плът’’. А когато синовете на Бога са се оженили за дъщери на хората, с други думи, ако подопечните на някой водач са се женили извън племето, било е смятано за голяма беда, нарушителите са загубвали покровителството на водача и са били убивани защото тогава е трябвало да бъдат развити определени качества в човешкия вид, които ние сега притежаваме. Те са били имплантирани в кръвта, която е трябвало да остане чиста в рода или в малкото племе. По-късно, когато човек е трябвало да бъде спуснат надолу при условия на по-плътна материя, били са изисквани женитби между хора от различни племена и народи и от този момент нататък се е започнало да се гледа със същото неодобрение на женитбите в рамките на една фамилия.

Старите викинги не са разрешавали на никой да се ожени в техния род преди първо да е преминал през церемонията за смесване на кръвта, за да се разбере дали вливането на кръв от чужденеца в техния род е било пагубно или не. Всичко това е така, защото през тези ранни времена човечеството не е било така индивидуализирано, както е сега. Те са били в по-голяма степен подчинени на расовия или родовия дух, който живеел вътре в тяхната кръв, както груповият дух е в кръвта на животните. По-късно женитбите между хората от различна народност са били дадени на човечеството за да го освободят от тази зависимост и да направят всеки отделен Его духовен господар на неговото собствено тяло, без чужда намеса.

Науката е открила, по-късно, че кръвта от различни хора има различни съставни елементи-кристали, така че сега е възможно да се отличи кръвта на един африканец от кръвта на един европеец; но ще дойде денят когато ще бъдат открити още по-големи различия, защото както има разлика между кристалите формирани от различните раси, така също има разлика между кристалите формирани от всеки отделен индивид. Няма двама човека с еднакви пръстови отпечатъци и ще бъде установено в бъдеще, че кръвта на всяко човешко същество се различава от кръвта на всеки друг индивид. Тази разлика вече е факт за окултния изследовател и е само въпрос на време, за да бъде установена тя и от науката, защото качествата на различност стават все по-ясно изразени с нарастването на независимостта на човешкото същество и с процеса на нарастване на самостоятелността му.

Тази промяна в кръвта е от най-голямо значение и след време, когато стане по-ясно изразена, ще бъде възможно да се извършва продуктивна дейност, каквато човек може с най-смели предположения да си представи. Казва се, че ‘’природата създава обекти’’, но природата е видимия символ на Бог, чиято рожба и образ сме ние. Направени по негов образ и подобие, ние също започваме да създаваме обекти, и естествено започваме със субстанцията където ние, човешките духове, Его, имаме най-голяма мощ, в нашата кръв.

Когато кръвта се движи през артериите, които са дълбоко в тялото, тя е под формата на газ; но понижената температура близо до повърхността на тялото причинява частичното й кондензиране и в тази субстанция Его се учи да създава минерални кристали. През Юпитеровия Период ние ще се учим да влагаме в тях нисша форма на жизненост и да ги излъчваме от себе си като подобни на растения структури. През Венериния Период ние ще сме в състояние да вдъхваме в тях желания и да ги правим подобни на животни. И накрая, през Вулкановия Период, ние ще им дадем ум и ще ги управляваме като расови (или родови) духове.

В настоящия период, ние сме в самото начало на тази индивидуализация на нашата кръв. Затова сега е възможна трансфузия на кръв от едно човешко същество на друго, но близък е денят когато това няма да бъде възможно. Кръвта на бял човек ще убива всички които се намират по-ниско в еволюцията, и кръвта на напреднал човек ще бъде убийствена за човек който се намира по-назад в еволюционното си развитие. В днешно време, детето получава от своите родители кръв, складирана в тимусната жлеза за годините на детството. Но ще дойде време, когато Его ще бъде толкова силно индивидуализиран, че няма да може да функционира в кръв която не е създадена от самия него, тогава сегашният начин на размножаване ще бъде заменен с друг, при който Его ще може да създава своите собствени тела-носители без помощта на родители.

ВЪПРОС No.44

Какви са причините за психичните заболявания?

Отговор: Отговорът на този въпрос би бил много обемист, но би могло да се каже, че от гледна точка на един окултист има четири вида лудост. Умопомрачението винаги се причинява от прекъсване във веригата от носители между Его и физическото тяло. Такова прекъсване може да се появи между мозъчните центрове и виталното тяло; или между виталното тяло и тялото на желанията; или между тялото на желанията и ума; или между ума и Его. Прекъсването може да бъде пълно или частично.

Ако прекъсването е между мозъчните центрове и виталното тяло или между виталното тяло и тялото на желанията, резултатът е ниска интелигентност. Когато прекъсването е между тялото на желанията и ума, буйното и импулсивно тяло на желанията управлява и тогава се получава мания за насилие. Когато прекъсването е между Его и ума, умът управлява останалите тела-носители и се получава мания за лукавство, този маниак може да измами хората които се грижат за него че е напълно безобиден, докато не измисли някаква дяволия. Тогава на яве излиза неговата разстроена психика и вероятно причинява някаква беда.

Има един случай на лудост, който би било добре да се обясни, понеже понякога може да се избегне. Когато Его се връща от невидимите светове за да се прероди, на него му се показват различните възможни инкарнации. Той вижда идващия живот в неговите основни събития, в повечето случаи като движещи се картини пред неговото зрение. След това му се дава възможност за избор, обикновено между няколко живота. В този момент той вижда уроците които трябва да научи, съдбата която сам си е създал през миналите животи и каква част от кармичните задължения трябва да ликвидира във всяко от въплътяванията които му се предлагат. Тогава той прави своя избор и е отвеждан от Записващите Ангели в страната и семейството където трябва да изживее идващия живот.

Този панорамен преглед се наблюдава на Трето Небе, където Его е необлечен и се чувства духовно над тежките условия в материалния свят. Той е много по-мъдър, отколкото е тук на земята, където е заслепен от плътта в невъобразимо голяма степен. По-късно, когато се е осъществило зачеването и Его влиза в утробата на майката, около осемнадесетия ден след зачеването, той идва в контакт с етерната матрица на своето ново физическо тяло, която е била създадена от Записващите Ангели да оформи структурата на мозъка и която ще отпечата върху Его необходимите тенденции за отработване на неговата съдба.

Сега Его вижда отново картини от своя настъпващ живот, както давещият се човек вижда картините на своя изминал живот – като проблясъци. По това време Его вече е частично заслепен за своята духовна природа, така че ако настъпващият живот изглежда много труден, често пъти той се свива и отдръпва от утробата и не си създава необходимите правилни връзки с мозъка. Той може да се помъчи да бързо да се измъкне и тогава вместо да се получат концентрични, както трябва да бъдат виталното и плътното тела, виталното тяло изградено от етер може частично да бъде изтеглено над главата на плътното тяло. В този случай връзката между сетивните центрове на виталното и плътното тела са нарушени и резултатът е вродено слабоумие, епилепсия, St. Vitus танц и други подобни заболявания.

Нехармонични отношения между родителите, които понякога са на лице, е последната капка която кара Его да почувства, че не може да влезе в такава среда. Затова, не може да има нещо по-сериозно от това да се внуши на бъдещите родители, че по време на ембрионалното развитие на детето е от изключителна важност да бъде направено всичко възможно за да бъде майката в състояние на спокойствие и хармония. Защото, за Его, да влезе в утробата е много трудна задача, това изостря цялата му чувствителност до краен предел и дисхармонични условия в дома, в който той встъпва, разбира се, е допълнителен източник на дискомфорт който може да доведе до по-горе описаните ужасяващи случаи.

ВЪПРОС No.45

Когато един душевно болен човек умре, дали той ще бъде луд и в света на желанията?

Отговор: Зависи от това къде се намира прекъсването, защото психическото разстройство представлява прекъсване в телата-носители между Его и физическото тяло, а това разстройство може да се появи между Его и ума, между ума и тялото на желанията или между тялото на желанията и виталното тяло, а също така и между виталното тяло и плътното тяло. Ако прекъсването е между плътното и виталното тела или между виталното тяло и тялото на желанията, Его ще бъде съвършено нормален в света на желанията веднага след смъртта, защото е изоставил тези две засегнати тела.

Където прекъсването се намира между тялото на желанията и ума, тялото на желанията, всъщност, все още е действащо и, разбира се, често причинява на Его много неприятности по време на съществуването му в Света на Желанията; защото Его, разбира се, никога не е луд. Това което се проявява като лудост произтича от факта, че Его няма контрол върху носителите си; най-лошият случай, очевидно е, когато ума е бил поразен и Его е обвързан към личността за дълго време докато накрая и това тяло не бъде отстранено.