ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I; РАЗДЕЛ II

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ II

Въпроси отнасящи се до

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

ВЪПРОС No.46

Каква е ползата от това да знаем какво има след смъртта, какво се случва в невидимия свят и всички тези неща? Не е ли много по-добре да си знаем само по един свят за даденото време? Не са ли достатъчни неприятностите които той ни причинява. Защо да търсим други?

Отговор:Ако знаем без съмнение, че по някое време ще бъдем накарани да напуснем страната си и да отидем на друго място за да живеем там много години преди да ни се позволи да се върнем, не би ли било добре за нас да се запознаем с езика, обичаите и законите на тази страна? Така екипирани, ние бихме могли, до голяма степен, да не се чувстваме чужденци и бихме могли да се ползваме от възможностите за растеж и обучение които ще намерим там; ние не бихме били склонни да действаме против законите и да си създаваме неприятности вследствие непознаването на тази страна; и поради много други подобни причини за нас би било от полза да знаем повече за тази страна.

По-горе описаното илюстрира по подходящ начин нашата позиция относно Невидимите Светове. След смъртта ние ще се озовем там и ако сега можем да получим информация за условията там, това със сигурност ще ни помогне много. На първо място като преимущество е това, че познанието ще ни избави от страха, защото човек се страхува от това което не познава. На второ място, имайки познания за Чистилището и Първото Небе и за вечерното духовно тренировъчно упражнение, при което ние правим преглед на събитията през отминалия ден в обратен ред, ние може да преживеем нашето чистилище тук и в малки дози, получавайки опрощаване на греховете, вместо да чакаме изкупването на прегрешенията си; и ако се възползваме от нашето знание, ние ще живеем тук по начин който не бихме постигнали преди да навлезем в бъдещи животи, чрез асимилирането на доброто което сме направили всеки ден и изхвърляйки злото. Така ние ще бъдем в състояние да прелетим през Чистилището и Първото Небе веднага след смъртта.

Знаейки какво очакваме да направим във Второто Небе, ние може по-разумно да се посветим на работата тук; ние си осигуряваме по-голяма способност за съзнателно съществуване в тази област, ако се запознаваме всеки ден все по-близо с нея. Така по различни начини, ние ще се подготвяме да станем невидими помощници, да живеем в съзнание през цялото време и да скъсим нашата еволюция с милиони години.

ВЪПРОС No.47

Има ли по някакъв начин зададена продължителност на времето за земния живот преди да се родим?

Отговор: Да, по времето когато Его идва за прераждане, той си създава работещ архетип на своята физическа форма във Второто Небе с помощта на Творчески Йерархии. Този архетип е вибриращо нещо, което се стартира от Его и се зарежда с определена енергия съответстваща на продължителността на живота който трябва да се преживее на земята и докато този архетип продължава да вибрира, формата, изградена от земни химически съставни части ще продължава да живее.

Законът за причинно-следствената връзка, обаче, е арбитър за това как ще трябва да се изживее живота и определени възможности за духовен растеж са заложени и предоставени на Его в различни моменти от неговия земен живот. Ако той е оползотворил тези възможности, животът продължава по правия път, но ако не, той се отклонява, както се казва, по задънена улица където живота се прекратява от Творческите Йерархии които унищожават архетипа в Небесния Свят. Следователно, можем да кажем, че е зададена една крайна продължителност на земния живот преди да се родим физически, но живота може да бъде съкратен ако пренебрегнем определени предоставени ни възможности. Също така, има и други случаи, много рядко срещащи се, когато животът е бил изживян напълно, когато е бил интензивен и когато човек е полагал усилия да изживее докрай всички заложени възможности, тогава е бил вливан повече живот в първоначално направения архетип и така животът може да бъде удължен, но както се спомена, това са само изключения.

ВЪПРОС No.48

Възможно ли е да се съкрати времето между смъртта и новото раждане, за да се ускори еволюцията на човек, и ако е възможно, как може да стане това?

Отговор: Да, възможно е за всеки който ще положи усилия да направи преглед на живота си всеки ден, в обратен ред, от вечерта към сутринта, осъждайки се за нещата които е направил погрешно, обещавайки си че ще поправи грешките си и всичко това го прави най-добросъвестно. Ако прави това, той ще изчиства греховете които е сторил през живота си и ще стане със сигурност много по-добър мъж или по-добра жена, от тези които не изпълняват това просто упражнение. Защото греховете, които иначе биха се изкупили в Чистилището, вече са ликвидирани по време на живота, съществуването в Чистилището ще бъде съкратено значително. Ако по време на това вечерно духовно упражнение, човек преглежда и доброто което е сторил и си обещава, че ще се старае да прави дори повече добро в бъдеще, тогава той ще е асимилирал сторените от него добрини всеки ден и затова той ще е направил изключително големи крачки по пътя на душевния растеж, така че ще отстрани необходимостта от съществуване на Първото Небе. Такъв човек, определено ще е стъпил на пътя на посвещаването; той наистина е извън обикновените закони които управляват човешкия род, защото той е помощник в еволюцията и затова ще му бъде дадена възможността да се върне на земята много по-скоро.

ВЪПРОС No.49

Има ли някакви сезони и времена, векове и епохи в другия свят?

Отговор: Не. Можем да кажем, че там всичко е само един дълъг ден. Там няма време, защото това което предизвиква наличието на време тук е въртенето на земята около оста й и нейното кръгово движение в орбита около слънцето. Тези движения пораждат деня и нощта, лятото и зимата, горещината и студа и т.н. защото непрозрачната и твърда конструкция на земята я прави непроницаема за лъчите от светлина и топлина емитирани от слънцето, така че едната половина от земята е студена и тъмна. Но защото нищо не е непрозрачно и твърдо в другия свят, там няма нито горещина нито студ, там няма нито лято нито зима, там няма светлина, там няма нощ, там е един дълъг бляскав ден.

Затова често се случва, тези които са си отишли след смъртта, въпреки че напълно си спомнят своя преминал земен живот, не ще имат никакво чувство за време откакто са починали и може понякога да задават въпрос за това колко време е минало от както се е случило това събитие.

Там има само един начин за измерване на времето и той се използва от опитния ясновидец за определяне на момента когато са се случили определени събития. А именно, той чете паметта на природата чрез астрологията, определяйки позициите на звездите. Разбира се, ако събитието се е случило отдавна назад в историята, той може лесно да фиксира годината като се базира на друго историческо събитие станало по същото време, но когато той трябва да се върне назад за много хиляди години, когато например, той желае да определи времето на потопите през Атлантската Епоха, практически той използва прецесията на равноденствията, което е всъщност движението на слънцето назад през дванадесетте знаци на Зодиака, движение на което е необходимо около двадесет и шест хиляди години за да направи слънцето пълен кръг. Тогава той може да определи времето когато са станали потопите през Атлантската Епоха, преброявайки колко на брой такива 26 000 годишни цикъла са се изпълнили между първия и втория потоп, между втория и третия, и годините от тогава до настоящето време. Ако той не е запознат с науката за звездите, той не би могъл да направи това, така че това е още една причина за това, ученикът на окултизма да се запознае с астрономията.

ВЪПРОС No.50

Дали човек, който е бил погребан жив осъзнава това? И дали духът се връща в тялото, когато то лежи в гроба?

Отговор: Промяната на положението на тялото в гроба може да се приеме като доказателство за това, че понякога когато тялото е погребано преди духът да го е напуснал напълно, духът се е върнал в тялото и е движил това тяло в агония за да поеме глътка въздух. И, разбира се, това показва че човек е дошъл отново в съзнание. Духът, разбира се, съвсем не е възпрепятстван от твърдостта на земната материя и от ковчега, за да влезе и излезе, духът преминава през непроницаеми и плътни прегради както ние преминаваме през въздуха.

ВЪПРОС No.51

Защо умират деца?

Отговор: Има много причини за смъртта на деца. Ние ще представим само няколко от основните. На първо място, когато един Его се връща към живот на земята, той е привлечен към определено семейство защото там ще може да намери външни условия които са разчетени да допринесат за неговия прогрес и където той ще може да ликвидира определено количество съдба, създадена от него самия в предишни съществувания. Тогава, ако родителите предприемат толкова радикални промени в техния живот, че Его да не е в състояние да получи този жизнен опит или да ликвидира тази съдба, Его обикновено бива изтеглян и изпращан на друго място където ще получи необходимите условия за своя растеж през този период. Или може да бъде изтеглен за няколко години и прероден в същото семейство, ако се прецени, че нужните условия ще са налични по-късно. Но има една причина отговорна за детската смъртност, чиято основа се намира много по-далече в миналото. А именно, в предишни животи и за да се разбере тази причина е необходимо да се знае нещо за това какво се случва по време на смъртта и веднага след нея.

Когато един дух напуска тялото, той взима със себе си тялото на желанията, ума и виталното тяло, а виталното тяло по това време е мястото където се съхраняват картините* от изминалия живот. Те тогава се отпечатват* върху тялото на желанията през трите и половина дни непосредствено следващи след смъртта. Тогава тялото на желанията става арбитър на съдбата на човек в Чистилището и на Първото Небе. Болките причинени от изкупването на злото и радостта причинена от прегледа на доброто през живота се пренасят в следващия живот като съвест, която да възпира човека от повтарянето на грешките от миналите животи и да го привлича към действия които са му причинявали голямо щастие в предишните животи.

Когато близките на умиращия човек, които са при неговото смъртно ложе, избухват в истерични вопли когато духът ги напуска и продължават така през следващите няколко дена, духът, който по това време е в изключително близка връзка с Физическия Свят, ще бъде силно разстроен от скръбта на близките си и няма да може да фокусира силно вниманието си върху прегледа на своя изминал живот и затова направения отпечатък върху тялото на желанията няма да бъде така дълбок и отчетлив, както ако отиващият си дух би бил оставен на тишина и спокойствие. В следствие на това, страданията в Чистилището няма да бъдат така силни, нито пък удовлетворението на Първо Небе няма да бъде така голямо, отколкото биха могли да бъдат и затова, когато Его се върне за земен живот, той ще е изгубил значителна част от своя опит от предишния си живот.

С други думи, гласът на съвестта няма да звучи със същата сила, както ако Его беше оставен на спокойствие без да бъде смущаван от оплаквания.

За да се компенсира тази липса, Его тогава обикновено се изпраща да се роди сред същите близки хора, които са го оплаквали, и след това им е отнеман още в детските си години. Тогава той прекрачва в Света на Желанията, но защото разбира се, едно малко дете не е извършило никакъв грях който трябва да бъде изкупван, неговите тяло на желанията и ум остават непокътнати; тогава той преминава директно на Първо Небе за да чака сгоден случай за ново въплътяване, но това време на очакване се използва за да бъде обучаван директно за ефекта от различните емоции, и от двете, и от добро и от зло. И често някой роднина го посреща и се грижи за него, имайки за задача да го обучава на това което е пропуснал поради оплакването което същата тази личност си е позволила. Във всеки случай загубата е в голяма степен възстановена, така че когато детето се върне за втори живот, то ще има така пълен морален растеж, както би имало при нормални обстоятелства ако не е имало оплакване по време на смъртта.

_____________________________________________________________________

*картини от изминалия живот – всички събития като поредица от изображения, понеже се явяват пред вътрешното зрение т.е. информацията за съдържанието на изминалия живот.

’’ engrave ‘’ – гравирам*, врязвам, отпечатвам или запомням в информационен носител.

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.52

Каква е причината за големия брой на смъртни случаи при новородените деца?

Отговор: Когато човек преминава в отвъдното по време на смърт, той взима със себе си ума, тялото на желанията и виталното тяло, което мястото където се съхраняват картините от неговия отминал живот. И през трите и половина дни след смъртта тези картини се отпечатват върху тялото на желанията за да формират основата на живота на човек в Чистилището и на Първото Небе, където злото се изчиства и доброто се асимилира. Преживяното през живота се забравя, както забравяме процеса на научаване да пишем, но запазваме това умение. Така акумулираният екстракт от целия му натрупан опит, и от миналите животи на земята и от миналите съществувания в Чистилището и на различните Небесни нива, се съхранява от човек и представлява неговия складиран запас за следващото раждане. Болките, които е изтърпял, му говорят като глас на съвестта и доброто, което е направил, му придава все повече алтруистичен характер.

И така, когато трите и половина дни непосредствено след смъртта са прекарани от човек при условията на тишина и спокойствие, той е в състояние да се концентрира в по-голяма степен върху отпечатването на изминалия си живот и отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде по-дълбок и по-отчетлив, отколкото ако е бил смущаван от истеричните вопли на неговите близки или по други причини. И след това, той ще изпитва много по-остро чувствата за добро или зло в Чистилището и на Първото Небе, и в следващите животи това остро чувство ще му говори по безпогрешен начин, но когато оплакванията на роднините му отвличат вниманието или когато човек умира при нещастен случай, може би на улица пълна с навалица, при катастрофа на влак, пожар в театър или при други ужасни обстоятелства, тогава, разбира се, няма да има възможност за нужната концентрация, също така няма да има възможност за концентрация на бойното поле, ако падне в бой там, и  важното при тези случаи е следното: когато той би загубил опитността от изминалия живот който е приключил по такъв нещастен начин, тогава законът за причинно-следствената връзка предоставя компенсация.

Ние обикновено си мислим, че когато детето се е родило, това е краят на процеса на раждане, но когато по време на вътреутробния период плътното тяло е защитено от въздействието на външния свят като е поставено в защитната среда на майката докато не е достигнало необходимата зрелост за да може да посрещне условията на външния свят, така също и виталното тяло, тялото на желанията и умът се намират в ембрионално състояние преди да се родят през по-късни периоди от време, защото те не са имали толкова продължителна еволюция зад гърба си както плътното тяло и затова на тях им е необходимо по-дълго време за да достигнат достатъчна зрялост за своята индивидуализация. Виталното тяло се ражда на седмата година, когато настъпва периодът на бърз растеж. Тялото на желанията се ражда когато настъпи периодът на пубертета, четиринадесетата година, и умът се ражда на двадесет и една, когато се казва че детето е станало мъж или жена – достигнало е зрялост. Това което не е било живо не може да умре, затова ако едно дете умре преди раждането на тялото на желанията, то преминава в невидимия свят на Първо Небе. То не може да премине на Второ и Трето Небе, защото умът и тялото на желанията не са били родени, затова то просто очаква нова възможност за въплътяване на Първо Небе и понеже човекът е умрял в предишния си живот при неблагоприятните обстоятелства споменати по-горе, при нещастен случай или на бойното поле или където оплакванията на близките са направили невъзможно за него да получи толкова дълбоко и отчетливо отпечатване на извършеното зло и на стореното добро, отколкото ако беше оставен да умре в мир, той, след като умре в последвалия живот като дете бива инструктиран за ефекта от страстите и желанията за да научи урока който би научил в Чистилището. След това се преражда с подходящо развита съвест, така че да може да продължи еволюцията си.

Тъй като, в миналото човечеството е в воювало много и роднините на починалите никак не са били внимателни понеже не са знаели за последствията от бденията при смъртното ложе на хората умиращи в дом, които са били вероятно малко на брой, сравнявайки ги с броя на тези които са загинали по време на битка, съответно на това би трябвало да има много голям процент детска смъртност. Но човечеството достига по-високо ниво на разбиране, че най-силно се проявява братското чувство когато близкият ни човек си отива от този живот и когато ние можем изключително много да му помогнем като пазим тишина и се молим за душата му, така че детската смъртност ще престане да бъде такъв голям процент, както е понастоящем.

ВЪПРОС No.53

Дали кремирането на плътното тяло след смъртта се отразява по някакъв начин на духа?

Отговор: Докато живее и е в будно състояние на съзнанието, всичките тела-носители на Его са заедно и концентрични едно спрямо друго, но при смърт Его, облечен в ума и тялото на желанията се измъква от плътното тяло и тъй като жизнените функции са към своя край, виталното тяло също се извлича от плътното тяло оставяйки го да лежи безжизнено. Една малка частица (атом) в сърцето се извлича и останалата част от тялото се разпада по съответния ред. Но по това време се извършва един изключително важен процес и тези които присъстват при смъртта до смъртното ложе трябва да бъдат много внимателни там да цари пълна тишина и в целия дом също, защото картините от целия изминал живот които са били съхранени във виталното тяло преминават пред погледа на духа в една бавна и подредена прогресия, в обратен ред, от смъртта назад до раждането. Тази панорама на изминалия живот се задържа в продължение на няколко часа до три и половина дни. Продължителността зависи от силата на виталното тяло, която определя колко дълго човек ще може да се задържи буден при най-жесток стрес. Някои хора могат да работят петдесет, шестдесет и седемдесет часа преди да паднат изтощени, докато други са в състояние да се задържат будни само за няколко часа. Причината за това да бъде пазена тишина в дома на смъртта през три и половина дни следващи непосредствено след смъртта е следната: през това време панорамата на изминалия живот се отпечатва върху тялото на желанията което ще бъде носителя на човека докато той пребивава в Чистилището и на Първото Небе, където той жъне доброто или злото което е посял, в зависимост от делата си в тялото.

И така, там където животът е бил пълен със събития и виталното тяло на човека е силно, ще бъде дадено по-дълго време за това отпечатване, отколкото в условията на слабо витално тяло, но през цялото това време плътното тяло е свързано с по-висшите носители посредством сребърната нишка и всяко нараняване на плътното тяло се усеща в някаква степен от духа. Така че балсамиране, изследвания след смъртта и кремиране, всичко това се усеща. Затова те трябва да се избягват през първите три и половина дни след настъпването на смъртта, защото след като панорамата е била напълно отпечатана в тялото на желанията, тогава сребърната нишка се прекъсва, виталното тяло се връща и гравитира до плътното тяло и няма повече връзка с духа, който тогава е свободен да се отправи към своя по-висш живот.

Когато тялото е погребано, виталното тяло бавно се разпада по едно и също време с плътното тяло, така че например когато една ръка се разложи в гроба, етерната ръка на виталното тяло която се рее над гроба също изчезва и така нататък докато изчезне и последната следа от тялото. Но там където е извършена кремация виталното тяло се унищожава веднага и понеже то е мястото където се съхраняват картините от изминалия живот, които бидейки отпечатани върху тялото на желанията ще формират базата на живота в Чистилището и на Първото Небе, това би било голяма катастрофа ако кремацията се извърши преди да са изминали трите и половина дни. Ако не му се помогне, отиващият си дух не би могъл да се справи. И това е част от работата която се извършва от невидимите помощници на човешкия род. Понякога на тях им асистират природни духове и понякога Творчески Йерархии или водачите на човечеството. Има загуба и когато някой е кремиран преди сребърната нишка да се прекъсне по естествен начин, тогава отпечатъкът върху тялото на желанията никога не е толкова дълбок и отчетлив и това има ефект върху бъдещите животи защото колкото е по-дълбок отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-остро ще бъде страданието в Чистилището за стореното зло и толкова по-остро ще бъде, също така, и удоволствието на Първото Небе което е резултат от добрите дела през изминалия живот. Това са тези болки и удовлетворение от нашия изминал живот, които създават така наречената съвест, така че ако са ни липсвали страдания, ние губим разбирането на това кое е погрешно, а това разбиране ни възпира през бъдещите животи от повтарянето на същите грешки отново и отново. Така че, последствията от преждевременното кремиране са продължителни. Тъжно е да се каже, но докато ние имаме научен подход към раждането, което се извършва с помощта на специалисти, обучени медицински сестри, антисептици и всичко останало необходимо за доброто на идващото малко същество, на нас ни липсва научен подход към смъртта за да ни помогне да се грижим за близките ни хора когато си отиват от живота.

ВЪПРОС No.54

Ако човек е загубил паметта си поради нервен шок или заболяване, дали това се отразява върху неговото витално тяло и не му позволява да осъществи записа на неговия живот през трите дни следващи непосредствено след смъртта?

Отговор: Не. Има три вида памет: на първо място, има запис който се прави от сетивните ни органи. Ние гледаме света около нас, ние виждаме и чуваме различни неща, тези въздействия се отпечатват върху клетките на нашия мозък и ние сме в състояние съзнателно да ги повикваме отново – е не винаги, но в различна степен, защото тази памет е изключително ненадеждна и капризна и ако това беше единствения начин за получаване на запис на нашия живот, законът за причинно-следствената връзка нямаше да действа – нашият отвъден живот нямаше да бъде следствие от това, какво сме били направили или не сме били направили в миналото. Трябва да има някакъв друг вид памет и това е, което учените наричат подсъзнание. Така както етерът провежда копие на околната панорама до камерата на фотографа и го отпечатва върху чувствителната плака до най-малката подробност, независимо от това дали фотографът възприема тези детайли или не, така същият етер, който провежда една картина до нашите очи и я отпечатва върху ретината, провежда подобна картина и до белите ни дробове, която след това се абсорбира в кръвта и тъй като кръвта преминава през сърцето, този запис се отпечатва незаличимо върху чувствителния семенен атом* който се намира в лявата камерата ( ventricle) на сърцето близо до apex. Енергията на този семенен атом се извлича от духа по време на смъртта и съдържа записа на целия живот до най-малкия детайл, така че независимо от това дали сме възприели всички факти от дадена сцена или не, те са там.

 George du Maurier е написал разказ със заглавие ‘’Peter Ibbetson‘’, където е изложена много ясно тази идея за подсъзнателната памет. ’Peter Ibbetson, затворник в английски изправителен дом, се научил как да ‘’сънува истината’’, с други думи, поставяйки тялото си в определено положение, той се научил  как да затваря токовете на етера вътре в себе си, така че през нощта той е можел по желание да поддържа контакт с всяка сцена, която си поиска от своя предишен живот; там той е можел да се вижда като действащо лице (възрастен мъж какъвто е бил)  до своите родители и другари в игрите заобиколен от всичко както е било по времето когато тази сцена се е отпечатала. Той е можел да вижда цялата сцена с много повече детайли, отколкото е бил в състояние да възприеме по времето когато това се е било случило в материалния свят. Всичко това е било възможно защото при тези обстоятелства той е можел да влиза в контакт със своята собствена подсъзнателна памет. Той не би могъл да получи никаква информация относно бъдещето, но миналото е било записано върху пластинка (диск…) в неговото сърце и, поради това, той е можел да има достъп до него при определени условия. Подсъзнателната памет е тази, от която се взима записът на живота след смъртта и понеже този запис зависи само от дишането, той се осъществява независимо от всички обстоятелства докато животът е в тялото, и въпреки че човек може да загуби съзнателната си памет и да не бъде в състояние да си спомня минали събития когато пожелае, те всички се съдържат в подсъзнателната памет и могат да бъдат прочетени от там в подходящо време.

______________________________________________________________________

*‘’atom ‘’ – авторът използва този термин имайки пред вид вероятно ‘’частица’’ -  atom/atoms са преведени на повечето места като атом/атоми, но биха могли да означават и частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и и т.н. или информационен носител/и.

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.55

Ако невъплътен дух може да премине през стена, може ли той също да преминава през планини и през земята, и може ли да вижда какво има вътре в нея?

Отговор: Зависи от това, какъв невъплътен дух задаващият въпроса има пред вид. Когато един човек умре, той остава точно същия какъвто е бил преди, с изключение на това, че няма плътно тяло и затова за него е напълно възможно да преминава през стени или планини. Но той не е в състояние да преминава през земята.

Добре известен факт е, че повечето ясновидци и обикновените екстрасенси могат да кажат много за това как изглежда Света на Желанията, но има много малко налична информация касаеща вътрешността на земята, защото обикновените ясновидци са открили, че  ако се опитат да проникнат в земята, се получава същия ефект както човек се блъска в стена. Това е така, защото земята е тяло на велик дух и този дух не може да бъде доближен в неговата вътрешна същност по друг начин освен по пътя на посвещаването. Около ядрото на земята има девет слоя с различна плътност, ядрото представлява десетата част, и Lesser Mysteries са вратата която води до най-вътрешната част – ядрото. Има девет степени в По-малките Мистерии и на всяка степен кандидатът придобива способността да проникне в съответния земен слой, докато десетото Посвещаване принадлежи на Големите(или Великите) Мистерии, където има четири нива. Първото учи на всичко това, което ще се знае от човечеството през Земния Период; второто от великите посвещавания ще му даде знанията които човечеството ще придобие в края на Юпитеровия Период; третото от великите посвещавания би му дала мъдростта която човечеството ще придобие в края на Венериния Период и четвъртото би завършило неговата еволюция по сегашната схема. Той би бил в същото състояние в каквото човечеството би било в края на Вулкановия Период. Тогава той би знаел всичко което земята съдържа в своето тяло и нейното бъдещо проявление. По-малките Мистерии, също така, биха го запознали с еволюцията която той е изминал през трите периода предхождащи нашия сегашен Земен Период. Това са тайните заключени в земята докато човек не си отвори сам вратата по необходимия начин, така че нито един дух, независимо от това дали е в тяло или не, не може да види какво има във вътрешността на земята, докато вратата на посвещаването не е отворила неговите латентни способности.

ВЪПРОС No.56

Дали срещаме нашите близки хора след смъртта, дори ако те са имали различна от нашата вяра? Или, може би, са били атеисти?

Отговор: Да, със сигурност ги срещаме и ги познаваме, защото в смъртта няма трансформираща сила. Човек ще изглежда точно по същия начин както изглежда тук, защото той мисли за себе си че е оформен така, но мястото където ще се срещнем зависи от няколко неща.

На първо място, ако сме водили силно религиозен начин на живот, така че да нямаме никакво съществуване в чистилището преминавайки почти директно на Второто Небе, докато този когото сме обичали е бил такава личност, че ще му е необходим дълъг престой в Света на Желанията, тогава разбира се, ние няма да се срещнем докато той не пристигне на Второ Небе. Ако ние умрем скоро след нашия приятел, срещата няма да се осъществи може би двадесет години; но това няма значение понеже в тези области човек е напълно несъзнателен относно времето.

Приятелят материалист, ако е водил високо морален начин на живот, както обикновено се случва при тези хора, би се задържал в четвъртата област на Света на Желанията за определен брой години, в съответствие на продължителността на живота който е изживял и след това би преминал на Второ Небе, но той не би имал там така пълно и съвършено съзнание както притежаваното от човек който е живял съобразно истините на живота.

Ние ще го виждаме, ще го познаваме и ще бъдем свързани с него за векове в работата върху бъдещата околна среда и там той въобще няма да бъде материалист, защото когато духът пристигне в тази висша област той не е завладян от илюзиите в които понякога е обгърнат тук, в този материален свят. Всеки се осъзнава като духовно същество и усеща спомена за този земен живот както ние си спомняме лош сън. Във всеки случай, духът, след като навлезе в онзи свят, се събужда за своята истинска същност.  

ВЪПРОС No.57

Дали познаваме близките си, които са преминали през портата на смъртта?

Отговор: Да, със сигурност.Когато човек напусне това тяло той остава съвършено същия както е бил преди. Няма въобще никаква разлика, с изключение на това, че той няма физическо тяло; той се озовава в Света на Желанията и понеже съхранява в своето съзнание образ за себе си както е изглеждал тук, тялото на желанията веднага заема формата на физическото тяло, така че всеки който го е познавал през земния живот, ще го познае също и след като е преминал отвъд. Обаче, може би е добре да се добави, че не съществува никаква трансформираща сила в смъртта – че човек, следователно, е душевно и морално същата личност.

Ние често чуваме хората да говорят за някого когото са обичали и който е починал, като за отишлия си ангел дори когато си дават сметка, че той по-скоро е бил дявол тук през земния си живот, но обикновено те мислят че е непочтително да се го споменават по този начин. Въпреки това, фактът си е факт, само тези които са били добри тук, са добри и там.

ВЪПРОС No.58

Дали човек който се е самоубил стои по-дълго в Чистилището, отколкото хората които са умрели от естествена смърт?

Отговор : Когато Его слиза надолу за прераждане, той се спуска през Второто Небе. Там Творческите (Създаващи) Йерархии му помагат да си построи архетип за бъдещото тяло и той вгражда в този архетип живот, който ще продължи до определен брой години. Тези архетипове са кухи пространства и имат пеещо вибриращо движение, което привлича материя от Физическия Свят в тях и привежда в трептене всички атоми (частици) на тялото в синхрон с една малка частица която се намира в сърцето и се нарича семенен атом, който като камертон дава тон на целия останал веществен материал в тялото. Когато целия живот на земята е бил изживян, вибрациите на архетипа се прекратяват, семенният атом е извлечен, плътното тяло започва да се разпада и тялото на желанията в което Его функционира в Чистилището и на Първо Небе приема формата на физическото тяло. Тогава човек започва своята работа за изчистване на лошите си морални качества и дела в Чистилището и за асимилиране на доброто от своя живот на Първото Небе.

Горното описва нормалните обстоятелства, когато хода на природните процеси е ненарушен. Но случаят на самоубийство е по-различен. Самоубиецът е извлякъл семенния атом, но кухият архетип все още продължава да вибрира. Затова той се чувства така, като че ли е бил изтърбушен и усеща гризящо чувство вътре в себе си, което най-добре може да се оприличи на острата болка при силен глад. Материя за строеж на плътно тяло има навсякъде около него, но на него му липсва матрицата на семенния атом и затова не му е възможно да асимилира тази материя и да я оформи в тяло. Това ужасно чувство на изпразненост продължава толкова дълго, колкото би била продължителността на живота му. Така законът за причинно-следствената връзка го учи, че е грешно да бяга от училището на живота и че това не може да се прави безнаказано. Тогава, през следващия живот, когато трудности се изпречат на пътя му, той ще помни страданията от миналото които са в резултат от самоубийството и ще преминава през трудностите с опитността която работи за духовния растеж.

ВЪПРОС No.59

Трябва ли един добър човек да мине през Чистилището и да бъде свидетел на целия ужас там, преди да може да достигне до Първото, Второто и Третото Небе? И ако е така, не ли това едно незаслужено наказание за него?

Отговор: Задаващият въпроса трябва да се откаже от идеята за наказание. Няма такова нещо като наказание. Всичко което се случва на човек е в съответствие с неизменните непроменящи се закони и няма такава персона Бог, който награждава или наказва по негова преценка съобразно волята му, непонятна за нас, или по някакъв друг подобен начин. Когато Его се облича в тела или когато се отърсва от своите тела-носители, това става според същия принцип, според същите закони които управляват например планетите. Когато една планета е била оформена от централната огнена мъгла, било е осъществено кристализиране в областта на полюсите където движението е най-бавно. Кристализиралата материя е била изхвърлена посредством центробежната сила и лети в пространството защото е по-тежка от останалата огнена мъгла. По същата причина когато тялото на духа което е най-плътно е изкристализирало до такава степен и е станало толкова тежко, че духът не може повече да го използва за да натрупва опитност, процесът на събличане се осъществява от центробежната сила, която естествено елиминира първо плътното тяло. Това е което ние наричаме смърт. Тогава духът е свободен за известно време, но най-грубата и долнокачествена материя на желанията, която е била въплъщение на най-ниските страсти и желания също трябва да бъде изхвърлена и това е принудително изхвърляне на низките желания което причинява болка в Чистилището където центробежната сила на неприемане и отблъскване е най-мощна. Ако човек има само от тази груба материя в тялото на желанията, естествено той трябва да стои в Чистилището и да бъде подложен на процеса на пречистване преди да може да влезе в Първото Небе. Там центростремителната сила на привличане завихря и увлича всичко добро от живота навътре към центъра на духа, където то се асимилира като душевна сила и е на разположение на духа за следващия земен живот. Така че, нашето пребиваване в Чистилището зависи от това колко от грубата материя на желанията има човек, а един добър човек естествено ще има много малко или никаква от този вид. Затова, може да се каже, че той няма да има живот в Чистилището; той би преминал директно през тези области в Небесния Свят.

ВЪПРОС No.60

Какво е състоянието на жертвата на убийство и на жертвата на случайна злополука след смъртта?

Отговор: Няма такова нещо като случайност, поне когато става въпрос за злополука с фатален край. Крайната продължителност на живота на всеки човек обикновено е фиксирана преди раждането, но има определени пунктове през живота когато човек се озовава на нещо като кръстопът, когато пред него са дадени определени възможности за растеж, които той може или да приеме или да отхвърли. Когато той пропусне да използва тези възможности, животът продължава напред в задънена улица и се прекратява скоро след това.

Това, обаче, обикновено не е причината за нещастен случай, а може да са на лице определени причини които правят желателно отстраняването на човек от неговото тяло по насилствен начин. След като това се случи, той се намира в същото състояние както всички други които са умрели; той започва своето съществуване в Чистилището веднага.

Случаят на жертвата на убийство, подобно на случая на самоубийство, е различен. Човек, благодарение на своята божествена същност, е единственото създание което има изключителното право да предизвиква нарушения в порядъка на схемата (или плана) на своето развитие и тъй като той може да прекрати живота си с един акт на свята воля, така също може да прекрати живота на друго създание от своя вид преди да е дошло неговото време. Каквото страдание ще последва след самоубийство, същото страдание ще има и за убития, защото архетипът на неговото тяло ще продължи да натрупва вещества за регенерация които той не би могъл да усвои; но в този случай намесата на други същества предотвратява страданието и той се намира в своето тяло на желанията реейки се в състояние на коматоза за продължителност от време равна на продължителността на остатъка от живота му. Ако убиецът е бил подведен под наказателна отговорност и осъден на смърт, силата на магнитното привличане ще го събере с неговата жертва която непрекъснато ще се намира пред погледа му и това е наистина много по-тежко наказание от всичко което би могло да се измисли; но жертвата не усеща по никакъв начин присъствието на убиеца си.

ВЪПРОС No.61

Къде е Небесният Свят? (Раят)?

Отговор: Христос е казал ‘’Небесата са вътре в нас’’ и на нас ни е показано, че когато Той напуска своите ученици, Той се възнася на Небето. За да разберем това, ние трябва да анализираме състава на една планета и съгласно херметическия принцип ‘’каквото горе, такова и долу’’, ние ще разберем предмета по-добре ако първо разгледаме от какво се състои човек.

Човек, на първо място, има плътно тяло което виждаме с очите си, но това плътно тяло не е толкова компактно както изглежда, факт е че то е проникнато от няколко невидими тела. То е съставено от вещества в твърдо агрегатно състояние, от течности и газове, намиращи се в химическата област, но те, според научното обяснение, са проникнати от етер защото човешкото тяло не е по-различно от всички други неща на света, а и в най-плътното вещество и в най-редкия газ, според научното обяснение което е вярно, всеки малък атом вибрира в море от етер. Този етер все още е физическа материя, една определена част от етера е обособена от човек и оформя едно точно копие на нашето плътно тяло, което се издава на около четири сантиметра извън периферията на нашето видимо тяло. Това е тази част, която докторите в Бостън са премерили поставяйки умиращи хора на везни. Те са обърнали внимание на факта, че когато последният дъх се отделя, нещо което има тегло напуска тялото и за безкрайно учудване, везните го отчели. Вестникарските репортери твърдели, че докторите са измерили душата, но това което те са измерили е било това витално тяло съставено от етер което напуска тялото при смъртта.

Ние имаме и още по-ефирно тяло, наречено тяло на желанията, което е съставено от това което окултистите наричат вещество на желанията и което може да бъде видяно, от някой който има шесто чувство, разпростиращо се като облак с формата на яйце обгръщайки плътното тяло от всички страни, така че то се намира в центъра на тялото на желанията както жълтъкът се намира в центъра на яйцето, с единствената разлика, че белтъкът обгръща жълтъка но не го прониква, докато това тяло на желанията прониква и двете, и виталното и плътното тела абсолютно навсякъде.

Има и още по-фина материя в строежа на човек, която бихме могли да наречем ‘’умствено вещество’’, съставена от най-грубата материя на света на мисълта, материята в която ние формираме нашите конкретни мисли, и тя обгръща вътре живеещият Его.

Светът е конструиран по подобен начин. Освен този видим свят, който възприемаме с очите си, съставен от твърди тела, течности и газове и проникнат от етер, има още и Свят на Желанията който обхваща всяка част от Физическия Свят и се разпростира в пространството отвъд въздуха и етера. След това има и Свят на Мисълта, който също прониква всяка част от нашата планета, от центъра до периферията, достигайки в пространството още по-далеч отколкото който и да е от останалите светове.

През земния живот, човек живее в този твърд, видим свят, но след смъртта, съответно на извършените дела в тялото, той може да е все още затворен тук, тъй като областите на чистилището са тук навсякъде около нас и при нас, също и под нас във вътрешните пространства на земята.Първото Небе е също тук, в известен смисъл, доколкото подобна материя на тази от която то е съставено има около нас, но самото Първо Небе, мястото в което обикновено се намират освободените духове, е отвъд нашата атмосфера. Второто Небе, също би било вярно да се каже че е около нас, защото материята от която е съставено е тук и духовете които са там биха могли да ни посещават, но условията тук, мисловните токове и т.н. биха били във вреда на тяхната активност и развитие. Затова те предпочитат да стоят в най-отдалечената и най-външната част на нашата планета където чистата мисловна материя е неопетнена от нашите егоистични и вредни мисловни токове.

Третото Небе е мястото където много малко хора при сегашното ниво на развитие имат някакво съзнание, защото повечето от нас се ръководят в мисловната си дейност повече от емоции и чувства имащи отношение към конкретни неща, отколкото към абстрактни мисли, което е особеното качество характерно за Третото Небе. Когато ние мислим за любов, обикновено това е любов към конкретен човек, това е конкретна мисъл. Но за любов в абстрактния смисъл, много малко от нас са в състояние да мислят. Ние можем да мислим за къща, за животно и т.н. това са конкретни мисли, но ние не обичаме да мислим за абстрактна пропорция например – че квадратът на хипотенузата е равен на сумата от квадратите на другите две страни на триъгълника. Поради това, много малко от нас са в някаква степен на съзнание на Третото Небе и съответно много малко количество от материята на този свят се съдържа в конструкцията на нашата планета.

ВЪПРОС No.62

Казано е, че на небето няма мъка, но ако се срещнем с нашите близки там и след това те си отидат, няма ли раздялата с тях да предизвика поне някакво чувство на неудовлетворение?

Отговор: Не, няма, защото там ние виждаме и разбираме нещата такива каквито са. Тук сме заслепени. Когато един Его идва във Физическия Свят, това е от една страна повод за радост, както ние се радваме при раждането на едно дете, защото този свят ни дава опитност и материал за душевен растеж. Но ако погледнем на това от друга гледна точка, когато Его идва на този свят и влиза в затвора на плътното тяло, той се озовава в условията на най-голямо ограничение, които можем да си представим. И да се радваме когато дете се роди и да плачем когато то се освобождава със смъртта е наистина все едно да се радваме когато един приятел бива затворен в затвор и да го оплакваме когато е освободен от затвора.

Когато духът преминава в Небесните Светове, той се среща с много от тези с които е бил обвързан през земния живот на Първото Небе, но понеже той вече е станал толкова одухотворен и е толкова близо до истинската реалност, той знае че смърт няма.Затова, когато някой скъп за нас човек премине в отвъдното, това е радостно събитие и знаейки че отново ще се срещнем със сигурност ще отнеме болката от тези които остават тук.

ВЪПРОС No.63

Моля обяснете как да прилагаме концентрацията за да помогнем на тези които са на другия свят. Дали вие имате пред вид да седим мълчаливо и да излъчваме мисли за обич и подкрепа към тях?

Отговор: Способността да се излъчва мисъл и силата с която тази мисъл трябва да реализира това за което е била изпратена, зависи от това, до каква степен мислителят е способен да визуализира това което трябва да се реализира. Обикновено окултните школи, преди всичко тези принадлежащи към източната традиция, препоръчват метода на концентрация, при който мислите се концентрират в една точка, както слънчевите лъчи се концентрират преминавайки през лупа, при което силата им нараства максимално и както слънчевите лъчи ще бъдат запалителни когато са концентрирани, така мисълта ще реализира обекта си след като е била концентрирана до необходимата интензивност.

Необходими са продължителни упражнения, обаче, преди да може да се постигне това и има много малко хора на Запад които са в състояние да използват мислите си с всякакъв вид предназначение. Западната религия, признавайки тази невъзможност, дава друг метод който е много по-ефикасен от концентрацията, а именно – молитвата.

Затова, ако искаме да помогнем на тези които са напуснали тялото си ние можем да се помолим искрено те да се чувстват добре и да усвоят успешно уроците от земния живот чрез преживяванията им в Чистилището и на Първото Небе; по този начин ще постигнем повече отколкото ако използваме студения, мисловен метод на концентрацията. Положението на тялото понякога е от голямо значение за интензивността на молитвата и ако позицията на колене ни се струва че улеснява целта й, трябва да коленичим. От друга страна, както казва Емерсон:

‘’И въпреки че твоите колене никога не се прегъват

Пред Небето, твоите молитви са изпратени;

И дали са за добро или за зло

Те вече са приети и им е даден отговор.’’

Така че, положението на тялото по време на молитва не е от значение, освен когато на човек му се струва че е важно за постигане на най-голяма интензивност на съдържанието на молитвата, защото това е което прави молитвата действаща.

ВЪПРОС No.64

Дали тези които са напуснали земния живот се грижат за нас и ни закрилят, нас които сме останали тук; например, дали майките се грижат за малките си деца или дори за вече порасналите?

Отговор: Да, много често една майка която наскоро е починала ще се грижи за своето малко дете дълго време, даже има документирани примери за това как майки са спасили своите дечица от опасност. Въпреки че са знаели как съзнателно да се материализират, любовта към малките и силният страх за тяхната сигурност са карали майките от споменатите по-горе примери, да привличат към себе си материя, така че да могат да бъдат видени от децата.Тези които наричаме мъртви, обикновено след погребението не се отдалечават от дома в който са живели в продължение на достатъчно дълго време. Те стоят в стаите с които са свикнали и се движат сред нас, въпреки че ние не ги виждаме. Разбира се, когато настъпи моментът те да отидат на Първото Небе, те напускат нашите домове, но често се връщат за да ги посещават. Когато след време те встъпват във Второто Небе, те вече на са в съзнание за това физическо ниво, в смисъл да имат дом или приятели или роднини; тогава те би трябвало да се възприемат по скоро като природни сили, защото те работят за земята и хората по подобен начин както природните сили които не приемат човешко въплъщение.

Поради това, напълно вярно е, че те се грижат за своите близки през дълъг период от време след като са починали, и често се споменава от хора които са присъствали при смъртта на една майка чиито деца са умрели, може би няколко години преди това, че когато умира тя вижда децата до леглото си и извиква: ‘’О, ето го Джони, колко много е пораснал, какво голямо момче е станал.’’ и т.н. Хората при нея вероятно ще помислят, че това са халюцинации, но не са, и трябва да се отбележи че съществува един феномен предизвикващ тези видения, а именно, когато човек умира към него се приближава тъмнина, която той усеща че се спуска върху него. Много хора преминават в отвъдното без да видят отново Физическия Свят. Това е ефектът от промяната на вибрациите на нашата светлина към вибрациите на Света на Желанията и е подобно на тъмнината която се е разпростряла върху света по време на Разпятието. При други хора се случва тъмнината да се повдигне за момент и тогава човекът става ясновидец виждайки и двата свята: този свят и Света на Желанията. И тогава, разбира се, се появяват близките които са привлечени от предстоящата смърт, която всъщност е раждане за техния свят.

Следователно, можем да кажем, че са заинтересувани за нашето благополучие дълго време след като са починали, но трябва да се има пред вид, че няма трансформираща сила в смъртта; така че тя не им дава някакви специални възможности да се грижат за нас и че те нямат никакво намерение да се намесват в делата ни, така че не е правилно да ги възприемаме като ангели хранители. Те, по-скоро са наблюдатели, с изключение на много малко на брой специфични случаи, когато силната любов ги прави способни да извършат несъществени действия в случай на голяма необходимост. Тези действия, обаче, никога няма да бъдат насочени към това, да ни помогнат да забогатеем или нещо подобно, те са действия за предпазване от голяма опасност или нещо подобно.