ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I; РАЗДЕЛ IX

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ IX

ВЪПРОСИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ

ВЪПРОС No.171

Какъв е произхода на живота?

Отговор: Ако се зададе този въпрос на учен, той ще започне да обяснява за протоплазма, протил или нещо подобно, но това е форма. Няма значение колко малка, незначителна и проста тази форма може да бъде, все пак е форма и от гледна точка на окултиста въпроса е формулиран неточно, защото духът Е, БИЛ Е и ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ. Както сър Edwin Arnold е казал в своето прекрасно стихотворение ‘’Небесна песен’’:

‘’Духът никога не е бил роден; духът никога не ще престане да бъде;

Никога не имало времена когато го е нямало; Начало и Край са само сън!

Нероден и безсмъртен и непроменен духът остава за винаги;

Смъртта изобщо не може да го докосне, това което се вижда, е как смъртта докосва неговия дом!

Както когато някой изоставя износените си одежди,

И взима нови, казвайки ‘’Тези ще нося днес!’’

Така и духът лесно се отделя от своята дреха от плът,

И отминава за да насели ново обиталище.’’

Това което изгражда формите е живота и той ги използва за известно време за да осъществи напредък посредством тях. Когато те престанат да бъдат от полза животът се отделя изоставяйки формите зад себе си.

ВЪПРОС No.172

Какво представлява материята?

Отговор: Има различни теории за материята. Ако попитаме материалиста той, разбира се, поддържа становището че материята е единствената реалност; че всичко е материя и че нищо друго освен това не може да съществува. Ученият изповядващ Християнската религия е на противното мнение. Той държи на това, че материята е несъществуваща илюзия; че всичко което съществува е дух, и така тези две групи от хора подържат две антитези. Но истината е по средата.

Когато Бог желае да се прояви, Той еманира вътре в себе Си мисъл-формите на такава вселена каквато Той иска да сътвори и тези архетипни представи са дух когато в началото са еманирани в този централен източни. Но под въздействието на времето и пространството, те бавно кристализират и стават това което ние познаваме като материя. Това е подобен процес на процеса който се наблюдава при растежа на един охлюв. Течният секрет от неговото меко и гъвкаво тяло постепенно се втвърдява в корава черупка която съществува само чрез охлюва. Следователно, както къщата на охлюва представлява кристализирал охлюв, така и материята е кристализирал дух. И както къщата на охлюва стои неподвижна когато не е движена от охлюва, така и материята е неподвижна когато не се привежда в движение от духа. Но с течение на времето къщата на охлюва ще започне да се разлага. Материята от която е била изградена се разпада на много малки частици и става достъпна за построяване на други форми – може да стане отново тяло на охлюв. Така също и кристализиралият дух – материята – се ре-етеризира и става отново дух. Материята еволюира както духа, защото тя става във все по-голяма степен етерна, по-променлива, по-пластична и по-податлива на въздействието на духа, когато последователно много пъти се вгражда в различни форми.

И така, можем да кажем както Ученият Християнин, че всичко е дух, че това което изглежда материя в действителност е дух в състояние на кристализация, но така също можем да се съгласим с материалиста, че всичко е материя, защото духът който още не кристализирал в материя, евентуално ще го направи. Погрешно е да се смята каквото и да било в Божествената Вселена за нереално; и двете – и материята и духът са реални. Те са положителния и отрицателния полюси на Бог.

ВЪПРОС No.173

Вие казахте в предишната лекция, че земята е тяло на дух който дарява своя живот обитателите върху повърхността и’. Защо той дава на някои цветя и плодове, на други земетресение и глад?

Отговор: През интервала между смъртта и новото раждане, дискарнираните духове които са достигнали Второто Небе където се намират архетипите на всичко, изграждат своята бъдеща околна среда в която те жънат това което са посели.  Ако те са били усърдни и трудолюбиви в предишните животи, ако те са обработвали земята и са направили така че от всеки стрък да поникнат два, те ще сътворят за себе си още по-плодородна земя с по-богат добив изразходвайки по-малко усилия. Ако те са прекарвали времето си мислейки за Нирвана, небесно място за почивка и безделие, и им е било по-приятно да дискутират по метафизични въпроси отколкото да се занимават с материалните неща, те ще продължават да вършат същото на Второто Небе и като последствие тяхната земя ще бъде безводна и суха когато се върнат обратно за земен живот. Тогава те ще преживеят глад, несъвършенства и земетресения, за да могат да разберат и осъзнаят необходимостта от труд в материалния свят. Така след време те ще си научат урока и ще се стремят да завоюват този свят както ние на Запад сме направили, защото разбира се, задаващият въпроса насочва към хората от Изтока които страдат от наводнения и глад. Те са нашите по-млади братя, които са след нас в еволюцията и трябва да продължават по нашите стъпки. Те трябва да се научат да забравят за известно време духовните светове с цел да постигнат развитие което само материалният свят може да им даде. И така, има сериозна причина за глада който понастоящем е техния жребий и има също така сериозна причина за нашия просперитет.

Гладът им, евентуално в бъдеще, ще спомогне да се озоват в условия в по-голяма степен материални, но ние имайки земя даряваща ни с изобилие от всичко добро което съществува на този свят, където способни изобретатели правят живота ни по всякакъв начин по-лек, евентуално в бъдеще ще си кажем, когато сме задоволени с всички материални блага, ‘’Какво му е толкова хубавото във всичко това? По добре да имаме духовните блага.’’ и тогава ние ще започнем духовното си развитие от много по-високо ниво отколкото това на Източния свят.

ВЪПРОС No.174

Какъв е смисъла на сентенцията ;;Човече, познай себе си?

Отговор: Това изречение е било открито над входа към гръцки мистичен храм като едно потвърждение на факта, че човек е длъжен изцяло и до край да разбере тайната на своето собствено същество, която е много по-дълбока отколкото изглежда на повърхността. Да направи това базирайки се на принципа на херметическата аксиома ‘’каквото горе, такова и долу’’. Когато той разбере себе си и опознае себе си, той ще бъде в състояние по аналогия да има познания и за Бога. Защото истина е казаното: ‘’Човек беше сътворен по Божие подобие’’.

Но за да опознае себе си, не само че е необходимо той да проумее каквото - вижда физическото тяло, но също и невидимите тела които са създателите на неговите мисли, чувства и емоции. Това е било учението предлагано в мистерийните храмове.

Има и друг много по-дълбок смисъл на това изречение. Когато ние се питаме за причините на цялото страдание и нищета на света, ние трябва да обърнем поглед назад към най-ранните епохи от съществуването на земята за да разберем този проблем. През първите две Епохи, Поларианската и Хипербореанската, човек е бил комплектна създаваща единица, способна да изпраща извън себе си силите които създават едно тяло за друго същество. Но през Лемурианската Епоха, когато е станало необходимо да се изградят мозък и ларинкс, половата сила е била разделена и едната половина е била отнета за изпълнението на тази задача. Само другата половина е останала на разположение за размножаване. Тогава човек е престанал да познава себе си, но ‘’Адам позна жена си’’, и в резултат на това тя му родила деца.

Духът по наследство чувства своята собствена божествена създаваща природа и тайно се бунтува срещу необходимостта да търси сътрудничеството на друг за възпроизводство. Като резултат страданието, болестите и болката са се появили на земята и ще съществуват до тогава, докато съществува настоящият начин на размножаване който изисква двама души съвместно да продължават рода. И в бъдеще пред човека е поставена великолепната цел – обединяването на двата полюса на създаващата сила което отново ще направи човек индивидуален създател, себе-достатъчен творец, както е било завещано чрез мистериозните думи: ‘’Човече, познай себе си’’.

Апостол Йоан в своето Първо Послание 3та глава 8ми стих, ни посочва пътя за постигане на целта когато казва, че ‘’Който прави грях, от дявола е…Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола…Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето му пребъдва в него…’’.

Където се удовлетворяват животинските наклонности и сексуалната способност се използва по ненормален начин, възможно е човек да оглупее, но мислите на духовния човек са нравствени, добродетелни и изпълнени с мъдрост.

Сега, за създаване на тела-носители на Его които пристигат за прераждане, е необходимо сътрудничество между половете, но ще дойде време когато човек ще престане да създава по този начин. Той ще познае себе си. Силен и концентриран, нали семето остава в него, той ще го проявява посредством ларинкса като Творческо Слово, слово което ще формира предмети във Физическия Свят. Тогава вече няма да съществува необходимостта за хората да търсят съдействие един с друг за осигуряването на нови тела-носители. На това е бил учен в тайните школи, които са междинни спирки по пътя на познанието и затова израза ‘’Човече, познай себе си’’ е бил гравиран над светилището на Делфийския Оракул.

ВЪПРОС No.175

Какво представлява Свещения Граал?

Отговор: Историята за Свещения Граал е един от митовете използвани от великите водачи на човечеството за да ни предадат духовни истини под формата на символи, които по онова време са били неразбираеми за нашия млад интелект. Историята за Граала се среща, по различен начин разказана, сред всички ранни раси толкова назад във времето, колкото можем да проследим религиозните учения и много разкази са написани за тази вълшебна мистериозна панацея за всяко зло.

По времето на средновековието са били разказвани и рецитирани много версии на тази легенда от свещеници, странстващи певци, трубадури и майстори – певци. Най-красива, може би, е семплата версия на Волфганг фон Ешенбах, която е взаимствана от майстора на изкуствата на деветнадесети век Рихард Вагнер в неговата известна музикална драма ‘’Парсифал’’.

Историята разказва, че през нощта когато нашият Спасител имал последната вечеря със Своите ученици, Той е пил от една чаша или потир и по-късно когато кръвта на живота е изтичала от Неговата ранена гръд, Йосиф от Ариматеа събрал малко кръв от нашия умиращ спасител в този потир. Той също така е взел и копието от мястото където е било забито. Тези реликви той е носил със себе си в продължение на много години и чудесната даряваща живот сила на кръвта на Спасителя го е подкрепяла през всичките негови лишения в тъмницата и през неговите скиталчества. Накрая реликвите са били занесени на небето за известно време и са били под грижите на Ангелите, но една нощ се появил странен вестител изпратен от Бог при светия Титурел със заповед той да построи замък високо във въздуха на върха на планината и там да събере около себе си група от рицари, които трябвало да бъдат целомъдрени и чисти. На тези Рицари на Граала им е било позволено да съхраняват свещените реликви за определено време и така да бъдат вдъхновени със стремеж и сила за да извършат велики духовни дела по света. След време Титурел предал на съхранение Граала на своя син Амфортас и през неговото владичество като Крал на Граала Рицарите на Граала били сполетени от трагично бедствие.

В една гореща долина под замъка живеел един черен рицар чието име било Клингсор който желаел да стане Рицар на Граала. Той не бил целомъдрен, затова за да отговаря на условията, той се осакатил по такъв начин, че за нега да стане невъзможно да задоволява желанията. Но когато се явил пред светия Титурел последният прозрял в сърцето му и отказал да го приеме. Тогава Клингсор се заклел, че ако той няма да служи на Граала, Граалът ще служи на него. Той изпълнил градината на своя мистичен замък с призрачни фантастични цветя-девойки които пресрещнали Рицарите на Граала по пътя им към и от замъка, съблазнили ги и по този начин ги направили негодни за понататъчно служене като Рицари на Граала.

Страхувайки се, че всички Рицари на Граала могат да станат затворници на Клингсор, Амфортас решил да се пребори с Черния магьосник. Той взел със себе си святото копие за да извърши това дело. Но Клингсор извикал Кундри, която е създание съставено от две същества. Веднъж тя е верен и предан служител на Граала, друг път е безволев инструмент в ръцете на Клингсор. Когато служи на Граала тя е смирена, покорна и облечена семпло. Под магьосничеството на Клингсор тя става невероятно красива, жена със съблазнителен чар и тогава тя е принудена да го използва както Клингсор и’ заповяда защото той има власт над нея по простата причина, че той не е чувствителен към нейната съблазън и не и’ се поддава поради това, че се е кастрирал.

Кундри среща Амфортас, който отстъпва пред нейния омагьосващ чар. Докато лежи в нейните обятия, копието изпадва от ръката му и чакащият Клингсор го грабва, нанася удар и причинява на Амфортас рана която не може да зарасне и в продължение на много години Кралят страда и се измъчва, особено когато разбулва Светия Граал в полза на неговите рицари. Тогава раната от копието започва да кърви наново причинявайки му най-мъчителната болка.

Обобщавайки, това една от няколкото валидни интерпретации на темата Граал: другите символи, Кундри е отрицателното плътно тяло което понякога е под контрола на висшата природа символизирана от Рицарите на Граала, а друг път е управлявано от нисшата природа на желанията символизирана от Клингсор, който съблазнява духа да се откаже от висшите си идеали и предизвиква страдания когато се отстъпи пред съблазънта; в образа на Парсифал, чистия и добродушния, виждаме човек който побеждава и затова успешно изпълнява ролята на пазител на Граала.

На Разпети Петък сутринта, 1857 година, Рихард Вагнер бил във Вила Везендонк до Цюрих и както си седял наблюдавал наоколо, слънцето греело, цялата природа се усмихвала и от милионите семенца заровени в земята около него били израснали безброй растения и цветя. Една мисъл се появила в главата му: ‘’Каква е връзката между смъртта на Спасителя през това време на годината и това изобилие на изникнал живот?’’ и мислейки за това той се приближил много близо до ключа за разгадаване на тайната на Граала, защото Граалът е бил Мистерийна Школа, една от многото които са съществували през средните векове. Историите за Крал Артур и неговите Рицари на Кръглата Маса не са измислици, те са факт. Имало е такава Мистерия в Уелс по времето на кралица Елизабет. И тези Тайни Школи съществуват и до ден днешен, въпреки че не са така публично известни както са били през по-спиритуалистичните времена на средновековието. Мистерията на Крал Артур е имала повече общо с материалната и временна страна на живота, отколкото мистерията на Граала, която изцяло е извисена и духовна. Там ученикът е бил обучаван, не с думи, но му е било предавано чувството, обучение отвътре, което можем да изразим по следния начин: Всички вие наблюдавате различните царства на света. Има човек, животно, растение и минерал. Животът, който е във всяко едно от тези царства, е единствения универсален(всеобщ) живот на Бог, който се проявява чрез тези различни форми. Когато формите се разлагат става необходимо на тяхното място да се доставят други форми, размножителната дейност изпълнява тази функция. В растителното царство, което е под вас, тази дейност е чиста и целомъдрена. Няма страст, свързана с нея по някакъв начин.

В Божиите царства, които са отвъд вас, тя също се извършва като процес на регенерация която е чиста и свята. Но в царствата които се намират между растението и боговете, състоянието е обратното на целомъдрие. Човек и животно са страстни. Човек, всъщност е обърнато наопаки растение. Растението няма срам и протяга своя създаващ орган, цвета, нагоре към слънцето, едно възхитително цвете, чисто, целомъдрено и безстрастно. Човек е обърнал своя създаващ орган надолу към земята; той го крие със срам защото е изпълнен със страст и похот. След време човек трябва да стане бог, той ще трябва да използва творческата си сила за размножаване за създаване в полза на другите, а не за чувствено задоволяване. И така след време човек трябва да стане подобен на растение на по-високо ниво. Затова съществува този символ: Семенникът на растението който съдържа в себе си семената е Граала, а копието което изважда тези семена извън растението е слънчевия лъч. Вие, също така, трябва да научите да поемате слънчева енергия, която е строителя на всички форми и да я използвате във вашия създаващ орган без страст и сластолюбие, така че това което създавате ще бъде целомъдрено заченато, а не като е сега заченато в грях.

Соковете на растението текат по неговото зелено стъбло и остават безцветни, чисти и целомъдрени. Вашата кръв е червена и изпълнена със страст, но в регенерацията тази кръв трябва да се изчисти посредством духовната сила която ще дойде при вас от духовното слънце, като силите от физическото слънце движат соковете на растението. И така възродени, вие ще умрете като човек за да възкръснете като Бог.

ВЪПРОС No.176

Какво общо има между строителите на пирамиди в Египет и строителите на пирамиди в Централна Америка? Коя е по-старата цивилизация?

Отговор: Изследователите антрополози са открили, че Негроидните раси имат дълга тясна глава, тесни очни орбити на черепа и плосък косъм. Монголоидните раси, индианците вкл., имат кръгли глави, кръгли очни орбити на черепа и кръгло сечение на косъма. Главата на белите раси е овална, такива са и очните отверстия на черепа и сечението на косъма, показвайки че на земята има три вида хора, негроидните раси са остатъци от Лемурианската Раса които са живели през Третата епоха от развитието на земята. Хората от монголоидните раси, индианците вкл., са остатъци от хората на Атлантида, а белите раси са сегашните Арианци. Проучвания ще разкрият, че египтяните са принадлежали към нашите сегашни Ариански раси, докато ацтеките притежават отличителните черти на черепа, орбитите и косъма на хората от Атлантида. Поради това тази цивилизация е по-стара от египетската. Не е написано много за пирамидите от Централна Америка, но Piazzi Smith и Richard Proctor, и двамата професионални астрономи, са публикували статии за египетските пирамиди и са положили усилия да разкрият какво е било тяхното предназначение и по какъв начин са били използвани. От измерванията на пирамидите, Piazzi Smith извежда хипотеза, че те са били построени от богове-архитекти, идея на която професор Proctor се присмива, въпреки че той открива че измерванията подкрепят теорията на професор Smith, но той отдава това на случайност. Когато измерената основа на пирамидата е равна на няколко стотин инча колкото дни има в годината; когато диагоналите на основата съдържат същия брои инча колкото години има във великата сидерална световна година, просто няма как да се е получило случайно, както смята професор Proctor. Тези случайности са толкова много на брой, обаче, че за един непредубеден разум започват да изглеждат като израз на предварително дефиниран проект. Професор Proctor, бидейки неволен свидетел на хипотезата за разработването на пирамидата с астрологически цели, дава допълнителна стойност на своето твърдение когато се съгласява, че измежду всички съвременни хипотези засягащи предназначението на пирамидите, идеята че те са били построени с астрологически цели е единствената която издържа на тежестта на контриращите доказателства. Затова, въпреки че той я характеризира като наивна идея, тя е единствената защитима теория, съгласно доказателствата.

Всъщност, пирамидите са били храмове за посвещаване, построени от Йерофантите на (началните) по-малките мистерии и тъй като посвещаването на кандидатите се базира на разположението на небесните тела, звездите, през дванадесетте знаци на зодиака, естествено тези храмове за посвещаване са включвали в себе си всички космически мерки. Само Хеопсовата пирамида от египетските пирамиди е била използвана по този начин. Другите просто са били имитации построени през по-късни времена от фараони. Тези по-малки мистерии са съществували в различни части от света и по различно време. В Индия, в Египет, в Гърция и също в Централна Америка. Затова връзката между строителите на пирамидите построени в една част на света и в друга, е че всички те са били Йерофанти на по-малките мистерии и че техните храмове са били използвани с цел посвещаване.

ВЪПРОС No.177

Каква е съществената разлика между ученията на Философията на Розенкройцерите и ортодоксалната църква?

Отговор: Има много, но може би главната е, че ортодоксалната религия проповядва че при всяко раждане една току що новосъздадена от ръката на Бог душа навлиза в материално съществуване, че тя живее тук в материално тяло за по-дълъг или по-къс период от време и след това със смъртта отива в невидимото отвъдно, да остане там през цялата вечност в състояние на блаженство или страдание в зависимост от това какво е извършила докато е била тук.

Учението на Розенкройцерите е, че всяка душа е неразделна част от Бога, която се стреми да събира и натрупва опит чрез съответните преживявания в постепенно подобряващи се и усъвършенстващи се материални тела и, че затова тя навлиза и излиза от материални съществувания много пъти; че всеки път тя натрупва по малко повече опитност отколкото е притежавала преди това и след време от състояние на незнание се насища до състояние на всезнание  – от немощ до всемогъщество – посредством тази опитност.

Нашето чувство за справедливост се бунтува срещу учение което изпраща една душа в дом на благородно семейство с висока култура където тя има предимство на богатството, където у растящото дете се насаждат принципи на морал, а изпраща друга душа в бедняшки квартал, неговият баща е крадец а майка му, може би, е пропаднала жена и където то се учи да лъже, да краде и така нататък. Ако тук, само веднъж, всички ще трябва да бъдат съдени според едни и същи закони, би трябвало всички да имат еднакъв шанс, а знаем че няма дори двама човека при еднакви условия и с еднакъв начин на живот. Известно ние, че докато някой среща много изкушения, друг живее сравнително недокоснат от бурите на живота. Затова, когато една душа е поставена във високо нравствено обкръжение, а друга в неморално, не е правилно едната да бъде изпратена на едно небе на радост и вечно блаженство защото тя не е допринесла с нищо за праведния живот който е водила, също така не справедливо да бъде изпратена другата в ада защото е ограбвала, ако обкръжението и условията в които е била поставена са били такива, че човек не е можел да се промени към добро.

Затова, учението на Розенкройцерите отстоява тезата, че ние идваме на най-подходящото за нас място съобразно нашите минали преживявания и опитност от предишните животи и че получаваме точно каквото сме заслужили, във всички случаи; че всички преживявания които ни се случват са точно това от което имаме нужда и което ще ни даде подходящия стимул и тласък за следваща стъпка в развитието ни.

ВЪПРОС No.178

Бихте ли били така любезни да изложите същественото по което Философията на Розенкройцерите се различава от Теософията?

Отговор: Ние не сме заинтересувани повече от търсене на различия отколкото от намиране на съгласие. Може да се каже, обаче, че Философията на Розенкройцерите е Западно учение дадено на хората от Запада* сега за техния напредък. Ако възприемаме че теософията означава (Божествена Мъдрост)     , тогава, разбира се, Философията на Розенкройцерите е само част от тази Божествена Мъдрост, както всички други религиозни системи. Но ако възприемаме теософията като философия разпространявана от Теософското Сдружение, или Сдружения, защото има няколко клона, тогава можем да кажем, че Учението на Розенкройцерите е много по-обширно, богато и завършено. Освен това, проповядвайки своята философия розенкройцерите използват диаметрално

___________________________________________________________

Запада или Западния Свят* - страните в които Християнството е официална и основна религия.

____________________________________________________________

противоположен метод спрямо метода на Теософското Сдружение, който съдържа следните цели:

Първо, Формирането на ядро-център на Универсалното Братство;

Второ, Изучаването на компаративна религия; и

Трето, Изследването на необяснимите всемирни закони и латентните сили(способности) у човек.

Братята на Кръста на Розата твърдят, че болшинството от напредналите хора симпатизират на идеята за Универсално Братство и не ни е необходимо да бъдем теософи за да приемем тази идея със сърцето си. Безброй много други Общества притежават алтруистични идеи в съзвучие с идеята за братството. Много учени се занимават с изследване на компаративната религия и го правят изключително добре. Хе е нужно да бъдеш теософ за да се занимаваш с тази тема, но е задължително да бъдеш окултист за да се занимаваш с третата цел на Теософското Сдружение, а именно с изследване на необяснимите природни закони и силите които са латентни в човек.

Затова, Розенкройцерите препоръчват цялата мисъл да бъде концентрирана във живеенето по такъв начин и практикуването на такива упражнения, които ще развият латентните сили във всеки ученик, така че той да може да вижда и опознава невидимите светове откъдето произлизат причините които виждаме проявени тук. Когато тази цел е постигната, но не преди това, той ще бъде в състояние да изследва необяснимите природни закони. Тогава той ще бъде в много по-добра позиция отколкото учените или който и да било друг който изучава компаративна религия, защото той вижда централния източник от който произхождат всички религии, всяка адаптирана за хората на които е дадена. Той също вижда как те се вграждат във великата схема на еволюцията и когато е придобил способността да достигне до съзнанието присъщо на вътрешните светове, единството на живота е толкова очевидно, че той няма нужда да се занимава с точка първа от целите на Теософското Сдружение, универсалността (общността) на Единия Живот която прави братството факт във всемира, отвъд необходимостта от доказателство.

За да постигнем тази последна стъпка трябва да имаме истинна представа за материята. Ние може да поучаваме печката, че нейно задължение е да ни топли, но докато не се подчиним на законите на нейната същност и не поставим гориво в нея няма да има никаква полза от поучаването ни. Принципът е същия, докато не достигнем нивото на екзалтация където нашите сърца са изпълнени с божествена любов, ние може да поучаваме прилагаме тактики относно Универсалното Братство, но нищо няма да се получи. Ако напълним печката с гориво тя ще ни топли и ако изпълним нашите сърца с любов те ще излъчват тази любов без изявления за цели, както споменатата първа точка.

Затова главната разлика между Теософското Сдружение и Розенкройцерското братство е: напълно противоположния метод. Защото, докато Теософското Сдружение се стреми да формира централно ядро на Универсалното Братство посредством изучаването на компаративна религия и само изучаването на скритата страна на човешката природа – много хора дори подценяват и не одобряват развитието на скритите сили – Розенкройцерското учение насърчава ученика преди всичко да живее живота (нравствен духовен начин на живот), да концентрира всички сили на своето същество и така да върви напред, че да стане способен за притежаването на спиритуалните сили, което е абсолютно съществено за проучванията които той възнамерява да извърши.

ВЪПРОС No.179

Дали Бялата Ложа на Теософското Сдружение е същото нещо като Храма на Розенкройцерите?

Отговор: Не, Теософското сдружение просто е една екзотерична организация за разпространяване на определена философия, предимно произлизаща от Източните Религии, докато Братството на Розенкройцерите се стреми да провъзгласява Учението на Западната Мистерийна (тайна) Школа. Орденът на Розенкройцерите, който е таен и до него няма достъп никой, освен чрез директно посвещаване.

Колкото до сходството на Ордена на Розенкройцерите и подобни Мистерийни Ордени с Бялата Ложа, можем да кажем, че на различни места на земята има множество такива школи на по-малките мистерии, всяка от тях се състои от дванадесет братя, а също така и от един тринадесети член. Последният е връзката между различните школи и всички тези оглавяващи или тринадесети членове образуват това което е известно като Бялата Ложа, а именно, върховния конклав от Старшите измежду нашите Братя, които сега са изцяло отговорни за човешката еволюция и планират стъпките които трябва да следваме за да напреднем.

ВЪПРОС No.180

Какво разбирате под термина Майстор-Учител и дали движението на Братството на Розенкройцерите се е зародило благодарение на тях?

Отговор: В далечния Изток ученикът, който се стреми към духовно извисения начин на живот, търси един ‘’Майстор-учител’’ и се обвързва напълно с този Учител. Той трябва сляпо да следва инструкциите на този учител без никакво колебание или проява на любопитство относно причините за напътствията които получава. Той трябва лично да служи на учителя изпълнявайки всичко което се изисква от него и независимо от цената или неудобството което му се причинява и така след време той фактически става роб на един често много строг и взискателен учител.

Този метод изглежда много варварски, но той безусловно е единствения начин да се преодолее ориенталската леност и понеже те са назадничави Его, те са привикнали към сервилност и раболепие, така че това не е изпитание за техните чувства. Но тук, в Западния Свят такъв подход би бил деградиращ защото ние сме напреднали до такова ниво на индивидуализация, че можем да постигнем напредък само чрез действие отвътре и ако ние даваме някакви обещания и обети ние не се задължаваме към никой друг, а даваме обещания и обети пред самите нас; защото ако не можем да спазим нашите клетви пред себе си със сигурност няма да можем да изпълним обещания дадени на другите.

И още, ние може да не изпълним обещание дадено другиму и да го измамим че сме спазили каквото сме обещали, но не можем да измамим себе си. Ако не спазим обещание направено пред самите нас ще разберем това веднага, затова ученикът от Западния Свят получава инструкции да прави обещанията за себе си, защото това е по-резултатно от всеки обет даден пред някой друг.

Учителят в Западния Свят е най-близкия приятел и съветник на ученика защото той следва примера на Христос, който е казал на своите ученици:

‘’Тази е моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.’’

‘’Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.’’

‘’Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господаря му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.’’

Йоан, глава 15 : 12, 14, 15.

Братството на Розенкройцерите не е основано от такива учители и не се поддържа чрез тяхното въздействие; то е предало определено учение на автора при условие, че той ще го разпространи по възможно най-добрия начин на който е способен, и ще даде гласност на неговото учение за да помогне на другите които са подготвени за тези инструкции. Изучаващи това учение са се обединили за да използват предимствата на съвместното обучение, но не съществува силна обвързваща организация, нито съществува намерение да се основе такава, целта е да се даде възможност на хората да получат това учение навсякъде където се намират. Ние предпочитаме те да останат в своите църкви.

ВЪПРОС No.181

Ако някой който вярва в учението предоставяно от Розенкройцерите искрено поддържа че то е истинно, не е ли той застрашен от опасността да стане догматичен и нетолерантен към мнението на другите? И какво трябва да бъде отношението му към тези, които отказват да приемат това учение?

Отговор: От изключителна важно значение е да осъзнаем факта, че поне в сегашното ни ограничено съществуване ние на можем да достигнем до истината, до краен предел. Затова, това което ни се струва ‘’истина, и цялата истина’’ най-вероятно все пак е само част от истината. В процеса на развитието ни като придобиваме способността да разбираме все повече и повече, нашата концепция за живота, света и Бог се променя. Затова винаги трябва да държим ума си отворен за да можем да възприемаме новите истини, и въпреки че никога не трябва да бъдем равнодушни а винаги искрени в това което вярваме че е истина, ние никога не трябва да забравяме факта че има по-велики истини които още не сме научили. Тогава ние ще бъдем с открит разум и няма да станем ограничени и фанатици.

Някои хора стават толкова ентусиазирани и силно завладени от идеята, че са открили нещо което им изглежда истина, че те веднага предприемат истински кръстоносен поход за да убедят другите и те да приемат тази истина. Това е голяма грешка. Ако отидем в някоя църква и започнем да задаваме въпроси които всяват съмнение в ума на хората там и им създава трудности относно тяхната вяра, ние лесно ще предизвикаме състояние на смущение и объркване. Ако това което искаме да им предадем им допада и ги привлича, така че да се чувстват добре с новата по-висша вяра, всичко е наред. Но ако се случи така, че това което искаме да им дадем е отвъд техните възможности, неприемливо е, може да се получи обратен ефект и да ги подтикнем да се обърнат към материализъм, атеизъм или някое друго твърде скептично отношение към света. Ние ще сме виновни, в този случай. Ние трябва да си създадем и винаги да спазваме правилото да бъдем много дискретни за това в какво вярваме или не вярваме, въпреки че никога не трябва да пропускаме да кажем малко там където се открива възможност и ако това малко което сме казали предизвиква въпрос, трябва без страх да отговорим на него. По този начин може постепенно да увлечем питащия. Той няма да се остави да бъде увлечен ако не търси и ако разберем че желае информацията, ние трябва да му дадем всичко което иска и да го дадем безкористно. Но пак повтарям, че поемаме много сериозна отговорност ако натрапваме нашето мнение на хора които не го желаят или не са готови.

ВЪПРОС No.182

Защо се получава така, че малко от тези които изучават висшата философия се интересуват от подобряването на условията в индустриалното общество, като премахването на робството на наемния труд, което е толкова унизително и брутално както робството на негрите?

Отговор: Всички окултисти разбират крещящата нужда на деня, никой друг не копнее така горещо за деня на свободата като тях, денят когато братската любов ще бъде факт, когато народите ще претопят своите мечове в плугове и копията си в сърпове, както е предрекъл Исая, но те подхождат по различен начин към създаването на такива условия.

Социалистическият профсъюз и другите подобни организации се стремят към по-добри условия, но окултистът поддържа позицията, че техните методи са безрезултатни и не допринасят за трайна реализация на намеренията им, защото няма съмнение, че човекът е този който създава условията, а не са условията които създават човека. Ако, поради това, ние се стремим да направим човечеството по-добро и да повдигнем критериите за добро и зло, ако се стремим да извисим идеалите му, тогава когато човекът стане по-добър, като естествено следствие и условията ще станат по-добри.

При сегашното състояние, когато профсъюзът чрез стачка или чрез заплашване на работодателя със стачка, е успял да осигури по-добри условия на труд, работодателят веднага започва да подготвя начини за ликвидиране на постигнатото. Той се обединява с други работодатели за взаимна подкрепа и тези организации винаги са във война с профсъюзите. По-добрите условия, които са постигнати някъде непрекъснато се променят с течение на времето. Ако, обаче, работодателят както и наемният работник са станали добри християни и са се научили да правят за другите това което биха желали другите да правят за тях, няма да има нужда от профсъюзи защото работодателите ще се грижат за благополучието на своите работници и предварително ще изпълняват техните искания. Такова състояние в обществото, окултистът вярва, може да се осъществи като се мисли за него, защото всички обекти и всички социални условия първо са били мисли в ума на хората. Затова той искрено се моли за това, умът на хората да бъде отворен за истината за универсалното(всеобщото) братство, затова те да могат да приемат в сърцата си Божията любов и да се обединят в стремежа си да правят добро вместо поотделно да планират как да потискат другите и да им налагат волята си.

ВЪПРОС No.183

Може ли някой да изучава окултизъм, да води възвишен духовен начин на живот и да бъде милионер?

Отговор: Христос е казал на богатия млад мъж: ‘’Отиди, отърви се от всичко което имаш’’, но младият младежът, силно привързан към хубавите неща на своя живот, се отдръпнал натъжен. Христос е споменал за трудността за богатите да бъдат допуснати на небето. Той не е казал, че е невъзможно, но е знаел че богатите притежават примката на изкушението. Независимо от това, човек може да бъде милионер и пак да се стреми да живее духовния възвишен живот. Богатите са оковани във вериги, но би било абсолютно погрешно да се направи заключение, че те не подлежат на окултно развитие и напредък. Всичко зависи от това, как се отнася човек към богатството си. Ако той го използва по начин който води до увеличаването му и с цел да потиска събратята си, той няма да има никакъв душевен растеж, но там където човек се смята за управител на своите притежания и където той се стреми да изгражда фабрики създавайки условия за труд,  жилища и т.н., където самият той се труди усърдно за да осъществи своите филантропични идеи, и където неговите събратя са получили добри условия на труд и живот и шанс за себеусъвършенстване, богатството е една изключителна сила за добро. Когато човек работи себеотвержено по този начин за благополучието на другите, той няма да има голяма възможност да мисли за своето собствено развитие и неговият душевен растеж ще бъде по-скоро несъзнателен. Независимо от това, той ще напредне извънредно много и възможностите му да извършва по-добри и по-достойни за уважение дела ще се увеличават с напредване на годините през неговия живот, а също така и през бъдещите животи. Такъв е истинският смисъл на притчата за дарбите. Тези които са използвали своите способности са били направени господари на много градове за да им предоставят подходящи условия за работа в схемата на еволюцията. От друга страна, ако един човек притежава производствено предприятие и толкова силно се изпълни с желание за окултно развитие, че егоистично продаде фабриката и изхвърли работниците си на улицата за да си осигури възможност за развитие на собствените си способности и да живее възвишения начин на живот, такъв човек бяга от своите задължения и без съмнение ще получи неодобрението на учителя, защото е погребал своята дарба и в един нов живот той ще се озове лишен от възможностите които е пренебрегнал и отхвърлил.

ВЪПРОС No.184

Вярвате ли в смъртното наказание? Не ли то по-добро и по-милостиво от доживотен затвор?

Отговор: За варварите може да важи, че по-силният винаги тероризира по-слабия. Ние сме горди, че в нашата цивилизация сме достигнали по-високо ниво и че ние прилагаме алтруизъм във всички аспекти на нашата политика. Все пак, въпреки че не си служим с насилие и безразборни убийства когато ни хрумне, освен по време на война, ние извършваме убийства по рафиниран начин чрез това което наричаме правосъдие. В днешно време ние окачествяваме такова деяние като варварско, но смъртното наказание все още е петно върху нашата цивилизация. Освен това, ние сме много по-изтънчени в нашата жестокост отколкото по-старите цивилизации, защото те са обесвали или обезглавявали така наречените престъпници по бързата процедура, докато ние ги държим затворени в продължение на години, подлагайки ги на мъчението на дълги съдебни процедури, насрочваме деня на екзекуцията след дълъг период от време давайки им възможност през това време да страдат очаквайки и предвкусвайки смъртта през цялото това време.

Ние претендираме, че всичко това не е отмъщение, а пледираме че то е нужно като гаранция и защита за обществото и като възпиращо средство срещу извършването на престъпления, но смъртното наказание способства за повече убийства. Когато един човек има престъпни наклонности за човеко убийство, той трябва да бъде възпиран по подходящ начин за да не може да нарани друг човек. Да го убием, обаче, не означава да го възпрем; смъртта го освобождава в Света на Желанията и понеже Светът на Желанията е наш свят и ние сме в него, той е напълно свободен да се движи сред хората и да насажда в тях мисли за омраза и мъст срещу обществото. Затова убийството се умножава. Освен това, манията за убийство се насажда и от пресата. Привличащи погледа заглавия които изреждат ужасни подробности от престъплението възбуждат и подстрекават други да действат по подобен начин. Ако пресата запазва мълчание за убийствата и самоубийствата, бихме имали по-малко престъпления в страната и е много приятно да се отбележи, че поне някои вестници, например изданията на Християнската Наука, са се отказали да печатат всичко което не е добро.

Колкото да тази част от въпроса, която гласи: ‘’Не е ли смъртта по-добра от доживотния затвор?’’ ние може да кажем следното:’’Може би при съвременните условия на затворнически режим, тя е’’. Но тази част от нашите институции също се нуждае от реформа и трябва да направим много и да променим много в начина по който третираме тези които наричаме престъпници. Те са наши братя, също толкова колкото така наречените уважавани членове на обществото които още не са извършили непростимо престъпление защото още не са разкрити. Вярно е, че сме направили затворническия живот по някакъв начин по-добър и по-малко варварски отколкото е бил. Вярно е също, че сега имаме изпитателен срок и помилване, но още сме далече от това да третираме по подходящ начин тези по-слаби братя. Ако бихме могли напълно да проумеем, че те са наши братя и да се отнасяме към тях както бихме се отнасяли към един душевно нестабилен брат който е син на нашата собствена майка, би било добре, защото кой от нас ако неговият роден брат извърши нещо лошо би го изпратил в затвора с презрение и би го нарекъл ‘’пандисчия’’ след като си е излежал присъдата. Или би се отрекъл от него за до края на живота си заради слабостите му. Ако един човек е болен от тиф ние не му се сърдим а го изпращаме в болница за месец; изпращаме го там докато се излекува, грижим се добре за него и се стремим да му помогнем да възстанови здравето си и се радваме заедно с него когато оздравее. Един престъпник е слаб и умствено(душевно) болен. Той не би трябвало да бъде изпращан в затвор за определен период, а би трябвало да бъде изпратен в психиатрична клиника където може да му се помогне по подходящ начин да преодолее своята слабост. Не и преди да започнем да третираме нашите слаби братя с такава любеща грижа, бихме могли да кажем че сме се издигнали над варварската максима изискваща око за око. Как можем да си позволяваме да се молим ’’ прости греховете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници’’, докато се отнасяме към тези клети братя, както го правим сега?

ВЪПРОС No.185

Какво е мнението на Розенкройцерите за избирателното право на жените?

Отговор: Духът не е нито от мъжки нито от женски пол, а се проявява редуващо се като мъж и жена, така че ако се погледне по-обхватно и от по-далечна гледна точка на казуса избирателно право на жените, ще се стигне до извода че е изгодно за сегашните мъже да дадат на жените това което наистина е тяхно право – пълно равенство във всяко отношение. Двойният социален стандарт който съществува сега, при който един мъж може да извърши социално прегрешение без да бъде санкциониран, трябва да се премахне. Трудът на жената трябва да се заплаща така както и труда на мъжа и във всеки случай трябва да се следват идеите изложени във възхитителната новела на Edward Bellamy: ‘’Поглед назад’’.

Разумната смисленост на такова социално равенство ще се потвърди ако погледнем на живота като на един от многото земни животи и че се раждаме редуващо се като мъж и жена; но има и други причини защо на жената трябва да се даде правото на глас У мъжа, плътното тяло е положително(активно) и мъжките положителни сили, затова, отчасти са фокусирани върху Химическата Област на физическия свят*. Той се интересува най-вече от това което може да претегли, да измери, да анализира и работи в ежедневието си; неговото развитие е основно в областта на материалните неща, оформяйки света и всичко намиращо се на него за да осъществи своите замисли, но няма почти никакъв интерес към духовната страна на нещата.

______________________________________________________________

Химическата Област на физическия свят*  – видимият свят на нашата земя съставен от твърди тела, течности и газове.

_______________________________________________________________

Жената, от друга страна, има положително витално тяло и в резултат на това е в интуитивен контакт с духовните вибрации на вселената. Тя е в по-голяма степен идеалист и е по-надарена с въображение, имайки голям интерес във всичко което действа по посока на нравственото повдигане на рода и тъй като само чрез морален и духовен растеж човечеството може да напредне понастоящем, тя наистина е първостепенния фактор в еволюцията. Би било от изключителна полза за човешкия род, ако на нея и се дадат равни права с мъжа във всяко отношение. Защото само тогава можем да се надяваме да станем свидетели на реформи които реално ще обединят човечеството. Ще разберем това, ако по аналогия се огледаме в нашия дом, където жената наистина е стълба около който и съпругът и децата се събират. В зависимост от способностите си тя прави от дома това което е, тя е стабилизиращото влияние и миротвореца. Бащата може да си отиде със смъртта или по друг начин, децата може да напуснат, но докато майката остава, домът е на мястото си; но когато майката е отнета от смъртта, домът изведнъж се разрушава.

Някои ще противоречат:’’Да, но ако я отдалечим от дома посредством политика и обществени задължения, домът ще се разруши по същия начин’’. Затова не трябва да има безпокойство. По време на преходния период когато жената трябва да се бори за своите права и може би кратко време след това докато са се пренастроили, в някои случаи би се стигнало до пренебрегване на дома, но там където това вече е било изпробвано нито един дом не е пострадал и резултатите са били много добри, защото на жената винаги може да се разчита че ще защитава всеки процес който води до повдигане на нравствеността и морала. Докато законите са само заместители за времето преди човечеството да се издигне до по-високо ниво когато всеки един човек ще бъде закон сам за себе си правейки добро без принуда, наистина е необходимо да се направят такива реформи от законодателната власт.

ВЪПРОС No.186

Ако окултистите са се отказали да ядат месо защото се изисква проява на жестокост при приготвянето на храната и те не желаят да взимат участие при отнемането на живот, директно или като съучастници, не е ли това също отнемане на живот, когато ядем яйца или плодове, зеленчуци и т.н.?

Отговор: Това, за което се споменава във втората част на въпроса, е много различно от отнемането на живот чрез убиване на едно животно. Факт е, че защото необходимостта налага да се убие едно животно за да му се вземе месото, ние нанасяме вреда, докато когато отнемаме плода на едно дърво ние всъщност му помагаме, което наистина ще стане ясно когато разберем процеса на създаването и растежа.

Процесът е един и същ при животните и при човешките същества и всъщност за всички царства. Когато едно животно е на път да се роди, груповият дух подпомогнат от природните духове и ангелите оформят първоначално виталното тяло на идващото животно, което след това се поставя в утробата на майката и семенните атоми се поставят в тестисите на мъжкото животно; след това се осъществява оплождането и животното се ражда. Без наличието на семенен атом и матрица на виталното тяло не може да се формира плътно тяло на животното. Подобни условия и предпоставки управляват оплождането на едно яйце или на растително семе. Те са като човешката яйцеклетка – представляват една възможност. Ако едно яйце се постави в инкубатор или под кокошка, груповият дух изпраща нужния живот, приемайки възможността за въплътяване. Ако едно семенце е заровено в почвата, то също се оплодява когато са били осигурени подходящи условия за неговото развитие, но не преди това. Когато едно яйце се счупи, свари или по някакъв друг начин се попречи на първоначалното му предназначение, или когато се съхранява може би в продължение на години, няма живот и следователно не е грешно да използваме тези продукти за храна. Дори на растенията се помага когато узрелите плодове се откъсват, защото тогава те престават да поемат сокове от дървото без необходимост.

ВЪПРОС No.187

Това ужасно създание, което G.Lyndon е видял в ‘’Занони’’ на Bulwer Lytton същото ли е като Mr. Hyde в историята на Robert L. Stewenson?

Отговор: Не, има сходство в някои аспекти, но в друго отношение има много голяма разлика. Ужасното създание видяно от G. Lyndon е известно в окултизма като ‘’Обитателя на границата’’. Когато ученикът встъпва в Света на Желанията в пълно съзнание, изоставил зад себе си спящото физическо тяло, той трябва да премине покрай едно такова същество както е описано от G. Lyndon. То е въплъщението на всички негови зли дела от миналото които още не са изкупени и очакват изчистване в бъдещи животи. Той трябва да разбере и да приеме, че това същество е част от самия него. Той трябва да си обещае, че ще ликвидира възможно най-скоро всички дългове представени чрез тази ужасяваща форма.

Това същество дори не се явява пред обикновения човек през времето между смъртта и новото раждане, въпреки това винаги съществува. То е демон и се компенсира от друга форма която представлява всичкото добро което човек е сторил в миналото и която може да се нарече неговия ангел хранител, но тези форми близнаци, ако може да се нарекат така, са невидими за обикновения човек през всички времена, въпреки че са мощни влияния в неговия живот.

Понякога се случва, обаче, че един човек преминава в отвъдното при смърт с природа на желанията толкова изключително силна, че след като той е изкупил дълговете които е имал в Чистилището и е встъпил на Второто Небе, тази черупка се запазва и остава да съществува докато човек се прероди. Тогава тя се привлича към него от сили на магнетизъм и се оказва че той притежава двойно тяло на желанията. Тогава тялото на желанията от стария живот може понякога да се усеща и да го кара да живее двойствен живот, както е описал Robert Louis Stivenson, предизвиквайки го да извършва нещо против волята му, защото страданията породени при изкупването на греховете, действат като съвест и го кара да отхвърля и да се възмущава от злото. За щастие, обаче, през наше време такива случаи се срещат изключително рядко.

ВЪПРОС No.188

Ако ампутираме ръката на един човек, отсечем клон от едно дърво и откъртим част от една скала, ще се отстрани ли съответната невидима част на тези обекти?

Отговор: В случая на ръката, която е ампутирана, етерното и съответствие ще съществува с виталното тяло, но има една определена магнитна връзка между него и физическата ръка, която е погребана. Има описан случай за един човек на който е била ампутирана ръката и който много се оплаквал от болки, сякаш нещо му пронизвало плътта на ръката. Тази болка продължила няколко седмици, след което най накрая ръката била ексхумирана и се установило, че един пирон бил закован през месото точно на мястото където човекът усещал болката. Когато пиронът бил отстранен, болката престанала. Хора, на които са били ампутирани крайници, понякога се оплакват от болки в продължение на няколко години след операцията. След това болката престава защото етерната ръка се е разложила едновременно с крайника в гроба.

Виталното тяло на растението е съставено само от двата най-плътни етера – химическия етер и етера на живота – които дават възможност на растението да расте и да се размножава, но на него му липсват двата по-висши етера – светлинния етер и отразяващия етер – така че то няма сетивност или памет за това какво се случва в неговото обкръжение. Затова, отстраняване на част от него няма да се почувства от растението, и в случая на скалата която е взривена, само химическият етер е наличен, така че кристалите въобще няма да усетят нищо. Обаче, ще бъде погрешно да се направи заключение, че въобще няма никакво чувство в тези случаи, защото въпреки че растенията и минералите нямат индивидуални усещания, те са обвити и проникнати от етерите и Светът на Желанията на планетата, и Планетният Дух чувства всичко, по същия начин както нашият пръст не притежаващ индивидуално тяло на желанията не усеща, но ние, вътреживеещите духове обитаващи тялото, чувстваме всяко нараняване на пръста.

ВЪПРОС No.189

Знаете ли за това място, една къща или убежище където някой може да отиде да живее този красив, прост и простодушен живот, който вие препоръчвате?

Отговор: Не, ние не знаем нищо за такъв дом и дори да се открие дом с такова предназначение ние бихме съжалявали много живеещите там. Ако ние сме силно раздразнителни и отидем в планината да живеем като отшелници където няма хора да ни ядосват, няма да постигнем много от това, че не сме се разсърдили на никого. Ако ни е трудно да преодолеем лошите си качества и пороците си в града и избягаме далече от хората където такива предизвикателства няма да съществуват, малко ще сме постигнали от гледна точка на способността да не се поддаваме на провокации и раздразнения. Нашето място е в градовете и селата, всред съгражданите си и там сме били поставени с цел да се пригодим и да свикнем с тях и да се научим да си сдържаме нервите независимо от всяко раздразнение – да се научим да се справяме с предизвикателствата където те съществуват.

Някой може да е на планината, но неговото сърце да е в града или той може да се затворил в манастир и все пак да му липсват светските занимания. Най-добре е да останем на мястото си и там да развиваме духовните качества които ще ни направят по-добри хора. Има работа за вършене на света и ако бягаме от света, как ще я свършим? Ние имаме отговорности към нашите събратя. Ако не изпълняваме тези отговорности значи бягаме от нашите задължения и съдбата ще ни върне обратно в такава обстановка и на такова място от където няма да можем да избягаме. Затова, по-добре е да полагаме усилия да научим всички уроци които са ни зададени, отколкото да бягаме от тях.