ФИЛОСОФИЯТА НА
РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ
ВЪВ
ВЪПРОСИ И
ОТГОВОРИ ТОМ I
от
МАКС ХАЙНДЕЛ
РАЗДЕЛ III
Въпроси
отнасящи се до
ПРЕРАЖДАНЕ
ВЪПРОС No.65
Защо, с малко на брой изключения, се прераждаме без
да имаме и най-малкото понятие за което и да е предишно съществуване, да
страдаме през настоящия живот без да знаем защо за прегрешения извършени през
някой предишен живот, за който сега нищо не знаем? Не бихме
ли напреднали в духовното си развитие по-добре и по-бързо, ако знаехме къде сме
сгрешили преди и какво да коригираме в нашите действия за да осъществим
прогрес?
Отговор: Човек е благословен да не знае предишните си преживявания преди да е
постигнал значим напредък в духовното си развитие, защото в предишните ни
животи (когато сме били много по-примитивни)има тъмни дела които зоват за
възмездие, а тази карма е в процес на постепенно ликвидиране, така че ако знаем
как сме живели преди, ако знаем как и кога законът за причинно-следствената
връзка ще ни донесе заслуженото наказание за предишни прегрешения, ние бихме видели
това надвиснало бедствие да се рее над нас и страхът от съдбата ни ще ни отнеме
силата да се борим с нея и когато времето й настъпи, ще бъдем ужасени и
безпомощни.
От друга
страна, незнаейки какво е било зад нас, ще избегнем знанието за това какво е пред
нас и затова ще учим уроците без страхът да ни направи безсилни. Впрочем, за
тези които имат желание да знаят, има начин да разберат какви уроци трябва да
научат и как най-добре да ги научат. Например, нашата съвест ни казва какво да
правим и какво не. Ако желаем да изучаваме науката астрология, хороскопът ни
показва нашите тенденции и линиите на най-малкото съпротивление, така че
работейки съобразно тези природни закони, ние ще можем да напреднем бързо;
колкото повече се подчиняваме на това което ни диктува съвестта, колкото повече
имаме желание да опознаваме природните закони които астрономията ни разкрива,
толкова по-бързо ще се подготвим за знанието от първа ръка.
В ‘’Занони’’, Bulwer Lytton разказва за един ужасяващ призрак, който се
изпречва пред Glyndon когато той се опитва да направи крачка напред в развитието си на ново
ниво, и който се нарича в окултизма ‘’Обитателят на границата’’. Между смъртта
и новото раждане, този живеещ на прага не може да се види от човек, но това е
въплъщението на всичките ни минали зли дела, които трябва да бъдат отминати от
този който иска да влезе в отвъдните светове в съзнание и да опознае напълно
условията там. Но има, също така, и друг обитател, който е въплъщението на
всички наши добри дела и за който може да се каже че е нашият Ангел Хранител.
Ако имаме
смелостта да загърбим ужасния, който първи се възприема защото е изграден от
грубата материя на Света на Желанията, скоро след това ще получим съзнателната
помощ от другия и тогава ще имаме силата да стоим без страх пред нападките
срещу всички които стъпват на пътя на антисебичността. Но преди да сме отминали
този призрак, ние не сме готови за знанието за нашите предишни животи; ние
трябва да се задоволим с това което се открива пред обикновения човек.
ВЪПРОС No.66
Дали всички човешки същества, хората които сега
населяват земята, са били души които са преминали през земен живот преди, или
през цялото време биват създавани нови души?
Отговор: Процесът на достъп на духове в човешките тела, така като тялото е
изградено сега, е бил осъществен през етапа на втвърдяване на земята, наречен
Лемурианска Епоха и не е бил завършен до средата на Атлантската Епоха, период
от време с продължителност, вероятно, милиони години. Но от тогава, достъп
повече не е разрешен, вратата определено е затворена защото ние сега сме
еволюирали толкова напред, че тези които още не са достигнали нивото на което
могат да манипулират сегашното човешко тяло, са твърде далече назад зад нас, за
да могат да наваксат изоставането и да се справят с по-нататъчното развитие. От
това време до сега, духовете които са били въплътени в човешки форми са еволюирали
чрез повтарящи се въплъщения така, че без изключение, всяко едно човешко
същество сега на земята се е въплътило по различно време и при различни условия
на околната среда.
ВЪПРОС No.67
Защо трябва да знаем без съмнение, че прераждането
е факт? Не е ли възможно, тези които твърдят това да страдат от халюцинации?
Отговор: Опитният ясновидец, който е в
състояние да чете в паметта на природата, може да проследява живота на хора от
тяхното настояще назад достигайки
годините на детството. След това той може да ги види като кърмачета, ще ги
следва през периода на ембрионалното развитие до времето когато духът влиза в
утробата на майката. Той би могъл да се върне през техния небесен живот в
Чистилището, достигайки до времето на смъртта на техния предишен живот, да го
проследи назад и да види целия живот. Но, ако става въпрос за възрастен човек,
изминалото време е обикновено хиляда години и повече, и разбира се, ако няма
други източници за сравнение, това би могло да приеме за халюцинация. Когато
става въпрос за деца, обаче, които не са достигнали пубертет, интервалът между
две инкарнации е сравнително кратък. При такъв случай, лесно е да се потвърди
превъплътяването за този специфичен случай и това е част от обучението на
ученик от Старшите Братя. На него му се показва дете на което му предстои да
умре и му се казва да наблюдава това дете в невидимия свят за може би една или
две години, следвайки го стъпка по стъпка докато приеме ново въплътяване – може
би със същите или с други родители. Когато един окултен ученик е следвал един
Его в невидимите светове от смъртта му до следващото му раждане, той абсолютно
сигурно знае че законът за прераждането е факт в природата и често той има
възможност на базата на други свои изследвания да проследи миналите животи на
много хора.
Все пак, обаче,
може да се настоява, не би ли могло това ясновидство за което той разказва като
за свои изследвания, да бъде халюцинация? Не би ли могло той да бъде жертва на
химерни видения, въпреки че е напълно искрен? В отговор на такива
предположения, може да се потвърди, че той има всеки ден на свое разположение
възможности за потвърждаване на своите наблюдения. Когато един човек е посетил
Ню Йорк и е видял града, той никога не би бил изкушен да каже, чудя се дали
наистина го видях или е моя заблуда? Той е бил там и го знае. Така е и с
ясновидеца. През времето когато е напуснал тялото си той се среща и работи с
хора които не познава в обикновения си живот. По-късно, той може би ще бъде
поканен да се срещне с тези приятели от невидимите светове; той може да пътува
следвайки техните ясновидски указания за посоката към града който не познава;
той може да ги намери на тяхната улица в техния дом използвайки ясновидство, да
ги познае и да бъде разпознат от тях. След това, той може да си приказва с тези
приятели за нещата които са правили и за местата където са били в невидимите си
тела и ако изобщо е имал някакви съмнения за реалността на живота си извън плътния
физически свят, веднъж за винаги ще бъде убеден в реалността на преживяванията
си извън тялото. Той знае и е убеден, че не са небивалици, че той не е бил в
състояние на зашеметяване и че неговото пребиваване там, неговата работа там и
неговите преживявания там са точно толкова реални, както неговия живот,
неговата работа и неговите преживявания тук.
ВЪПРОС No.68
Дали душите, които са преминали през Чистилището и
през Първото, Второто и Третото Небе се връщат тук за реинкарнация на тази земя
или отиват на други нива?
Отговор: Те се връщат отново на тази земя докато научат уроците които могат да
бъдат научени тук. По принцип е същото както когато изпращаме едно дете на
училище. Не го изпращаме един ден в детската градина, на следващия в училище и
на третия в университета, а го изпращаме в предучилищната група ден след ден за
дълго време докато усвои всички уроци които могат да бъдат научени там.
Знанията които е получило в предучилищната група образуват базата за това което
трябва да учи в началното училище; там придобива базата за това което трябва да
учи в гимназията и в университета. Подобен е процесът при който сме научили
уроците при различни условия на околната среда в миналото, а в бъдеще, когато
сме усвоили всичко което може да се научи при сегашните земни условия, пред нас
ще ни очакват задачите на по-напреднала еволюция. Прогресът е безкраен, защото
ние сме божествени като нашия Отец в небесата и ограниченията са невъзможни.
ВЪПРОС No.69
Дали се срещаме с приятелите си от някой предишен
живот, когато се родим отново за земен живот?
Отговор: Законът за прераждане действа заедно със закона за причинно-следствената
връзка. Очевидно е, че за всички нас има много действия които са генерирали
причини, които остават без последствия през настоящия живот. Например, съпругът
е болен и съпругата му се грижи за него без да жали себе си. Тук, очевидно има
дълг, и ако заболяването продължи до края на живота на съпруга, няма да има
възможност дългът да бъде върнат през този живот. Но ако познаваме природните
закони и знаем как те действат, ние разбираме че те не преустановяват
действието си поради такава незначителна причина като прекратяването на живота
в едно тяло. Ако си счупим крака той не може да зарасне още на другия ден,
въпреки че сме спали през нощта без да съзнаваме нараняването си; и когато се
събудим, кракът е в почти същото състояние както предишния ден. Така е и с делата,
извършени в тялото през един живот. Въпреки че преминаваме през живота между смъртта и новото раждане и
през това време нямаме съзнание за предишните си животи, когато навлизаме в нов
живот, законът за причинно-следствената връзка, причините създадени в предишен
живот, ще ни доведат в среда където ще открием старите си приятели или старите
си врагове. Ние ги познаваме добре, въпреки че може би не можем да ги
разпознаем директно. Понякога, обаче, срещаме за първи път някой човек и биваме
привлечени към него; имаме чувството че сме познавали този човек през целия си
живот и че можем да му се доверим напълно. Така е, защото духът от вътре вижда
един стар приятел и го разпознава, въпреки че не е в състояние да предаде това
на мозъка който притежава сега. Или, може би, срещаме човек в чието обкръжение
не бихме искали да бъдем; ние инстинктивно не го харесваме, въпреки че от обикновена
гледна точка нямаме основание за това; това също е разпознаване от духа, който
прехвърля мост към миналото и вижда враг от отдавнашните времена. Затова нашите
симпатии и антипатии са нашите водачи от минали преживявания и обикновено се
оказва, че можем да им се доверим, когато след последвалите събития обърнем
поглед назад.
ВЪПРОС No.70
Дали опитът, придобит през всяка инкарнация, се
записва отделно и се прибавя към предишния, така че накрая духът да бъде
напълно съзнателен за пълния сбор от опитности или опитът от един живот, повече
или по-малко несъзнателно, се абсорбира при последващата инкарнация, така че се
придобива обобщения резултат?
Отговор: Когато сме били деца ние сме се учили да пишем и движенията на ръката ни
са били много несръчни преди най-накрая да усвоим това умение. През годините
които са преминали от тогава, ние сме забравили преживяванията ни по време на
процеса на учене, но способността ни да пишем е винаги на разположение когато е
необходима. По подобен начин, преживяванията които сме имали през различни
животи обикновено са забравени от човек, но способностите които са култивирани
остават и са на разположение за използване по всяко време. Понякога срещаме
човек който никога не е учил да рисува, но въпреки това е художник създаващ
прекрасни картини. Той е пренесъл през миналите животи това качество, което
сега е в състояние да използва. Когато научаваме за Моцарт, как е композирал на
три годишна възраст, това също демонстрира акумулирането на чувство за хармония
в миналото. Следователно, може да се каже, че въпреки че не си спомняме, ние
винаги имаме на разположение за ползване през настоящето време качествата които
сме култивирали през миналите си животи. Това е което създава разликата между
човек и човек, между глупак и мъдрец.
Има, обаче,
също и запис в природата, който съдържа нашите минали животи с точност до
минута. Обученият ясновидец, който е способен да чете в миналото на природата,
може да проследи миналите животи на един човек в обратен ред, както например,
филмова лента се върти назад. Той ще види първо настоящия живот на този човек,
неговото раждане, преди това пребиваването му в невидимите светове, след това
смъртта от предишния живот, лентата ще се развие обратно през старостта,
зрелостта, младостта, детството и бебешката възраст, назад към това раждане, и
така нататък през различните животи.
ВЪПРОС No.71
Когато духът, спускайки се за прераждане, е
привлякъл към себе си своето вещество (или материя) от Света на Мисълта и слиза
в Света на Желанията, не се ли озовава отново в Чистилището?
Отговор: Трудността за задаващия въпроса се състои в това, че той не е разбрал напълно
какво всъщност представлява Чистилището. Чистилището се намира в долните
области на Света на Желанията, но тези области не са Чистилище за онези, които
няма от какво да се очистват. Низките желания на човек са формирани от
веществото (или материята) на желанията от тази област и понеже те не могат да
бъдат задоволени, човек страда. Освен това, там силата на отблъскване (или на
отхвърляне) е максимална и когато Его преминава нагоре към Небесния Свят, той
има в свето тяло на желанията картинни отпечатъци на лошите дела които е
извършил. Тези картини, също така, са формирани от грубото вещество на
желанията защото те са били създадени от страстите на човека по времето когато
е извършил злодеянието което те обрисуват и центробежната сила на отблъскване
се стреми да ги отстрани от неговата форма. Процесът на откъсването е това,
което причинява болката която той чувства. От друга страна, когато Его
преминава през тази област по пътя си към прераждане, центростремителната сила
на привличане донася ново вещество на желанията в неговата форма. Тогава това
не е Чистилище изобщо, нито е Чистилище за Невидимите Помощници които
пребивават сред затворените духовете стремейки се да им помогнат в усвояването
на уроците които ще ги направят по-добри хора. Това което прави тази област да
се преживява като Чистилище, е че там духът трябва да отстрани злото.
ВЪПРОС No.72
Как може да вярвате в теорията за реинкарнация, че
ние се връщаме тук в тяло на животно? Не е ли много по-красиво да се вярва в
Християнската Доктрина, че отиваме на небето при Бог и Ангелите?
Отговор: Авторът никога не е защитавал възгледите които му се приписват от
задаващия въпроса, който, вероятно, въобще не е изучавал темата. Има една
доктрина на едни от най-изостаналите племена от Изтока, която съдържа теорията
за трансмиграция, че човешкият дух може да се инкарнира в тела на животни, но
това е нещо много различно от доктрината за реинкарнация, според която човек е
еволюирало същество преминаващ през училището на живота чрез повтарящи се
въплътявания в тела с непрекъснато усъвършенстващо се устройство. Христос казва
на своите ученици:’’Затова бъдете съвършени, както е съвършен нашият Отец на
небесата’’. Това е била задължителна заповед и Христос никога не би я дал, ако
беше непостижима; но всички ние знаем че не можем да постигнем това в един
кратък живот. При достатъчно време и възможности постигнати чрез повтарящи се
въплътявания в променена околна среда, обаче, някога ние ще завършим работата
за усъвършенстването си.
Няма достоверно
описание на доктрината за трансмиграцията в нито едно свещено писание на
Изтока, единственото подобие на такава идея е намерено в Kathopanishad, глава 5, стих 9, където се казва, че някои от душите, съобразно техните
дела, се връщат към утробата за да се преродят, но други отиват в неподвижността. Смята се, според
мнението на някои, че те могат да реинкарнират надолу дори в минералното
царство. Санскритската дума, която е използвана на това място е sthanu, която също означава стълб, колона, и прочитайки по този начин получаваме
същата идея, като от следния пасаж на Библията: ‘’Него ще направя стълб в дома
на Господ, и той няма да излиза повече’’. Когато човечеството достигне съвършенство
хората повече няма да бъдат привързани към колелото на раждания и смърти, те ще
останат в Невидимите Светове за да работят от този момент нататък за
повдигането на други същества.
Освен това,
трансмиграцията е невъзможно нещо в природата, защото във всяко човешко тяло
има вътреживеещ (или вътре пребиваващ)
индивидуален дух, докато всеки животински род е управляван от общ, или групов дух, част от който са
всички животни и никой себе-съзнателен Его не може да влезе в тяло управлявано
от друг.
Задаващият
въпроса пита дали не е по-красиво да вярваме в небето с Бог и Ангелите? Може би
е така, но ние не се интересуваме много от това, какво би направило представите
ни красиви, а търсим истината и въпреки че доктрината за реинкарнация понякога
е осмивана от дървени философи като невъзможна и езическа, наистина въпросът не
е в това дали е езическа или не. Когато се занимаваме с математическа задача не
ни интересува кой първо я е решил; всичко което ни интересува е дали е решена
правилно. Така е и с тази доктрина, не е важно кой я е формулирал пръв, тя е
която ще разреши всички проблеми свързани с учението за живота по разумен и
смислен начин, докато теорията че човек който, може би, никога не се е
занимавал с музика и не знае елементарни неща за хармонията, веднага след
смъртта си развива ненаситна страст към музиката и се наслаждава на звука на
тромпет и звънтенето на арфа през вечността, по-скоро е нелепа и смешна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар