ФИЛОСОФИЯТА НА
РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
ВЪВ
ВЪПРОСИ И
ОТГОВОРИ ТОМ I
от
МАКС ХАЙНДЕЛ
РАЗДЕЛ VIII
Въпроси
отнасящи се до
ЖИВОТНИТЕ
ВЪПРОС No.163
Защо животните, които принадлежат към по-късна
еволюция, имат инстинкт който изглежда по-верен и надежден, отколкото разума на
човешките същества?
Отговор: Отговорът на този въпрос ще се открие като разгледаме спускането на Его в
материята, но на първо място ние трябва да разграничим духовете на отделните
животни от груповия дух, който е техния опекун. Отделните животински духове все
още не са себе съзнателни,
следователно без съмнение те действат съобразно внушенията на груповия дух.
Груповият дух е създание принадлежащо към различна еволюция и той действа в
Невидимите Светове където нещата са в много по-голяма степен ясно изразени
отколкото тук. От това следва, че това което ние наричаме инстинкт е в
действителност внушението на груповия дух в Невидимия Свят, който
покровителства и контролира животните.
Човешките
духове, от друга страна, са се спуснали директно във Физическия Свят и
следователно са заслепени до определена степен от плътната материя на тази
област на съществуванието. Може би една илюстрация ще послужи добре за да
направи ясен смисъла на факта, че въпреки че духът е изключително мъдър в
по-висшите светове, повишаващата се плътност на материята която той достига при
спускането си, задължително замъглява неговата мъдрост.
Ръката е
най-ценния инструмент на човек и нейната сръчност може би никъде другаде не се
проявява така добре както при свиренето на музикален инструмент. Майсторът може
да произведе от своя обичан инструмент най-вдъхновяваща душата мелодия
посредством най-лек и нежен допир на своите добре тренирани и чувствителни
пръсти, но нека да си сложи чифт ръкавици и веднага деликатният допир е изчезнал;
ако той добави втори чифт ръкавици върху първия и ако те са по-дебели и от
по-плътна материя, той може би няма да е в състояние да произведе никаква
мелодия и ако накрая си сложи и боксьорски ръкавици, той няма въобще да може да
свири, ще се получи дисхармоничен звук, ако се опита. Различните ръкавици върху
ръката на музиканта съответстват на различните тела носители които духът си
облича в своето спускане в материята. Боксьорската ръкавица съответства на
физическото тяло.
Всеки който е
свидетел на опита на един музикант да свири с боксьорска ръкавица на ръката си
и който не го е слушал да свири преди да си сложи ръкавиците, може да
предположи, че той въобще не може да свири, но това заключение би било
погрешно. Човешкият Его е в подобно положение, неговите духовни сили са скрити
под носителите в които сега той е окован, но ще дойде време когато той ще се е
научил как правилно да използва тези носители и тогава неговата духовна сила ще
блести във великолепие което е невъзможно да си представим сега.
ВЪПРОС No.164
Можете ли да изясните въпроса: какво трябва да бъде
нашето отношение към по-нисшите форми на живот? Имаме ли право да убиваме
безобидните, след като всяко живо същество е в известен смисъл наш брат?
А какво ще кажете за отровните насекоми и влечуги?
Отговор: Има само един живот във Вселената, който е живота на Бог. ‘’В него ние
живеем и се движим и съществуваме’’. И не само ние, а всичко което живее е
проявление на Бог. След време и ние ще станем създатели, както Той е Създател.
Но докато брутално унищожаваме формите на други същества ние си пречим и се
забавяме. Задаващият въпроса е прав когато казва, че по-нисшите от нас,
животните, са наши братя, но жалко е да се каже че вместо да се грижим за тях и
да им вдъхваме чувство на доверчивост и любов, ние сме успели да направим себе
си страшни за всяко животно на земята чрез безмилостното им унищожаване. И
наистина, изглежда като заслужено наказание, че ние от своя страна трябва да се
намираме в състояние на постоянен страх от микроскопичен живот под формата на
микроби които не могат да бъдат убити с пушка или нож.
А що се отнася
до опасните насекоми и влечуги в много случаи за тях може да се каже, че са
въплъщението на нашите собствени зли мисли и са възникнали от нашите собствени
лоши привички. Науката е дала решение за това как посредством подходящи методи
на хигиена и дезинфекция можем да се освободим от тях, поне до голяма степен,
без необходимост да убиваме. По-големите влечуги, като змиите, често те не са
толкова опасни както се мисли за тях. В храмовете на Индия, където определени
хора са създали атмосфера на абсолютна безопасност чрез отказ от убиване дори
на най-малкото създание, човек може да види всекидневното присъствие на отровни
змии пълзящи сред хората които се молят там и никога не им причиняват и
най-малката вреда. И ако ние бихме култивирали добронамерено поведение спрямо
по-нисшите същества, те скоро ще се научат да ни имат доверие в такава степен,
в каквато сега се страхуват от нас. Има документирани истории за моряци
попаднали на самотни острови където човешки крак не е стъпвал никога преди това
и са заварвали птиците там напълно лишени от страх докато не са били убити
няколко от тях от нашествениците. Тогава птиците са се научили да отлитат при
приближаването на човек.
Ние, също така,
сме превърнали човешки същества в зверове – наричаме ги крадци и престъпници –
които устройват засада и причакват свои събратя, лишават ги от притежанията им
и често ги нараняват телесно, стига се дори до извършване на убийство, и всичко
това като резултат от нашето безчувствено и грубо отношение което се диктува от
страха. Ако притежавахме любов нямаше да изпитваме страх, ‘’защото съвършената
любов побеждава всеки страх’’; и ако нямахме страх нищо не би ни наранило,
защото безстрашното и доверчиво поведение е по-сигурна защита от пистолет и
ключалка. Затова, ние трябва да култивираме такова поведение на любов към
всичко което живее и диша; ние трябва да престанем да убиваме по-нисшите
животни с милиони за храна и за спорт, което е най-лошата форма на жестокост.
Едно поведение на любов към ближните ни би генерирало у тях същите емоции и
ключарят и майсторът на оръжия много скоро ще станат излишни. Ние се оплакваме
от огромните данъци необходими за издръжката на силна полиция, правната
система, затворите и изправителните домове, но всички тези институции ще
изчезнат по магически начин ако бихме
заменили страха с любов. Библията ни показва времето когато лъвът и телето,
малкото дете и отровното влечуго ще играят заедно в мир. Това наистина може да
стане факт защото зверовете не винаги са били месоядни. В далечното минало
човек е взимал участие в тяхното развитие и в бъдеще негова задача ще бъде да
промени сегашните условия.
ВЪПРОС No.165
Не са ли отровните и опасни влечуги създадени от
злите мисли на човек, поне до колкото се отнася до формата? И затова не е ли
акт на любов убиването им, като по този начин освобождаваме божествената искра
вътре в тях, така че тя да се посели в по-висша форма?
Отговор:Нито една от животинските форми които виждаме около нас не е била
създадена от човек. Тези всички форми, от най-висшата до най-нисшата, са
еманации на груповите духове които са духовни същности принадлежащи към
различна еволюция от еволюцията на човешкото царство. Но човек е създател
посредством своите мисли. И злите мисли, мислите породени от страх и омраза, те
приемат форма и в продължение на векове кристализират в известните ни
болествотворни микроби. Микробите на инфекциозните заболявания са в частност
въплъщение на страх и омраза и затова те биват побеждавани и преодолявани чрез
противоположната сила, силата на куража. Както един камертон ще започне да
трепти когато ударим друг камертон настроен на същия тон, по същия начин ще
реагират и тези микроскопични бацили. Ако се доближим до човек болен от заразна
болест с треперещи от страх ние със сигурност ще привлечем към себе си
смъртоносните микроби. Ако, от друга страна, се приближим към този човек
съвършено без страх, ние ще избегнем заразяването, особено ако сме изпълнени с любов. Но любовта не ни подбужда да
убиваме, в обикновения смисъл на тази дума. Истина е, че ако можехме да боравим
директно с живота на опасни и отровни
същества и да ги подпомогнем към развитие в по-висша форма, ние бихме сторили
добро; но на първо място, ние не сме способни да преценяваме дали тази настояща
форма е отживяла полезността си и затова не можем да си позволим да поемем
отговорността да лишим живота в тази форма от инструмента му поради милосърдие
породено от любов. Единственият случай когато ни е позволено и е уместно да
убием от любов е когато едно животно е осакатено без надежда да се поправи и
ние го убиваме за да прекратим страданията му.
ВЪПРОС No.166
Какво представлява груповият дух, къде се намира
той и как изглежда?
Отговор: Както човек има тяло съставено от много клетки, всяка с индивидуално
съзнание, така и груповият дух е създание функциониращо в Духовните Светове и
притежаващо духовно тяло съставено от много отделни животински духове. Самият
групов дух не може да функционира във Физическия Свят, но той еволюира като
изпраща различни животински духове във формата на тяло което той създава и
което след това формира определен вид или порода животни, а груповият дух
ръководи тези животни посредством внушения които ние наричаме инстинкти. Когато
тялото на едно животно умре, животинският дух несъзнателно е придобил определен
опит посредством функционирането в този носител и след време този опит се
абсорбира в духовното тяло на груповия дух, където остава за известно време
докато груповият дух асимилира опита натрупан от този отделен животински дух.
По този начин с течение на времето груповият дух еволюира и израства. Същото
правят и животинските духове които са неговите подопечни. Те ще станат хора,
през бъдеща инкарнация на земята и тогава груповият дух ще се грижи за тях като
расов или национален дух докато те станат напълно в състояние да се грижат за
себе си индивидуално. Груповият дух на животните е в Света на Желанията и кръжи
около земната повърхност. Груповите духове на растенията са в тази част на
Областта на Конкретната Мисъл, която заема центъра на земята и груповите духове
на минералите всъщност все още не са навлезли в атмосферата на нашата земя. Те
са в областта на Абстрактната мисъл.
Груповите
духове на животните много често се виждат в Света на Желанията като притежаващи
човешко тяло и глава на животно. Изображенията в египетските храмове представят
в груб вид външния вид на тези групови духове. Обученият посветен изследовател
без трудности общува с тях и често има поводи да се възхищава на техния разум.
ВЪПРОС No.167
Дали животните са подвластни на закона за
причинно-следствената връзка?
Отговор: Не, не и в смисъл да имат морална отговорност.Разбира се, ако едно
животно скочи от прозореца на една висока сграда, това би му причинило
увреждания, в зависимост от това как е паднало, точно по същия начин както ако
един човек е скочил от прозореца. Но в случая на животното е на лице само
физическият ефект или само нараняването от което страда, докато човекът който
по свободна воля извършва такова действие, не само че получава определени
увреждания, но той също така е нравствено
отговорен за инструмента който притежава и законът за причинно-следствената
връзка му дава подходящо нравствено заслужено наказание като възмездие от такъв
характер, че той да се научи за в бъдеще да се грижи за своя инструмент, а не
да иска го унищожи посредством такова действие.
Причината,
поради която животното няма нравствена отговорност е, че то няма разсъдъчна
способност, а просто действа под указанията на груповия дух което ние наричаме
инстинкт, и може би този инстинкт е внушил страх у животното което е причинило
извършването на действие с резултат нараняване на тялото му. Преди някой да
бъде нравствено отговорен пред закона за причинно-следствената връзка той
трябва да притежава определена свободни воля и избор, също така способността да
разсъждава в прилична степен и затова повтаряме отново, че понеже животните са
лишени от тези качества, те изобщо не са подвластни нравствено на закона за причинно-следствената връзка.
ВЪПРОС No.168
Живеят ли животните след смъртта?
Отговор: Това което живее е духа, който
няма нито начало нито край, ТОЙ Е. Но това което Вие имате пред вид е,
най-вероятно, дали той остава във формата на животно. На такъв въпрос бихме
отговорили да, той остава за по-дълго или по-кратко време, в зависимост от
нивото на неговата еволюция, в тяло на желанията изградено от материята на
Света на Желанията. Дори бръмбарът който пълзи по тротоара и е бил настъпен
може да бъде видян от един ясновидец да се предвижва на около метър по-нататък
и после постепенно да изчезва. Той остава само за няколко секунди във формата
си преди духът да се върне към централния източник на груповия дух. Когато
става въпрос за кон, за крава или за някое друго по-висше животно, съответното
време е по-продължително и има повече съзнателност в Света на желанията
отколкото при по-нисшите форми. За илюстрация може да споменем един случай
който предизвика голям интерес преди няколко години когато Rider Haggard, един английски писател, публикува забележително
съновидение. Той е имал куче към което е бил много силно привързан и една нощ
той сънувал, че кучето идва при него давайки признаци на тревога и
безпокойство, приканвайки го да го последва. Rider Haggard в своя сън тръгва след
кучето което го отвежда до един поток намиращ се наблизо. Там всред тръстиката
то показва на Rider Haggard себе си легнало и мъртво, поглежда го
с жална и безмълвна молба в погледа за някакво обяснение.
Когато се събудил на следващата сутрин той помнел
съня много ясно, но не му обърнал голямо внимание докато по-късно през деня не
се установило, че кучето го няма. След като го потърсили в квартала, Rider Haggard най- накрая се озовал на мястото което сънувал Там
той намерил в тръстиката тялото на свето куче в същото положение както го видял
в съня си. Обяснение, естествено, не е могло да бъде дадено; това е било
странно и загадъчно преживяване и това било всичко. Но за окултиста е много
ясно, че интелигентното куче срещнало смъртта и озовало се в Света на Желанията
през нощта, отишло при своя стопанин, който през това време също е бил извън
своето тяло и го отвело до мястото на злополучното събитие за да получи
неговите помощ и обяснение.
ВЪПРОС No.169
Когато един домашен любимец, куче или котка умре,
дали целият групов дух, към който то принадлежи,
умира заедно с него? Също така, какво се случва с душата на животното и дали
човешките любов и грижа които е получавало, му помагат в неговото по-нататъшно
пътуване нагоре?
Отговор: Въпросът показва, че питащият няма правилна представа за това какво
представлява един групов дух. Както нашето тяло е съставено от безброй много
клетки и всяка микроскопична клетка има свой собствен живот но всички клетки са
подчинени на нашата собствена интелигентна същност, така и груповият дух на
даден клас животни е духовно същество принадлежащо към различна еволюция и
имащо духовно тяло съставено от много еволюиращи животински духове. Тези
животински духове той изпраща в инкарнация от време на време в тела на животни
от вида който е подчинен на него, всеки отделен дух в отделно тяло и след
смъртта си те се връщат в груповия дух, усвоили по-висока степен на съзнание
отколкото когато са били родени. Това помага на груповия дух да еволюира и в
отплата, той се грижи за духовете на отделните животни в своята група. Както
всеки друг дух, груповият дух не може да умре. Той е опекун и пазител на
животинските духове и с тяхното развитие духовното тяло на груповия дух
претърпява метаморфоза. Когато отделните животински духове са еволюирали в
достатъчна степен, те стават индивидуализирани човешки същества (няма се
предвид , че стават хора като нас, животните принадлежат към друга вълна на
живот, стават индивидуализирани духове подобно на нас), но остават под
ръководството на същия групов дух, подобно на човешките раси под властта на
расов дух. Те не стават свои собствени господари докато не се развият отвъд
нивото на зависимост от семейството или нацията. Затова Христос е казал, че
‘’докато човек не изостави баща и майка той не може да ме последва’'.
Какво се случва
с животинската душа при смъртта, можем да кажем, че след напускането на това
тяло тя скоро се връща при груповия дух, а любовта и грижата които сме и’ дали
естествено много и’ помагат в нейната еволюция, защото докато дивите животни
живеят и действат изцяло под диктата на груповия дух чрез това което наричаме
инстинкт, домашните любимци проявяват способност за мислене, силно
изпреварвайки своята нормална еволюция за настоящето време. Те са придобили
тази способност от нас на същия принцип както ако приближим един проводник до
друг проводник, който е зареден интензивно с електрически ток, незареденият ще
се зареди по индукция с електрически ток с по-ниско
напрежение.
По подобен начин,
животното което контактува с хора не притежава от само себе си способността за
мислене, но се научава на това в зависимост от интензивността на този контакт.
И ние спокойно можем да заключим, че тези животни които живеят в дома на хората
ще станат след време учители на своите по-малко напреднали братя.
ВЪПРОС No.170
Какво вещество отделя човекът или животното с
помощта на което те могат да бъдат проследени и открити, като например
престъпници биват откривани от кучета следотърсачи?
Отговор: Когато един ясновидец наблюдава другите хора с етерно зрение за първи
път, обикновено той е стъписан от това че вижда дъжд от звезди, пирамиди,
двойни пирамиди и всички възможни геометрични фигури излъчвани от техните ръце
и лица; той е силно озадачен и се пита какво означава това. По късно той
научава, че това са твърдите частици от които е съставено тялото и които се
излъчват чрез кожата. Повечето от отделящите се вещества се задържат и остават
в дрехите и дават на кучетата следотърсачи необходимата стартова позиция за
проследяването. Когато тези частици се разлагат, те излъчват изпарения и
миризма подобна на тази която се излъчва от всички разлагащи се тела Тази
миризма усещаме от дрехи оставени неизпрани за известно време. Кучетата, които
имат по-остро обоняние от хората, правят разлика между миризмите на различните
хора и тъй като частиците от човек бягащ от правосъдието са разпръснати по пътя
по който се движи, лесно е за следотърсача да ги различи от частиците на други
хора или животни в продължение на кратко време след като беглецът е минал от
там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар