ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I; РАЗДЕЛ IV

ФИЛОСОФИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ВЪВ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

РАЗДЕЛ IV

Въпроси отнасящи се до

УЧЕНИЕТО НА БИБЛИЯТА

ВЪПРОС No.73

Защо се получава така, че всяко вероизповедание интерпретирайки  библията по различен начин, намира доказателства за своите собствени идеи в тази книга?

Отговор: Този въпрос, ако се задава от скептик, му доставя голямо удоволствие защото той вижда в него доказателство за своята идея, че всички секти грешат във вярата си и че Библията е конгломерат от глупости, докато фактически нещата са много по-различни. Ние не се борим за светостта на тази Книга и не твърдим, че тя е Света на Бог от кора до кора; ние признаваме факта, че тя е недобър превод от оригиналите и че в нея има много интерполации (леки отклонения в значението на думи и изрази) които са били вмъкнати по различно време с цел да подкрепят различни идеи, но въпреки всичко, самият факт, че толкова много истина е побрана в такъв малък обем, е източник на безкрайно възхищение от страна на окултиста, който знае какво тази Книга наистина е и той има ключа към смисъла на нейното съдържание.

Има един факт, който скептикът пропуска да забележи. Неговата идея е, че ако дадена интерпретация е вярна, всички други интерпретации трябва задължително да бъдат грешни. Тази идея е подчертано неправилна. Истината има много лица и е безгранична; търсенето на истината също би трябвало да бъде всеобхватно и безгранично. Можем да оприличим истината на планина, а различните интерпретации на тази истина на различните пътеки водещи нагоре към върха. Много хора вървят по различни пътеки и всеки един от тях си мисли, че неговият път е единственият докато той е в подножието на планината; той вижда само малка част от планината и поради това може да бъде оправдан за това че вика на своите братя: ‘’Вие грешите; елате на моя път; той е единствено верният, който води към върха’’.

Но когато всички тези хора напреднат нагоре, те ще видят че пътеките се събират на върха и че накрая те всички са едно.

Подчертано може да се каже, че нито една система от истини, която изобщо е била в състояние да заинтересува голям брой хора и да задържи вниманието им за значителна продължителност от време, не е била лишена от своя истина; и дали разбираме или не, във всяко вероизповедание има зърно от божествено учение което непрекъснато повдига привържениците му нагоре към върха на планината и поради това трябва да имаме в най-голяма степен толерантност към всяка вяра.

ВЪПРОС No.74

Какво се има пред вид като Втори Аспект на Триединния Бог?

Отговор: Бог е един, точно както преминаващата през атмосферата светлина се разлага на три основни цвята – червено, жълто и синьо – така също Бог когато се проявява, или се отразява в природата, е троичен в своето проявление. Има първо Създаващ принцип, след това има Съхраняващ принцип и на трето място има принцип на Разрушаване на формите които са били създадени, били са опазвани през времето когато са били полезни, след това трябва да бъдат разрушени с цел материалът от който са били изградени да може да бъде използван за строежа на нови форми.

Тези три принципа на Бог са били наричани с различни имена в различните религии и много мастило и много пачи пера са били изразходвани през по-късни времена за защита или заклеймяване на идеята за Троичността, която би трябвало да се открие от всеки който задълбочено я търси в природата.

В западния Свят (Християнството) ние сме свикнали да наричаме Втория аспект на Триединния Бог, обединяващия съхраняващ принцип, Христос; и това е много подходящо в този смисъл, защото Христос дойде като учител на Любов и Всеобщо Братство, което трябваше да замести нациите които воюваха една срещу друга, и Самият Той каза, че има дори още по-висока фаза, когато Царството което Той ще създаде ще премине към Отеца и всички ще бъдат едно в Него.

ВЪПРОС No.75

Записващите Ангели индивидуални Създания ли са?

Отговор: Да, те са могъщи индивидуалности, представители на Великите Планетарни Ангели и като такива те се грижат за раждането на човек помагайки му в избора на околна среда и определяйки за всеки живот точната съдба която е готова да бъде отработена в последствия. Те ръководят звездните влияния по такъв начин, че да улеснят всеки човек в ликвидирането на минали задлъжнявания към другите, помагайки му, също така, да ожъне наградата за каквито добрини той е сторил през минали животи.

В тази дейност Записващите Ангели са подпомагани от могъщо множество от действащи сили и от природни духове, които още не са индивидуализирани, но работят под ръководството на тези Велики Същества несъзнателно, много подобно на начина по който животните биват ръководени от груповите духове.

ВЪПРОС No.76

Дали Ангелите и Архангелите ни наблюдават индивидуално както и колективно, така че да знаят всичко за нашия живот?

Отговор: Боговете на Ума (mind*), които Павел нарича ‘’Силите на Тъмнината’’ защото те са били човечеството от тъмния Сатурнов Период, когато вселената току що е била излязла от състоянието на хаос, работят само с човек.

Архангелите, които са били хора през огнения Слънчев Период, когато вселената се е състояла от ‘’материя на желанията’’ сега работят като помощници на груповите духове на животните и като расови духове на човечеството, защото тези групи от създания имат тяло на желанията.

Ангелите, които са били човечеството на Лунния Период, работят върху човек, животно и растение, защото през Лунния Период вселената се е състояла от ‘’етер’’ и виталното тяло на трите по-горе споменати царства е изградено от такава материя. Затова, Ангелите помагат на жизнените функции, като усвояването на храната или асимилацията, растежа и размножаването и при работата си с човечеството те са родови духове. Те предизвикват нарастване на броя на членовете на семейството, нарастването на стадата и на добива от нивята.

Човекът, от своя страна, който е малко по-ниско от Ангелите, работи с минералите, които се намират в химическата област на Физическия Свят, съставени от газове, течности и твърди тела. За минералите той представлява това, което са за нас По-висшите Създания. Той постепенно ги събужда за живот, като ги моделира в къщи, мостове, железопътни линии и т.н.

През бъдеща инкарнация на земята, когато тези минерали ще са станали подобни на растения, човек ще се е научил да работи с живота и ще бъде за тях същото, което са сега Ангелите за нас. И така, съществува безкрайна прогресия, по-висшите винаги помагат на по-малко еволюиралите, докато всички достигнат съвършенство.

Отговаряйки на въпроса по-точно, можем да кажем, че Архангелите работят с нациите и расите на земята, докато Ангелите се занимават с родовете и индивидите в семейството. ‘’Ангелът Хранител’’, обаче, не е точно създание от по-напреднал еволюционен стадий, а е по-скоро персонифицирано въплъщение на нашите добри дела през всичките ни минали животи, което въпреки че е невидимо за нас, винаги е с нас подтиквайки ни към правилни действия и към повече добри дела.

___________________________________________________________________

mind* - може да се преведе като ум, разум, разсъдък, но имайки пред вид, че умът е основата на разума и разсъдъка, думата е преведена като ум; но може да се преведе и като ’’съзнание’’ и тук е трудността да се разбере какъв точно смисъл е искал да и предаде авторът.

____________________________________________________________________

ВЪПРОС No.77

Имат ли Ангелите крила, както са изобразявани на картини?

Отговор? Не, никой от тях няма такива птичи крила, както са представени на изображенията, но има някои класове от Създания в Духовните Светове, които притежават подобни на крила части. Те, обаче, не служат за летене или придвижване в пространството, а са потоци от сила които могат да бъдат отправени в различни посоки, както ние използваме нашите ръце или крака. По такъв начин, един Архангел, който е тласнал армиите на два народа в битка, може да изпрати поток от духовна сила в дадено направление сковавайки в страх войниците от едната армия и може да изпрати друга сила която да вдъхне смелост в противниковата войска, като по този начин влияе на сражението по неподозиран за участниците начин.

ВЪПРОС No.78

Дали Розенкройцерите приемат Библията за ‘’Словото на Бога’’ от кора до кора?

Отговор: Със сигурност не, и по-точно, в изключително ограничената интерпретация на някои хора които мислят, че книгата която е на наше разположение сега е единствения оригинал даден на човечеството. В най-добрия случай, тя може да е една от книгите на Бога, защото има много други свещени писания които имат претенции да бъдат признати и не може да бъдат пренебрегнати защото немного на брой некомпетентни авторитета смятат, че така наречените апокрифни писания трябва да бъдат изхвърлени на боклука.

На първо място, трябва да се има пред вид, че Старият Завет е бил написан на староеврейски език през различни периоди от време и от много автори и преди Ездра не е било направено обединяване на тези писания в една книга. От тези писания сега не е останала и следа. Освен това, много отдавна, 280 година преди новата ера, староеврейският език е бил изоставен, що се отнася до ръкописни текстове и е започнал основно да се използва Septuagint, или Гръцкия Превод. Това е била единствената съществуваща Библия по времето когато Христос е бил роден. По-късно, някои от писанията на староеврейски език са били събрани и сравнени детайлно от Масоретите, секта която е съществувала около 700та година от новата ера. Това е най-добрия и най-точния текст.

Английският превод, който е най-използван сега, е версията на крал Джеймс, но Негово Височество не е бил загрижен толкова за точността на превода, колкото за мира и спокойствието, и актът за превеждане на Библията е забранил на преводачите да превеждат който и да било пасаж по начин който би внесъл смущение в съществуващите вярвания. Това е било направено с цел да бъдат предотвратени размирици или въстание в неговото царство, и от четиридесет и седем преводачи само три са владеели добре староеврейски език и двама от тях са умрели преди да бъде завършен превода на Псалмите. Няколко книги са били игнорирани, като апокрифни, а оригиналното значение на думи е било променено – за да ги нагоди към суеверието на онези времена. Мартин Лутер, в Германия, е превеждал от латинския текст, който от своя страна е бил преведен от гръцки език и затова вероятността да бъдат предаден неправилен смисъл нараства по много различни начини. Към всичко до тук, може да бъде прибавен и факта, че в староеврейски език не са били идентифицирани гласните и думите не са били отделяни една от друга, и по този начин, като се вмъкват прекъсвания или разстояния в текста по различен начин, почти от всяко изречение могат да се получат думи и изречения със съвсем различен смисъл. Взимайки пред вид тези факти, ясно е, че вероятността да имаме точна версия на оригинала е наистина малка.

Нещо повече, истинските автори не са имали намерения да направят Библията открита ‘’Книга на Бога’’, което ясно се вижда в следния цитат на Зохар: ‘’Тежко му на този, който вижда в Тора (законът – Библията) само прости стихове и обикновени думи, защото ако наистина тя съдържа само такива, ние бихме били в състояние дори днес да съставим Тора по-достойна за възхищение. Но не е така; всяка дума в Тора съдържа възвишен смисъл и сублимна тайна… Стиховете в Тора са одеждите на Тора… Тежко му на този който възприема тези одежди на Тора за самата Тора… Обикновените хора обръщат внимание само на одеждите и стиховете на Тора; те не знаят нищо друго; те не виждат какво е скрито под одеждата; знаещите не обръщат внимание на одеждата, а на това което тя покрива…’’.

С други думи, те не обръщат внимание на буквалния текст, а се интересуват само от духовния смисъл. Но, както в една нива засята с картофи, има не само растенията картофи а също така и почва, в която те са скрити, така също и в Библията перлите на окултната истина са скрити в одежди. Окултистът който е постигнал способността да открива тези перли е получил ключа и ясно ги вижда. За другите, те остават скрити дотогава докато не положат усилия да придобият ключа. Затова, докато историята за странстванията на децата на Израел и общуването им с някакъв Бог е отчасти истина, има и духовен смисъл който е далеч по-важен отколкото самата история. Освен, че съдържат добре описан в общи линии живота на човек наречен Христос, евангелията са система указания за посвещаване, показваща опита през който всеки трябва да премине в бъдеще по пътя към истината и живота.

Този път е бил провидян от различни хора, които са писали Библията и които, поради това, са били пророци и ясновидци, но само толкова колкото е било възможно за тяхното време.

Една нова ера ще изисква нова Библия, ново слово.

ВЪПРОС No.79

Какво е становището на Розенкройцерите относно създаването на света за седем дни?

Отговор: В Библията има два разказа за създаването на света. Единият от тях започва в първия стих на началната глава и завършва с третия стих на втората глава от Битие. Другото описание започва в четвъртия стих.

Тези два разказа за създаването на света изглеждат съвършено различни в няколко отношения. Първото описание твърди, че в началото земята е била покрита с вода; второто твърди, че тя е била суха. В първото се казва, че човек е бил създаден последен; във втората версия се казва, че той е бил първото създание. Тези несъответствия изглеждат непримирими и доставят на скептика огромно удовлетворение когато ги разказва с надменна усмивка на съжаление към горките невежи глупаци които вярват на такива глупави безсмислици. Обаче, двете описания в действителност не са несъвместими, те се допълват и не са в противоречие с научните факти. Първото описание засяга генезиса на формите, второто засяга еволюцията на съзнанието. Човешката форма, в сегашното и състояние, е върха на еволюцията, изградена на базата на всички по-примитивни форми които са изчезнали. Животът, който е човек, мислителят, е без начало и край, вечен както е Самият Бог, и този живот е бил тук преди всички форми, като се казва във втория разказ за сътворението. Относно времето, за което е казано, че това създаване на форми е било извършено, Розенкройцерите не твърдят, че то е било осъществено за седем дни от по двадесет и четири часа, а че в нашия план на проявяване са необходими седем велики трансформации на земята, които улесняват пълната еволюция на себе-съзнанието и душевната сила на еволюиращите духове. Три и половина от тези периоди са били използвани за придобиване на тела-носители; останалите ще са необходими за еволюцията на съзнанието.

Началният стих на Библията излага твърдението, че в началото земята е била тъмна и без определена форма. Това е било Сатурновия Период, когато е започнала да се формира огнената мъгла на коренната субстанция на вселената.

В третия стих ни се дава информацията, че Бог е казал: ‘’Да бъде светлина’’, пасаж, на който са се подигравали като демонстриращ невежеството на авторите и на несъвместимостта на така описаното с научните факти; защото, казва ученият: ‘’След като Слънцето и Луната не са били създадени преди четвъртия ден, как е възможно да има светлина преди това?’’. Не става въпрос за света, такъв какъвто е сега, твърда маса. Той сега, разбира се, че ще бъде тъмен без външен източник на светлина, през онези времена светът е бил в процес на създаване и съответно на небуларната теория, първо е трябвало да съществува етап на тъмна топлина, на който ние сме дали името Сатурнов Период. По-късно мъглата се е възпламенила и е започнала да свети; светлината е от вътре и не зависи от външни източници, от Слънцето и Луната. Вторият етап от развитието на нашата планета се нарича Слънчев Период.

След това четем, че Бог е казал: ‘’Нека водите да се разширят за да се раздели вода от вода’’( от Библията на крал Джеймс). Употребената тук дума ‘’разширение’’ е преведена като ‘’небесния свод’’ в официалната версия, но ние използваме текста на Масоретите, който е преведен от способни преводачи, които не са били длъжни да спазват ограниченията наложени от царския декрет, който е спъвал преводачите на крал Джеймс. Използването на израза ‘’разширение’’ прави Библията непротиворечаща на небуларната теория, защото когато в космическото пространство се появи материя в състояние на огнена мъгла, се образува влага при контакта на външната част на огнената маса със заобикалящото я пространство, което е студено.

Тази влага се нагрява и се разширява в пара, която се изтласква навън от огнения център, там тя се охлажда, кондензира се и гравитира обратно към източника на топлина. Така, че разширението на водите разделя вода от вода, плътната влага остава близо до огненото ядро, а парата отвън. Този етап от втвърдяването на земята се нарича Лунен Период.

Продължаващото нагряване до кипене на водата обграждаща огненото ядро, накрая предизвикало изкристализиране и се появила твърда земя. Четем, че ‘’Бог е нарекъл сухата твърд Земя’’.

През първата част на настоящия период земята е била толкова тъмна както през Сатурновия Период. Тогава са съществували само минерални субстанции (химическите елементи от таблицата на Менделеев). Този етап се нарича Поларианска Епоха.

Огненият Слънчев Период намира своето съответствие в Хиперборианската Епоха, която е описана в стиховете 11 – 19 като време през което са били създадени растения, а земята е станала планета осветявана от вън от слънцето и луната. Така завършва описанието на работата, която е била извършена през четвъртия велик ден на развитието на нашата земя.

През Лемурианската Епоха условията са същите като през Лунния Период, огнено ядро и атмосфера от огнена мъгла, също така генезис на по-нисшите класове животни, описана в Библейския разказ като работата на петия ден.

През Атлантската Епоха са били създадени гръбначните бозайници и човека, както е описано в началото на шестия ден, и когато човек е станал мислещо същество през Арианската Епоха, Боговете си починали, оставяйки го да работи сам върху спасението си под господството на двойката закони за Прераждането и Причинно-следствената връзка.

ВЪПРОС No.80

Библията учи, че душата е безсмъртна по един авторитарен начин. Философията на Розенкройцерите учи същото, претендирайки че се позовава на разума. Няма ли категорични доказателства за безсмъртието?

Отговор: Задаващият въпроса греши като казва, че Библията проповядва безсмъртието на душата. Никъде не се споменава думата безсмъртие или небесен живот, в смисъл на притежание на човека, в Стария Завет. Изрично се твърди, че ‘’Небесата са на Господ, но той е дал земята на човеците’’: псалм 115, 16ти стих. Изрично е споменато, че ‘’душата която извършва грях ще умре’’. Ако душата беше безсмъртна, това би било невъзможно. В Новия Завет думата ‘’безсмъртен’’ или ‘’безсмъртие’’ е използвана само шест пъти. Смисълът и’ е като на нещо желано или като атрибут на Бога.

Що се отнася до духа, обаче, нещата са различни и въпреки това, където се говори за него думата безсмъртен не се използва. За безсмъртието е загатнато по същия начин както за доктрината за прераждането в много пасажи, но доктрината за прераждането има предимство пред доктрината за безсмъртието на човешкия дух, защото доктрината за прераждането е спомената определено поне веднъж в Матей 11 : 14, където Христос казва за Йоан Кръстител: ‘’Това е Илия’’. В това учение доктрината за безсмъртие също е загатната, защото ако духът на Илия е бил прероден като Йоан Кръстител, той би трябвало да е победил смъртта на тялото. Учението за безсмъртието през онези времена е било тайно учение, а дори и в днешно време то трудно може да се възприеме преди човек да е встъпил в пътя на посвещаването и там да е видял безкрайността на живота.

Би могло да се твърди, обаче, като отговор на въпроса, че всичко се върти около това какво означава ‘’категорично доказателство’’, и каква е компетентността на човека, който търси доказателство. Не може да бъде доказана една тригонометрична задача на малко дете, но ако му се даде време да порасне и да получи необходимите знания, ще бъде лесно да се докаже задачата. Нито пък можем да докажем съществуването на цветовете и светлината на човек който е бил роден сляп; това са факти (истини) които той не може да възприеме поради липса на необходимите способности. Но ако той придобие способността да вижда чрез подходяща операция, ще бъде излишно да доказваме пред него тези факти, той сам ще види  тяхната истинност. По същите причини, никой не би оценил доказателствата за безсмъртието на духа, докато не е станал способен да вижда духа; тогава за него ще бъде лесно да получи истинско доказателство за безсмъртието на духа, неговото съществуване преди раждането и оставането му след смъртта. Преди да е придобил тази способност, човек трябва да се задоволи с приемливи смислени логически заключения, които могат да се получат по много начини.

ВЪПРОС No.81

Дали има някаква достоверна информация в Библията за теорията за прераждането?

Отговор: Да, има много достоверна информация, въпреки че е изложена явно само на едно място. Ако еврейските свещеници не са вярвали в теорията за прераждането, те не биха изпратили да попитат Йоан Кръстител: ‘’Не си ли ти Илия?’’, както е записано в първа глава на Йоан в 21 стих; и в Евангелието на Матей намираме думите на Христос относно Йоан Кръстител които са недвусмислени. Той казва: ‘’Това е Илия’’. Също така, по-нататък когато те са при Планината на Преображението, Христос казва: ‘’Илия е дошъл и те са му направили каквото сме чули’’, по-нататък се казва, че учениците му ‘’знаеха, че той говори за Йоан’’, който след това е бил обезглавен от Ирод.

В Евангелието на Матей, 16та глава 13ти стих Той пита своите ученици ‘’за кого Ме човеците мислят, Мене, Сина Човечески?’’ и отговорът който Му дават е: ‘’едни – за Йоана Кръстителя, други – за Илия, а някои за Йеремия или за едного от пророците’’.

Забележително е, че Христос съвсем не им противоречи, защото той е бил учителя и ако те са се позовавали на една грешна идея – доктрината за прераждане, би трябвало да бъде негово задължение да ги поправи. Но той не е направил това. Нещо повече, според горния пасаж, той точно така е мислил.

В Библията, също така, са споменати случаи, когато определен човек е бил избран да направи нещо преди раждането си. Един Ангел е предрекъл идването на Самсон и неговата мисия да убие филистинците. Господ е казал на пророка Йеремия: ‘’Преди още да излезеш от утробата, аз те осветих и ръкоположих за пророк на народите’’. Йоан и Христос са имали предназначените си мисии още преди да са били родени. Един човек се избира за определена мисия поради специфичните му способности. Съвършенството предполага усилия и практика, а практика преди раждането би трябвало да е била осъществена в предишен живот. Следователно, доктрината за прераждане се излага косвено, по заобиколен път, в тези цитирани примери.

ВЪПРОС No.82

Според Библията, само на човек е дадена душа. Защо, тогава, казвате, че животните имат групов дух?

Отговор: В първата глава на Битие, стих 20, четем че Бог казал: ‘’И рече Бог: да произведе водата изобилие от движещи се създания които имат живот’’*. Думата използвана от Староеврейски език е nephesh, което означава ‘’дихание’’. Тази дума също така е използвана във втората глава, стих 7, където се казва: ‘’И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот (nephesh); и стана човекът ‘’nephesh chayim‘’, дишащо създание. Не жива душа, както е преведено (в английската версия**). Преводът на крал Джеймс е бил модифициран от хора, които не са имали грижа за истината, а за предубедени идеи. Те са се съгласили да използват думата ‘’душа’’ в полето като вариантна на думата в глава 1, стих 20, където е описано създаването на животните, така че дори в днешните Библии е прието че животните имат душа.

Обаче, този превод не е верен; nephesh означава дихание, а не душа; староеврейската дума за душа е neshamah. Душа не е синоним на дух, който на староеврейски е Ruach, така че в Битие не се споменава духът нито на човек, нито на животно, защото духът не се създава, той е. Формите на животното и човека, които са съставени от дихание имат начало и това е, което Генезис (Битие) описва. Тази идея се съгласува перфектно с думите на Соломон в Еклисиаста 3:19, където се казва (доколкото се отнася до тялото направено от кал) човек няма превъзходство над животното защото както умира единият, така умира и другият; те всички имат един дъх (nephesh) и като умира единият, така умира и другият. Всички отиват на едно място (а именно, Светът на Желанията).

Ако задаващият въпроса приема само английската дума и версия на Библията, все едно че тази книга е била написана директно на нашия език, би било справедливо да се попита: ако мъжът е получил душата си, както е описано в Библията, от къде е получила своята душа жената; или тя е без душа?

______________________________________________________________________

* В българската Библия, която е превод от гръцката, пише ‘’жива душа’’, за животните

**Текстът в българската Библия е: ‘’И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Така и стана.)

______________________________________________________________________

ВЪПРОС No.83

Вярно ли е, че Ева е направена от Адамова част?

Отговор: Измежду четиридесет и седемте преводачи на Библията на крал Джеймс, само трима са владеели староеврейски език и двама от тях са умрели преди да бъдат преведени Псалмите. Освен това, на староеврейски език, в частност при стария стил на писане, никога не е била определена позицията на гласните и поради това на дадена дума могат да бъдат дадени различни значения в зависимост от начина на вмъкване на тези позиции. Конкретна за историята за реброто на Адам, думата е преведена като ‘’ребро’’ по един начин се чете tsad, което наистина означава ребро, но по друг начин се чете tsela, което означава страна. Окултното учение твърди, относно създаването на земята и човека, че е имало времена когато човек е бил като Бог или Елохим които са го създали, еднополов.Той е бил едновременно мъж и жена, хермафродит, способен да създава друго същество от себе си. По късно е станало необходимо за неговата бъдеща еволюция, да бъде създаден мозък, и докато преди това той е излъчвал от себе си двойната създаваща сила, активна и пасивна (или положителна и отрицателна), половината от нея е била задържана за изграждането на мозък, ларинкс и нервна система, като органи на мисленето и инструмент за управление с помощта на който духът може да манипулира своя организъм и да се изразява посредством глас. Някои от духовете са задържали активната (положителната) създаваща сила и са отделили пасивната, женската сила, докато други са задържали женската или пасивната (отрицателната) сила и са отделили активната мъжката. Така че, може да се каже, че Бог им е отнел една страна от тяхното същество, но не реброто. Това значение на думата има същото право да бъде признато за вярно, както и преведеното ребро и също така има предимството да обясни необяснимия по другия начин факт.

ВЪПРОС No.84

Ако Бог е създал човек по свой образ и подобие, предполага се перфектен, защо са били необходими различните епохи преди Падението на Адам и Ева?

Отговор: Задаващият въпроса е под влиянието на неправилно разбрани факти. В Библията се казва, че Бог е видял своето творение и че то е било ‘’добро’’, но не съвършено. Ако е било перфектно, не би трябвало да бъде необходимо да се прави нищо повече и еволюцията би била излишна. Човешкият род не е станал наистина човешки до късната част на Лемурианската Епоха, когато духът е започнал да влиза в телата. Човечеството на това време, Адам и Ева, се различавало много от сегашното човечество. То също е резултат от еволюционен процес, защото не съществува мигновено сътворяване. Онези същества са прогресирали през етапи на растение-подобни и животно-подобни състояния на развитие от минералното царство, от където са започнали, и не е било само една двойка хора, както обикновено се разбира от ортодоксалната религия, а човечество което е било мъж и жена в един индивид по описаното в Библията време. Казано е, мъж и жена Той ги създаде; и нещо повече, не е било тогава за първи път когато хората са били на земята, или когато земята е била населена с хора, както може да се разбере от Битие 1:28, където на тях им се заповядва да отидат и отново да се намножат на земята, показвайки че земята е била жилище на други създания преди пришествието на тези които се наричат Адам и Ева. Josephus казва, че Адам означава ‘’червена земя’’ и на староеврейски ‘’Admah‘’, думата от която произлиза Адам, означава ‘’твърда земя’’; това обяснява нещата много добре. Adm (както фигурира в текста на староеврейски), не е дошъл на земята преди тя да се втвърди, но е дошъл преди земята да се охлади достатъчно, както е сега, така че земята през онова време наистина е била червена в огнено състояние. Той е бил тук и преди. През по-ранните епохи, преди Лемурианската, духовете са се реели над огнената земя и са помагали да бъде изградена и оформена както е сега. Човешките духове, през онова време, са учили такива уроци за каквито сега ние нямаме понятие. Ние сме били в безсъзнание през онова време, но сме работили също така добре както например нашите храносмилателни органи извършват необходимите за смилане и усвояване на храната био-химични процеси, въпреки че ние не взимаме пряко участие с нашето съзнание в тях. Трябва да е ясно, обаче, че както усилията на децата в детската градина и началното училище са най-важната основа за по-късното обучение в гимназията и университета, така по-ранните епохи са били камъните в основата на нашето сегашно съществуване. Те са толкова необходими, колкото е необходимо научаването на азбуката преди опитите за четене.

ВЪПРОС No.85

Какъв е бил греха или падението в Рая?

Отговор: Когато за първи път земята е излязла от състоянието на хаос, тя е била в тъмния и червен етап известен като Поларианската Епоха. Човечеството в началото е излъчило и развило плътно тяло, съвсем различно от нашия сегашен носител, разбира се. Когато състоянието на земята е станало огнено, както през Хипербореанската Епоха, виталното тяло е било добавено и човек е станал подобен на растение, ако може така да се каже, той е имал същите тела-носители каквито нашите растения имат сега и същото подобно на тяхното съзнание, каквото ние имаме по време на сън без сънища когато плътното и виталното тела са изоставени в леглото.         

По онова време, през Хипербореанската Епоха, тялото на човек е било като един огромен балон от газ, реещ се извън огнената земя, той е изхвърлял подобни на растение спори, които след това са израствали и са били използвани от други идващи същества. Тогава човекът е бил двуполов, хермафродит.

През Лемурианската Епоха, когато земята до известна степен се е охладила и са започнали да се образуват острови от кора всред кипящи морета, тогава и човешкото тяло започнало постепенно да се втвърдява и да заприличва повече на тялото което виждаме сега. То е било подобно на тялото на човекоподобните маймуни, къс торс с огромни ръце и крака, петите са се издавали назад и почти никаква глава – поне горната част на главата изцяло е липсвала. Човек е живеел в атмосфера на пара, която окултистите наричат огнена-мъгла и не е имал бели дробове, но е дишал през нещо като тръбички. Имал е подобен на мехур орган вътре в тялото, който е изпълвал с нагрят въздух за да може да прескача огромни пропасти когато изригвания на вулкани са разрушавали земята на която той е живеел. На задната част на главата му се е издавал един орган който сега е изтеглен вътре в главата и е наречен от медиците пинеална жлеза, или трето око, въпреки че никога не е бил око, а локализиран орган на усещане. Тогава тялото не е притежавало чувство за усет, но когато човек се е доближавал твърде близо до катер на вулкан, горещината е била регистрирана от този орган за да го предупреди да се отдръпне преди тялото му да бъде унищожено.

През това време, тялото вече до такава степен се е било втвърдило, че за човек е било невъзможно да продължава да се размножава чрез спори и е станало необходимо той да развие орган за мислене, мозък. Творческата сила, която сега използваме за да строим железници, кораби и др. във външния свят, тогава е била използвана вътрешно за строеж на органи. Както всички сили тя е била положителна и отрицателна (или активна и пасивна). Единият полюс е бил изпратен нагоре за да образува мозъка, оставяйки другия полюс на разположение за създаването на друго тяло. И така човек не е бил вече цялостен създаващ субект. Всеки един е притежавал само половината от творческата сила за създаване на потомство и затова за него е станало необходимо да търси своя допълващ субект във външния свят.

Но тогава: ’’техните очи не са били отворени’’, и човешките същества от онова време са били несъзнателни един за друг във Физическия Свят, но с добро чувство и съзнание в Духовния Свят. Затова, под ръководството на Ангелите, които са им помагали особено що се отнася до размножаването, те са били събирани заедно в големи храмове в определени периоди на годината когато силовите линии протичащи между планетите са били благоприятни и където се осъществявал акта на създаване като религиозна жертва. И когато този древен мъж Адам е извършвал сексуален контакт с жената, духът за момент прониквал през плътта и ‘’Адам познал (или усетил) своята жена’’, той я е усещал физически. Това е което Библията излага, използвайки този целомъдрен израз във всичките свои издания, ние четем че ‘’Elkanah познал своята жена Hannah, и тя роди Samuel‘’. Дори в Новия Завет когато Ангелът идва при Мария казвайки и, че тя е на път да стане майка на Спасителя, тя отговаря: ‘’Как ще бъде възможно това, аз не съм познала мъж?’’.

Грехът е действие противоречащо на закона и докато човечеството се размножавало под ръководството на Ангелите, които са познавали космическите силови линии, освобождаването от бременност е било безболезнено, както е сега при дивите животни които се размножават само в подходящи периоди от годината ръководени от груповия дух. Но когато човек, действайки съобразно съветите на определени духове, които са били в еволюцията си между хората и Ангелите, започнал да създава по всяко време през годината и винаги, несъобразявайки се с космическите силови линии, този грях ‘’яденето от дървото на познанието’’ е причинил болезненото раждане, както Ангелът е казал на Ева, той не я е проклел, а просто е казал какъв ще бъде резултата от невежото и безразборно използване на създаващата потомство функция.

ВЪПРОС No.86

Дали Дървото на Живота, за което пише в Библията, е същото като философския камък на алхимиците?

Отговор: И да и не. За да се разбере за какво става въпрос, трябва да се върнем назад в историята на човечеството. Имало е времена, когато човек е бил двуполов и е притежавал способността да сътворява тяло без помощта на друг човек. Но когато се наложило да бъде изграден мозъка за да може човек да създава чрез мисъл и във физическия свят, едната половина от сексуалната сила е била задържана за изграждане на орган на мисленето. След това е възникнала необходимостта всеки да търси сътрудничество с друг човек, който притежава противоположния полюс на създаващата сила, противоположен полюс на силата която той има на разположение за полова функция. Още не притежавайки мозък и защото ‘’техните очи не са били отворени’’, те разбира се, са били без съзнание във физическия свят и не са били в състояние да управляват живота си сами. Затова Ангелите са ги събирали на едно място в определени периоди от годината когато планетните силови влияния са били благоприятни за да се извърши репродуктивния акт като религиозна жертва, при което те са давали част от своите тела за създаването на тяло-носител на друг дух. При този близък контакт, духът за първи път е прониквал навън през булото на плътта и Адам познавал своята жена. По-късно, когато съзнанието на човек се е фокусирало малко повече върху Физическия Свят, малко на брой измежду хората са започнали смътно да възприемат телата, за които ние сега сме в пълно съзнание; тези най-напреднали индивиди са започнали да проповядват истината за тялото, казвайки на другите че те притежават едно физическо тяло, защото мнозинството от хората тогава са били безсъзнателни за този инструмент, както ние сега сме без съзнание че имаме стомах, когато той е в добро състояние.

След това е станало ясно, че тези тела умират и е възникнал въпросът измежду най-напредналите индивиди, как едно такова тяло може да бъде заменено. Решението е било дадено на човек от определена група духове, които са били изоставащи от еволюцията на Ангелите, полубогове както би могло да се нарекат. Тези Луциферови Духове, или просветители (даващи светлина), просветили зараждащото се човечество за неговата способност да създава тяло по всяко време. Но тези тела не били съвършени тогава – те не са перфектни и сега - и разбира се, създаването на тела без да се взима под внимание състоянието на планетните сили е имало за резултат дори по-лоши тела, отколкото биха могли да бъдат създадени, плюс болезненото раждане пророкувано от Ангела.

От тогава създаващата репродуктивна функция е била прилагана неограничено от невежия човешки род. Но, поради това, че съществува смъртта, за Ангелите е било възможно да обучават хората между смъртта и новото раждане как постепенно да правят по-добри тела. Ако човек е бил научил, през това далечно минало, как да подновява своето витално тяло, както е бил научен да създава плътен носител за свое собствено удоволствие, тогава смъртта наистина би била невъзможна и човек би станал безсмъртен като Бог. Но тогава той би обезсмъртил своето несъвършенство и би направил прогреса невъзможен. Подновяването на виталното тяло, това се има пред вид в Библията когато се казва ‘’ядене от Дървото на Живота’’. По времето когато човек е просветен за своето възпроизвеждане, той е бил духовно същество чиито очи още не са били заслепени от материалния свят и ако е бил научил тайната за витализиране на своето тяло по желание, това би унищожило еволюцията. Така че, вижда се че смъртта, ако идва по естествен път, не е проклятие, а нашия най-добър приятел, защото ни освобождава от един инструмент чрез който повече не можем да учим. Тя ни извежда от една околна среда която сме надраснали, така че да можем да се учим да строим по-добро тяло в по-съвършена среда в която можем да осъществим по-голям напредък към целта, която е съвършенство.По този път най-накрая ще дойде времето когато човек ще бъде способен да притежава силите на живота. Тялото, което е направил за себе си, ще стане чисто и ще му служи за много по-дълъг период от време, отколкото преди. Тогава той ще започне да се стреми към философския камък, elixir vitae, или което и да е название реши да използва. Алхимиците са се стараели да направят този чист свят носител, но не посредством химически процес в лаборатория, както повечето хора незапознати с тази материя, предполагат. Тази идея е трябвало да бъде завоалирана защото те са живели в епоха когато господстващата и назадничава църква би ги осъдила на смърт, ако истината е била известна. Когато са говорили за превръщане на основните метали в злато, те са изказвали истина не само от материална гледна точка, но и от духовна, защото златото винаги е било символ на духа и тези алхимици са се стремили да одухотворят своите тела, които са съставени от материя, базов материал.

Навсякъде, чистият и красив символ на прозрачността е даден за силата на чистотата.В Стария Завет четем за Храма на Соломон, който е бил построен без ‘’звук на чук’’. Най-красивото място там е било изляното море. Хирам Авий, майсторът-строител, като свое крайно постижение е успял да разтопи металите които са разпространени на земята, в една сплав прозрачна като стъкло. В Новия Завет накрая четем за един красив град в центъра на който има море от стъкло. В страните на изтока, посветеният се стреми да стане диамантена душа, чиста и прозрачна. На Запад Философския камък е символ на пречистена душа извлечена от телата които са били трансмутирни и одухотворени (спиритуализирани, превърнати в душа). Душата която влиза в грях, ще умре, но чистата душа е обезсмъртена чрез elixir vitae, ‘’Дървото на Живота’’, във витално тяло, което ще остане за хилядолетия като тяло-носител на духа.

ВЪПРОС No.87

Господ се е отнесъл с уважение към Авел и неговото кърваво приношение, но към Каин и неговия чист и сладък дар, Той се е отнесъл с неуважение. Защо?

Отговор: Задаващият въпроса не е разбрал правилно същността. Това което Авел е предложил не е било кърваво приношение. Никъде не се твърди, че Авел е убил дори едно животно. Легендата на окултистите - свободните масони, част от която ще изложим, разказва историята:

Едно време много отдавна, Елохим създал Ева, той се съединил с нея и тя родила Каин; той я изоставил преди раждането на Каин и затова Каин бил ‘’син на вдовица’’. След това Елохим Йехова създал Адам, който се съединил с Ева и тя родила Авел. След време Каин и Авел направили своите приношения на Йехова, Авел донесъл от своите стада създадени от Бог, докато Каин донесъл това което е бил изработил със собствените си ръце, зърно. И така, Йехова приел дар който Авел е взел готов създаден от природата, но презрял жертвоприношението което било резултат от творческата способност на Каин. Каин убил Авел и бил прокълнат. Адам отново се съединил с Ева и тя родила Сет.

От Каин и Сет са произлезли два класа от хора. Потомците на Каин са били Тубал-Каин и Хирам Авий, сръчни майстори строители, които са умеели да създават нещата със собствените си ръце, притежавайки вътре в себе си божествената способност да творят, способност да направят така, че да пораснат два стръка трева там където преди е растял само един стрък, и от тях произлизат всички хора които работят с ръцете си и се стремят да завоюват земята и нейните ресурси.

От Сет са произлезли царете и свещениците, които са получили своята мъдрост наготово от Боговете и са боравели с нещата такива каквито са. Един от тях е бил Соломон, най-мъдрия сред хората, но самият той не е работил за придобиването на тази мъдрост, той я е получил като дар от Бога. Тези два класа и сега могат да бъдат открити на земята и се борят за превъзходство. Единият от тях, е прогресивната светска власт, другият е консервативната църковна власт.

Затова, причината поради която Йехова е приел приношението на Авел е защото Авел е използвал съществуващи неща, намерени и взети; той е бил син на човек и не се е стремял към божественото творчество. Но Каин е имал божествена природа, той е имал вътре в себе си творчески инстинкт; това не се е харесало на Бог.

ВЪПРОС No.88

Какво е езотерическото значение на Ковчега на Завета?

Отговор: В най-началните глави на Библията, може да прочетем за Падението в Рая, когато човек взел в свои ръце създаващата репродуктивна сила, използвал я е невежо и по такъв начин е прегрешил пред законите на природата. Размножаването е способност на виталното тяло което е отражение на духа на живота, вторият аспект от тройния дух в човек.

Херувимите са описани като поставени на стража с огнен меч, когато човек е бил изгонен от Рая, за да не би той да яде от Дървото на Живота и да стане безсмъртен, защото те са били великата творческа йерархия която е властвала на земята през Слънчевия Период когато се е породило виталното тяло и духа на живота е бил събуден за осъзнаване.

След това е започнало дългото странстване през пустинята на материята и ковчегът на завета е бил символ на човека през неговата миграционна фаза на съществуване. По време на странстването през пустинята, шините които са били използвани за да се носи сандъка, винаги са били оставяни на мястото им за да се покаже, че той не е намерил трайно място за да бъде оставен, но когато е достигнал до Храма на Соломон, неговото странстване приключило и шините са били махнати.

Като символ на човека, ковчегът е съдържал Книгата на Закона, дадена на човек да го научи да действа правилно. Там е бил Жезълът на Арон, напъпило дърво, жезъл на силата, символизиращ духовната мощ латентна у всеки човек. Този жезъл наподобява копието на Парсифал, което е било инструмент на унищожение в ръцете на Клингсор, Черният Магьосник, също така и в ръцете на Римския войник, но чистият духовен Парсифал го е използвал да излекува раните на Амфортас. Жезълът на Арон е бил използван от Египтяните за предизвикване на нещастия и мъка и след това е бил скрит вътре в ковчега, символ на факта че човек от преди притежава духовната сила с която някога е злоупотребявал и която сега е скрита вътре.

Там е имало гърне с мана. Това не било храна за тялото, както се обяснява по материалистически начин. Думата мана е почти всеобща. В санскитски език се среща ‘’ manas’’, мислителят. В немски, английски, в скандинавските езици и в много други, се среща същата дума ‘’man‘’ за да изрази мислителя. Поставянето на съда с манната вътре в арка, възспоменава времето когато Его е влязъл във формата която е създал и е станал един вътреживеещ индивидуален дух.

 ‘’Падението’’ в условията на плътна материя, е това което прави необходимо размножаването или регенерирането на плътни тела. Когато човек си е присвоил силата за създаването на ново тяло по всяко време, той е бил изгонен от Етерната Област за да не би да си присвои и тайната за витализиране на несъвършените тела които създава и да направи еволюцията невъзможна.

В първата част на нашия отговор се твърди, че Херувимите са създатели на нашите витални сили, така че те трябва да ги пазят докато човек се научи самият той  да има контрол над тях. Затова се казва, че те са били поставени в градината на Еден с Огнен Меч и от най-голяма важност е фактът, че пред вратите на Храма на Соломон са стояли Херувимите държащи в своите ръце вече не Огнен Меч, а разцъфнало цвете. Цветът е размножителния орган на растението, което извършва акта на размножаване по един чист и непорочен начин и когато човек се научи как да стане чист и непорочен, така че всяка форма да се зачева непорочно, той може да влезе в Храма на Бог както ковчегът на завета е влязъл в Храма на Соломон, и той ще може да остане там, както отстраняването на шините символизира, и както пророчески е написано в Откровението където духът казва:’’Този който е победил, аз ще направя стълб в дома на Бога; защото той никога вече няма да си отиде’’.

ВЪПРОС No.89

Дали има някакво окултно значение в различните Християнски празници през годината?

Отговор: Да, годишните празници имат най-дълбок окултен смисъл. От материалистическа гледна точка, планетите се възприемат като големи масивни тела които движейки се по своите орбити се подчиняват на така наречените слепи закони, но за един окултист те се явяват като Велики Духовни Същности, движещи се в космическото пространство както ние се движим по света. Когато наблюдаваме как някой човек жестикулира, ние придаваме определено значение на жестовете му. Ако той си завърта главата на дясно и на ляво, на нас ни е ясно че той отказва дадено предложение, но ако той кима, ние подразбираме че той е съгласен. Ако той маха с ръце, като дланите му са обърнати към него, знаем че той дава знак някому да дойде при него, но ако той си обърне дланите навън, разбираме че той предупреждава някого да стои далече. Когато става въпрос за космическото пространство, обикновено не смятаме че има някакъв смисъл в различните позиции на планетите, но за окултиста различните феномени в небесата имат най-дълбок смисъл. Те са подобни на човешките жестове.

Кrisna означава помазвам и в древните времена всеки който е имал специална мисия е бил помазван. Когато през зимата слънцето е под екватора в надира на своето движение, духовните импулси в света са най-силни. За нашето материално благополучие, обаче, Слънцето трябва отново да се придвижи в северната хемисфера, и така, ние наричаме времето когато Слънцето започва своето пътуване към север Рождество Христово (Коледа), рожденият ден на Спасителя помазан да спаси нас от глад и студ, което щеше да се случи ако то би останало в точката на надира завинаги.

Когато Слънцето се движи към екватора, то преминава през знака Водолей, човекът с вода, по това време земята се напоява от дъждове, което символизира покръстването на Спасителя. Следва преминаването на Слънцето през знака Риби, рибите, през месец март. Запасите от миналата година са изконсумирани и храната на хората е оскъдна, и така настъпват дългите пости на Lent през които яденето на риба символизира тази позиция от слънчевото движение. След това настъпва Passover, когато Слънцето е пресякло екватора. Това е времето на Великден, когато Слънцето е в своята източна* позиция и пресичането на екватора се символизира с разпъването на кръста** на Спасителя; след това Слънцето навлиза в знака Овен, овенът, и става Агнеца Божи, който е даден за спасението на света по времето когато растенията започват да поникват. За да се отрази жертвата благотворно на хората, обаче, той (Слънцето) трябва да се издигне в небесата където неговите лъчи ще имат силата да накарат гроздето и зърното да узреят, и така,имаме празника на Възкачването на Спасителя до трона на Отеца, който е в деня на  лятното слънцестоене през юни. Там Слънцето остава за три дена, когато изразът ‘’Тогава той ще се върне’’ влиза в сила, Слънцето започва своето движение на запад. По времето когато то навлиза в знака Дева, девицата, имаме празника Assumption и по-късно когато то напуска знака Дева, рождението на девицата, която изглежда сякаш да е била родена от Слънцето.

Еврейският празник на Храмовете*** е ставал по времето когато Слънцето е пресичало екватора по пътя си към зимните месеци и заедно с този празник е ставало претеглянето на зърното и прибирането на гроздето, които са били даровете от слънчевия Бог на богославещите го хора.

Следователно, всички годишни празници са свързани с движението на звездите през космическото пространство

______________________________________________________________________      

източна* - на английски език Велик Ден е Easter, а изток - east, авторът обръща внимание на еднаквия корен на тези две думи.

разпъването на кръста** - подобно, на английски думата пресичане е crossing, а разпъване на кръста е crossification или  crucifixion.  

*** - The Jewish feast of Tabernacles.

_____________________________________________________________________________________

ВЪПРОС No.90

Аз разбрах, че вие казвате че Христос е бил въплътен само един път в Исус; не е ли бил преди това въплътен в Гаутама Буда и още по-рано в Кришна?

Отговор: Не. Исус е бил дух принадлежащ към нашата човешка еволюция, такъв е бил и Гуатама Буда. Авторът няма информация относно Кришна, но е склонен да вярва, че той също е бил дух принадлежащ към човешкия род, защото индийските истории за него описват как той е отишъл на небето и какво се е случило там. Христовият дух, който е влязъл в тялото на Исус след като самият Исус го е освободил, е бил лъч от космическия Христос. Ние може да проследим Исус назад през неговите предишни инкарнации и може да го следваме до днешния ден. Христовия дух, точно обратното, изобщо не може да бъде открит измежду човешките духове. Може да се каже, че преди идването на Христос, той е работил върху земята отвън, много подобно на това както груповият дух работи с животните отвън, ръководейки ги и помагайки им докато те станат достатъчно индивидуализирани за да могат да бъдат дом за обитаване от индивидуален дух. Преди идването на Христос, не е имало вътреживеещ (или обитаващ) дух в земята, но по времето когато жертвата на голгота е била дадена и Христовият дух е бил освободен от тялото на Исус, той е влязъл в земята и сега е вътреживеещ Земен Дух, за който Павел казва: ‘’стене затворен чакайки деня на освобождението’’, защото противно на общоприетото схващане жертвата на голгота не е приключила със смъртта на тялото на Исус; всъщност, би могло да се каже, че това е било само началото; жертването ще продължи до тогава, докато ние развием алтруизъм и любов, които ще освободят Земния Дух от сковаващите условия на материалното съществуване, когато необходимостта да ни ръководи и напътства ще е отминала.

ВЪПРОС No.91

Казано ни е, че ‘’Бог толкова много обичал света, че дал своя единствен възлюбен Син, така че който вярва в Него няма да умре, а ще има вечен живот’’. Как можем да съчетаем тази идея с думите на Христос, ‘’Аз дойдох не да донеса мир, а меч’’?

Отговор: Казано е, че ‘’законът и пророците са били преди Христос’’, и има четири стъпала по които човек се изкачва до Бога. Първо, когато съзнанието му се събужда за Физическия Свят и е на етапа на съществуване като първобитен човек, той се озовава заобиколен от други хора, които под влиянието на силно стресиращите условия са принудени да се борят за живот, хора за които ‘’силата е правото’’; тук той се учи да се уповава на своята собствена сила която да го спасява от дивите животни и от другите хора. Но той осъзнава около себе си и природните сили, и от тях се страхува защото узнава способността им да убиват и своята собствена немощ да се справя с тях. Затова той започва да почита Бога, желаейки да омилостиви Бога от който се страхува с кръвни жертвоприношения. След това идва времето когато той започва да гледа на Бог като на директно намесващ се, даващ или наказващ, който ще го награди тук и сега за подчиняването на неговия закон и ще го накаже веднага за неподчинението му. Мощен съюзник срещу враговете, но и силен враг също така и затова от него трябва да се страхува. И така, той го почита и възхвалява и принася в жертва животни от страх и защото представляват ценност за него.

След това настъпва етапът когато се е научил да почита един Бог от Любов и да принася в жертва себе си ден след ден през целия си живот, за една награда в бъдещо състояние, в което той трябва да вярва чрез вяра, и което дори не е ясно очертано.

Накрая човек ще достигне етапа когато ще познае своята божественост и ще върши добро заради самото добро, без мисъл за страх и без влияние отвън.

Евреите са достигнали втория от тези етапи и са живеели под господството на закона. Християнската религия постепенно работи за третия етап, но още не е освободена от втория. Всички ние сме все още под закона създаден от Бог с цел да обуздаем нашето тяло на желанията чрез страх, но за да напреднем в духовното си развитие от тук нататък, ние трябва да направим чувствително нашето витално тяло което се поддава лесно на въздействието на любовта, но никак не е възприемчиво за закона, който управлява природата на желанията.

С цел да се подготви този идващ етап, духовниците които са били по-напред в развитието си от обикновените хора, са били държани отделени от тях. Чуваме, че на Изток само определена каста, Брахмините, са имали позволение да влизат в храмовете и да извършват службите там. Сред евреите, само Левитите са имали позволение да се приближават до святото място и сред другите нации е било така. Духовниците винаги са били отделна класа на която не е било разрешено да сключва брак с представители на обикновените хора. Те са били отделени от другите и отделно съсловие във всяко отношение.

Това е било така, защото водачите на човечеството са могли да използват само родова линия при която е съществувала известна разхлабеност между виталното тяло и плътното тяло. И така те са отглеждали това духовно съсловие и са събирали принадлежащите към него хора в храмове регулирайки техния живот, в сексуален и във всички възможни аспекти. Но когато Христос е бил освободен от тялото на Исус и е проникнал Своята Същност вътре в цялата земя, завесата е било разкъсана, като символ на факта, че необходимостта от каквито и да било специални условия е отминала. От тогава етерът на земята се променя. Непрекъснато повишаващата се скорост на вибрации дава възможност за съществуването на алтруистични способности. Началото на тези изключително мощни вибрации е предизвикало затъмнението, за което се казва че се е появило по време на разпъването на кръста. Това съвсем не е било затъмнение, а една светлина с голяма интензивност, която е заслепила хората за известно време докато скоростта на вибрациите се е понижила при потапянето в плътната физическа земя. Няколко часа по-късно сияйният Христов Дух е потънал достатъчно дълбоко в земята за да бъдат възстановени нормалните условия. Но тази сила вътре, постепенно набира надмощие и вибрациите на етера се ускоряват повишавайки алтруизма и ускорявайки духовния растеж. Затова условията сега са такива, че не съществува необходимостта от специална или привилегирована група от хора, а всеки един може да се стреми да встъпи в пътя на посвещаването.

Старите условия отмират трудно; под управлението на Йехова, Духът на Луната, човечеството е било разделено на нации и за да бъде в състояние да ги ръководи, било е необходимо понякога Той да използва една нация срещу друга, защото човечеството тогава не е било способно за любов – то би се подчинявало само на силата и страха. Преди да може да се установи Всеобщото (или Универсалното) Братство на Любовта, е необходимо нациите да бъдат ликвидирани, по същия принцип по който ако имаме няколко сгради, изградени от тухли, и искаме да построим от тях една голяма сграда, първо е необходимо да ги разрушим до съставните им части за да имаме на разположение единични тухли за общата сграда. Затова Христос казва: ‘’Аз дойдох не да донеса мир, а меч’’.

Ние трябва да надрастнем патриотизма и да се научим да казваме като тази велика душа Томас Пейн: ‘’Светът е моята родина, и да върша добро е моята религия’’.

 До тогава, трябва да има войни и колкото повече, толкова по-добре, защото по този начин толкова по-скоро ужасът ще стане достатъчно ужасяващ за да наложи мир.

През святата нощ, когато детето Христос е било родено, ангелите са пеели: ‘’Мир на земята и благоговеене измежду човеците’’. По-късно детето пораснало и казало: ‘’Аз не дойдох за да донеса мир, а меч’’, и Християнската религия е била най-кървавата от всички религии на човешкия род. Тя е носила опустошение и мъка със себе си навсякъде, но накрая от всичко това ще се роди денят, когато песента на Ангелите ще стане истина и думите на Христос за любов към ближния, изречени по друг повод, ще се изпълнят с живот. Когато мечът е свършил своята работа ще бъде изкован в плуг и няма да има повече война, защото няма повече да има нации.

ВЪПРОС No.92

Какво се има пред вид вечно спасение и проклятие?

Отговор: Ортодоксалните религии твърдят, че тези които са имали праведен живот са спасени, така да се каже, те ще отидат на небето, не много ясно дефинирано място, и тези които не са успели да постигнат това спасение ще бъдат напъхани в един ад, за който не се знае много, освен че е ужасно място. Добрите и лошите остават на съответните си места след като са получили присъдата; няма избавление за изгубените души и никаква заплаха за пропадане за тези които някога са били спасени.

Такава интерпретация е погрешна в основата си. Ако е взет гръцкия речник като еталон, защото очевидно, смисълът зависи от думата преведена като ‘’вечно’’. Тази дума е aionian и в речника е дадена със значение: ‘’дълго време, един неопределен период, времето за един живот’’. Какъв е истинският смисъл на цитирания пасаж, бихме си задали този въпрос, и за да се открие какъв е смисълът ще е необходимо да се разгледа задълбочено и обширно същността на живота.

В началото на проявлението, Бог, един могъщ пламък, диференцира голям брой пламъци или искри в зародишно състояние вътре в Себе си, не от Себе си, защото признат факт е, че ‘’в Него ние живеем и се движим и имаме своето съществувание’’. Нищо не може да съществува извън Бог. Така вътре в Себе си, Бог диференцира тези безбройни души. Всяка от тях е потенциално божествена, всяка съдържа всичките му сили и способности, както семето съдържа в себе си растението, но както семето трябва да бъде заровено в пръстта за да израсне растението, така също е необходимо тези божествени искри да бъдат потопени в материални тела-носители за да могат да научат уроци които могат да се усвоят само в такова отделно самостоятелно съществуване, както е на този свят.

Светът може да се разглежда като тренировъчно училище за еволюиращите духове. Някои от тях са започнали по-рано и са изпълнявали прилежно задачите които са били поставени пред тях: като следствие от това, те са прогресирали бързо. Други са започнали по-късно и са изоставащи. Поради това, те са изостанали в развитието си от своята раса, но абсолютно всички ще достигнат желаното съвършенство. Като следствие на по-горе изложените факти, съществува определен брой класове от тези странстващи духове, и преди дадена група или клас от духове да може да се придвижи на следващата стъпка в еволюцията, необходимо е те да са постигнали определено ниво на опитност (или жизнен опит). Те са спасени от условията на по-ниското ниво, които те са надраснали. След като са овладели определен обем от опитност, те преминават в друга по-горна раса, друга епоха. Но сред мнозинството винаги има изоставащи и те са осъдени да останат в същия клас докато не достигнат нивото на растеж необходимо за преминаване в по-горен клас. Този план (или схема) е подобен на метода по който децата в училище преминават в по-горен клас след годишните изпити, ако са постигнали определено ниво на знания, ако не, те са определени да изостанат – не завинаги, но само докато друг годишен изпит докаже, че те могат да се класират.

Горе изложеното не е изкривено или неправилно тълкуване на смисъла на думата aionian. Тя е използвана и на други места в Библията по начин потвърждаващ нашето твърдение. Например, в писмото на Павел до Филемон, в което той пише че му връща роба Онесимус с думите: ‘’Може би беше добре, че ти трябваше да го освободиш за известно време за да може да ти бъде върнат завинаги’’. Думата ‘’завинаги’’ е същата дума aionian, която е преведена ‘’вечно’’ във връзка с проклятието и спасението на душата, и ясно се вижда, че в този случай тя може да означава част от времето за живот, защото нито Павел нито Филемон биха могли да живеят вечно. 

ВЪПРОС No.93

Какво е учението на Розенкройцерите относно Непорочното Зачатие?

Отговор: Доктрината за Непорочното Зачатие е, може би, една от най-възвишените мистерии на Християнската Религия и може би поради тази причина е пострадала от прекалено материалистичното и’ тълкуване, повече отколкото всяка друга мистерия. В еднаква степен е пострадала и от неумелите си защитници и от подигравките на невярващите. Когато, например, наблюдаваме в църквите изображение на Бог нарисуван като един старец седнал горе на небето с тръба в устата си издухвайки детето Исус към Мария, това е повече от смешно, това е абсурдно!

Популярната, но погрешна идея гласи, че преди около 2000 години един индивид наречен Исус Христос е бил роден от майка без участието на земен баща и този инцидент се възприема като уникален случай в историята на света. В действителност, той не е уникален, непорочното зачатие се е случвало много пъти в световната история и ще стане универсален начин в бъдеще.

Очакваната предвидима човешка история е написана на звездите – човек, бидейки миниатюрно копие на големите звездни светове. Там идеалът, прототип на непорочното зачатие, със сигурност се случва всяка година. Слънцето е дарител на живот в света; също така то е светлината на света и така както най-напредналите същности (или космически духовни проявления) които са спасители на човешкия род се появяват когато на земята владее най-голямата духовна тъмнина, така слънцето се ражда отново през зимното слънце-стоене и започва своето пътуване към екватора през най-тъмната нощ на годината, нощта между 24ти и 25ти декември. По това време зодиакалният знак Дева изгрява на източния хоризонт за всички северни ширини, където се намират най-гъсто населените области на земята. Така, светлината на света всяка година се зачева непорочно от божествената девствена майка и засиява по пътя си на север за да даде своя живот на човечеството, като предизвиква узряването на житото и гроздето. По аналогия, духовните учители се раждат тогава когато духовната тъма е най-голяма и дават на човек хляба на живота който храни душата.

Човек не събира грозде от тръни и винаги се случва едно и също нещо; едно долно създание трябва да бъде родено от майка която също е долен човек, а за да се роди спасител, трябва да бъде избрана чиста девствена майка. Но когато казваме ‘’девствена’’, нямаме пред вид девственост в популярния смисъл. Всички ние имаме физикална девственост в ранните години на своя живот, но духовната девственост е качество на душата придобито през живот с чисти мисли и възвишени стремежи. Тя не зависи от състоянието на тялото. Истинската девица може да роди няколко деца и да остане ‘’девствена’’.

Дали детето е заченато в грях или непорочно, зависи от неговите присъщи душевни качества, защото ако Его който трябва да се роди е чист и целомъдрен, ще бъде роден от майка от същата чиста и красива природа. И физическият акт, който за повечето хора се диктува от страст и желание за сексуално задоволяване, поради чистотата и непорочността на душата се извършва в духа на молба и жертво приношение. Така детето се зачева без греха на страстта; чрез непорочно зачатие.

Такова дете никога не е случайно. Неговото идване е било предизвестено и е било очаквано с удовлетворение и радост, и има много случаи в днешно време, когато някои хора се доближават много до Непорочното Зачатие; това са случаи когато двамата родители са чисти и целомъдрени; когато те осъществяват половия акт в дух на чиста любов; когато майката не е била тормозена по време на бременността и така детето е родено по почти толкова чист начин като символичното непорочно рождение. След време, когато човечеството ще става в все по-голяма степен алтруистично, страстта ще бъде заменена от чиста любов и всички хора ще бъдат създавани чрез непорочно зачатие.

ВЪПРОС No.94

Не е ли била Звездата на Витлеем комета?

Отговор: Не. Звездата на Витлеем свети в среднощния час на всяка нощ както е светила през нощта за която пише в Библията и може да бъде видяна от всеки човек измежду мъдреците днес, въпреки че е скрита за всички останали.

Ключът за тази мистерия е следния:

Евангелията не са просто истории на живота на личности; те обрисуват по драматичен начин и в символи това което се случва по пътя на познанието и напредъка; те са инструкции за посвещаване.

През лятото, когато цялата земя полага усилия да създаде хляба на живота за всички които живеят върху нея, слънцето е високо на небето, изпращайки от там животворящите си лъчи към нашата планета. Тогава всички физически активности са на преден план и човек е напълно погълнат от материалните дейности необходими за неговото съществуване. Но когато през зимата слънцето е под екватора и природата е потопена в сън, духовните влияния изпращани от слънцето са най-мощни. С напредването на физическата тъмнина, духовната светлина се разгаря все по-ярко и кулминира в раждането на спасители през най-тъмната нощ на годината, между 24ти и 25ти декември, времето когато слънцето започва своето пътуване на север за да спаси човешкия род от студ и глад, които биха настъпили ако то останеше на южните географски ширини.

През тази нощ на годината духовните вибрации са най-силни. Тя е Святата Нощ на годината, върховната. През тази нощ за ново-посветения е най-лесно да влезе в съприкосновение с духовните вибрации в пълно съзнание. Затова е било обичайно да се приемат ново-посветените в храмовете през тази Свята Нощ. Там те са били привеждани в транс под ръководството на мъдреци и обучавани да напускат тялото си в пълно съзнание с един волеви акт. Тогава земята е ставала прозрачна за тяхното зрение и те са виждали зад нея слънцето в среднощния час – ярко пламтящата звезда. Не, разбира се, физическото слънце а духовното слънце, което е истинската Христова звезда, защото космическият Христос е най-високо Посветения измежду сияйните слънчеви духове, Архангелите.

ВЪПРОС No.95

Какво са били даровете на мъдреците?

Отговор: В Библията се казва, че те са били злато, мирта и тамян.

Златото винаги е било смятано за емблема на духа в древните легенди и символизъм. В историята за Пръстена на Нибелунгите, на базата на която Вагнер е създал опера, ние научаваме как рейнските русалки са играели в тяхната водна среда на дъното на река Рейн. Водата е била осветена от греещо злато. Тази легенда ни връща назад във времето, когато хората на мъглата са живеели в условията на чудната ранна Атлантида, когато те са били едно голямо братство, невинни като деца и Универсалният (или всеобщият) Дух още не е влязъл в отделни тела.

Златото лежащо на скалата на дъното на реката е символ на Универсалния Дух огряващ цялото човечество. По-късно то е откраднато и претопено в пръстен от Алберих, Нибелунгът, който лъжливо се заклева в любов за да притежава този пръстен. Тогава златото става символ на отделния Его в днешния лишен от любов период на егоизъм. Човекът, който е станал мъдър и разбира злото на себелюбието, предлага злато на Христос като символ на своя стремеж да се върне към Универсалния дух на Любовта.

Вторият дар, миртата, е ароматично растение от арабските страни, което се среща много рядко. То е символ на душата. Има легенди за светци, чиято святост е била толкова голяма, че те са излъчвали аромат. Смята се, че това са набожни измислици, но това е наистина факт, че човек може да стане толкова свят че да започне да излъчва прекрасен мирис.

Третият дар, тамянът, е символ на плътното тяло, което е било преобразувано в етерно чрез свят живот, защото тамянът е излъчване на изпарения от физически обект. Министърът на вътрешните работи на Сърбия, един от конспираторите които замислиха цареубийството в страната преди по-малко от 10 години, е написал следното в своите мемоари. Получава се, според него, така че когато са предлагали на хора да участват в тяхната конспирация и са горили тамян, те неизменно са имали успех във вербуването им. Той не знае защо, той просто споменава това като любопитно съвпадение. Но за окултиста нещата са ясни.

Никой дух не може да функционира в който и да е свят без тяло-носител изградено от материята на този свят. За да функционираме във Физическия Свят, за да дишаме и да се движим, ние трябва да имаме плътно тяло и витално тяло; двете тела са направени от различни групи физическа материя: твърди тела, течности, газове и етери. Ние можем да придобием такива тела по обикновения начин, минавайки през утробата до раждането, или ние можем да извлечем етер от тялото на един медиум и временно да го използваме за материализиране, или ние можем да използваме изпаренията на тамян. В Католическата църква, където се призовават определени духове, тамянът доставя телата в които те могат да действат пред събраното паство, както обезплътени духове са действали в полза на сръбската афера за цареубийство.

И така, разбираме че даровете на мъдреците са дух, душа и тяло, като служба и преклонение пред човечеството. Да дариш себе си, е като да се стремиш да правиш като Христос, да Го следваш в Неговите стъпки.

ВЪПРОС No.96

Не е ли бил Исус евреин? Ако е така, какво е имал пред вид когато казва: ‘’Преди да беше Аврам, Аз съм’’? Защото дори и да се е преродил, Аврам е бил бащата на Еврейската раса.

Отговор:През миналото, а дори и до ден днешен, на патриотизма се гледа като на един от първостепенните добродетели, но от окултна гледна точка има само Един Дух, и расите са само преходна фаза в схемата на еволюцията; всъщност много опасна фаза, защото докато през Периодите и Великите Епохи на еволюцията има изобилие от време и водачите на човечеството имат възможност да доведат повечето от духовете в групата на класиралите се за издигане на по-високо ниво, расите и нациите са родени и ще умрат за толкова кратко време, че съществува голяма опасност духовете да се закотвят в расовите тела и да престанат да следват голямата част от човечеството в своя напредък.

Точно това се е случило с евреите. Техния патриотизъм е бил толкова интензивен, че никой евреин не се е възприемал като индивидуалност. Първо, той би казвал за себе си че е ’’Аврамово семе’’. Второ, той смята че принадлежи на определен род, и най-накрая, може би той е Соломон Леви или Мойсей Коен.

Христос се е борил с тази идея за идентичност с расата като е казал: ‘’Преди да беше Аврам, Аз съм’’. Его е съществувал преди Аврам, Аврам е бил една инкарнация на един Его, един дух. Той и еврейската раса произлязла от него, са били просто тела, но Его които са обитавали тези тела са съществували преди расовите тела. Затова Христос съветва слушателите си да виждат през преходното вечното.

На друго място Той казва: ‘’Докато един човек не изостави баща и майка, той не може да ме следва’’. Бащата и майката са също расови тела. Ние нямаме право да изоставим близките си които зависят от нас за да следваме духовно извисен живот; ние сме длъжни да изпълним всичките си задължения тук, преди егоистично да започнем да изучаваме духовно извисения начин на живот, но не трябва да се идентифицираме с  расата, с нацията или със семейството в което сме родени. Всеки един от нас е индивидуален дух, който е съществувал преди телата които наричаме родове и ще съществува след като тях вече няма да ги има. Пропускайки да се съобразяваме с това, ние може да застинем във формата и да останем с рода, вместо да прогресираме. Точно това са направили евреите. Техният силен патриотизъм е причината за това те като духове да реинкарнират в еврейски расови тела в продължение на хилядолетия.

Водачите на човечеството са прилагали различни начини да ги накарат да се амалгамират с другите, така че да се осъществи прогрес, но винаги напразно, и Христос е бил изпратен при тях поради същата причина поради която и Booker T. Washington е бил изпратен при негрите. Въпреки че е бил по-напреднала душа отколкото неговите расови братя, той е бил прероден в черно тяло за да му даде възможност да помогне на негрите по най-ефикасен начин. Ако е бил въплътен в бяла кожа, винаги щеше да има елемент на покровителство. Подобни причини са наложили раждането на Христос като евреин. Имало е надежда, че те ще приемат Неговото учение като учение на един от техния собствен род. Но вместо да почита техните традиции и да благоговее пред Аврам, Той отрекъл техните идеали. Той говорел за нови небеса и нова земя, Той защитавал приоритета на личността пред рода и затова те не биха могли да приемат нищо от Него – ‘’те избраха Варнава’’.

ВЪПРОС No.97

Исус е бил кръстен на тридесет години, приемайки ‘’Христовия Дух’’. Моля, обяснете това кръщаване.

Отговор: Земята не винаги е била такава каквато е сега. Науката твърди, че е  имало времена когато тя е била смес от огнена мъгла. Библията ни връща дори по-назад и дава описание на времето когато земята се е нажежила и е започнала да свети като огън; и време когато преобладавала тъмнина.

Всички тези четири епохи или етажи от развитието на земята са съществували. Първо е била фазата на тъмнината, която е наречена ‘’Поларианска’’ Епоха в Розенкройцерската терминология. Тогава субстанцията, която сега формира земята, е била тъмна маса, гореща и газообразна. През втория етап, наречен Хипербореанска Епоха, тази тъмна маса се възпламенила. Казано е ‘’Бог каза: Да бъде светлина, и беше светлина’’. След това е настъпил етапа когато високата температура на тази огнена мъгла в контакт със студеното космическо пространство е генерирала влага, и тази влага е била най-гъста близо до огненото ядро, където отново допълнително е бивала нагрявана до изпаряване и парата се е движила в посока от центъра към периферията – ‘’Бог разделил водите от води’’, разделена е плътната вода, която е най-близо до ядрото, от леката пара отвън. Най-накрая се е появило вкоравяване, което се случва винаги когато вода се нагрява до кипене отново и отново и в следствие на това е била образувана кората на земята, сушата.

Когато било завършено формирането на тази кора не е имало вода на повърхността на земята, но както пише в Библията ‘’мъгла се повдигна от повърхността’’ и още не е имало нито едно растение на повърхността на земята. Тогава, обаче, е започнал да се появява растеж и зараждащото се човечество започнало живота си там. Но хората не са били устроени така както сме ние днес. тяхната фигура е била много различна от сегашната и те са били много далеч назад в развитието си, отколкото сме ние сега. Фактически, тяло и дух не са били перфектно съединени, духовете са се реели частично извън тялото и затова ‘’очите на човека не са били още отворени’’.

Стари народни приказки, каквито има в Германия и на други места в Стария Свят, наричат тези хора Нибелунги. ‘’Niebel‘’ означава мъгла и ‘’ungen‘’ означава дете. Те са били ‘’децата на мъглата’’ защото тогава ясната атмосфера която замята има днес, не е съществувала; слънцето изглеждало като улична лампа през много мъглив ден, поради гъстотата на мъглата която се издигала от земята.

Хората, живели през този етап, не са имали такова ниво на умствено развитие както сега. Те не са могли да виждат обектите извън и около тях, но те са имали едно вътрешно възприемане. Те са виждали душевните качества на всичко което е живеело около тях и те са възприемали себе си повече като духовни, отколкото като материални. По това време изобщо не е имало нации, човечеството е представлявало едно голямо братство. Всички са се намирали частично извън своите тела и поради това в съприкосновение с Универсалния (или Всеобщия) Дух, чието съществуване сега изглежда съмнително в отделността на егоцентризма, което предизвиква всеки човек да се чувства различен и отделен от останалото човечество; където братството е забравено и властва себичността.

Когато един човек ще е напреднал толкова, че да може да оцени голямата благодат на братството, когато той ще полага усилия да преодолее егоизма и да култивира алтруизъм, на него ще му бъде позволено да премине през обреда на кръщаването. Той влиза във водата като символ на своето връщане към идеалните условия на братството, които са съществували когато целият човешки род е живял, с други думи, във водата. Затова виждаме Христос, вестителят на Универсалното Братство, в началото на своята мисия стъпващ във водата на Йордан и кръщаван там. Когато се издига от водите, Универсалният (или Всеобщият) Дух е кацнал върху него като гълъб и от този момент нататък, той вече не е Исус а Христос Исус, бъдещият спасител на Света напоен с Универсалния Дух, който в бъдеще ще отнеме всичкото зло на себелюбието и ще възстанови цялата благодат на братството за човечеството, което ще се осъществи когато Универсалният Дух стане свойствен за всички хора.

ВЪПРОС No.98

Във вашето учение вие твърдите, че ние оставаме средно около една трета от земния си живот в Чистилището, за да могат да бъдат изкупени нашите грехове преди да отидем на небето. Как тогава вие съвместявате това учение с казаното от Христос към умиращия крадец: ‘’Днес ти ще бъдеш с мен в Рая’’?

Отговор: Новия Завет е бил написан на гръцки, един език в който не се употребяват никакви препинателни знаци. Препинателните знаци в нашата Библия са били вмъкнати по-късно от нашите преводачи на Библията и пунктуацията, често, много радикално променя смисъла на едно изречение, както следният разказ ще илюстрира: Когато миряните от някаква църква са се събрали за молитва, някой е дал на пастора молба за молитва написана на лист, която той е прочел по следния начин: ‘’Един моряк е отплавал в морето, неговата тъща желае молитвите на паството за неговото безопасно завръщане при съпруга и дете’’ (A sailor going to sea, his mother-in-law desires the prayers of the congregation for his safe return to wife and child).

Молбата не е имала никакви препинателни знаци, но би се подразбрало, че тъщата на младия мъж е загрижена той да се завърне безопасно при съпругата и детето си и затова желае молитвите на паството. Ако пасторът я беше прочел без запетайката, би се подразбрало че морякът отишъл да посети своята тъща желае молитвите на паството за своето безопасно завръщане при съпругата и детето си, и някой естествено би си помислил че въпросната дама е самия дявол, щом е било необходимо младият мъж да моли за молитвите на паството преди да се срещне с нея*.

______________________________________________________________________

  sea = море;   sea = виждам, посещавам, срещам се с

_____________________________________________________________________________________

В този смисъл, ако думите на Христос се четат по следния начин: ‘’Наистина ти казвам днес, ти ще бъдеш с мен в Рая’’, това ще значи, че крадецът ще бъде с Христос през някакво неопределено бъдеще време. Но ако се сложи запетая пред думата днес, както е в Библията, ще се получи смисъла който е известен на хората.

Че този смисъл е напълно погрешен, може да се види от забележката на Христос веднага след възкръсването му, когато казва на жената: ‘’Не ме докосвай защото още не съм се възнесъл при моя Отец’’. Ако Той е бил обещал на крадеца че той би бил с него в Рая през същия ден на разпъването на кръста и три дена по-късно заявява, че Той още не е там, Христос би могло да бъде обвинен в лъжливо обещание, което разбира се е невъзможно. Поставянето на запетаята, както предположихме, напълно променя смисъла на двата пасажа и между другото Петър ни казва, че в промеждутъка от време Той е работил с духовете в Чистилището.

ВЪПРОС No.99

Какъв е езотеричният смисъл на двамата крадци и на кръста?

Отговор: Противно на общоприетото мнение, четирите евангелия съвсем не са биографията на Исус Христос; те са Инструкция (Формула) за посвещаване на четири различни Езотерични Школи, и за да бъде завоалиран езотеричния им смисъл, изложени са и живота и мисионерството на Христос. Това лесно може да бъде направено защото всички посветени, като действащи лица на космическата сцена, имат подобни преживявания. Истина е написаното за Христос, че е говорил на множеството с притчи, но скрития смисъл е бил даден на учениците му в уединение. Павел също е давал мляко на слабите и месо на силните. Никога не е съществувало намерение тайните символи да бъдат предоставени на обикновените хора, или Библията да бъде направена ‘’разтворена книга на Господ’’, както хората винаги са вярвали че е.

Когато четем в паметта на природата, откриваме, че по времето на разпъването на кръста не е имало само двама, а повече на брой разпънати. Хората по това време са били осъждани на смърт за най-малкото престъпление и винаги е имало много които са страдали при тази варварска смърт. Затова, тези които са искали да завоалират скрития смисъл на евангелията, лесно са можели да намерят какво да представят като приказка и да забулят местата които наистина са съществени в епизода за разпъването на кръста. Тази част от историята която се отнася до крадците, поради това, е наистина несъществен епизод, без да има изобщо нищо общо с езотерическия смисъл.

ВЪПРОС No.100

Какво означава кръста? Дали той просто е един инструмент за мъчения, както обикновено се смята в ортодоксалната религия?

Отговор: Както при всички други символи, значенията на смисъла на кръста са много. Plato дава едно от тези значения като казва: ‘’Световната душа е разпъната на кръст’’, с други думи: На света има четири царства – минерала, растението, животното и човека. Минералното царство одушевява всички химически субстанции от всякакъв вид, така че кръстът, направен от какъвто и да е материал, е на първо място символ на това царство.

Вертикалната по-долна част на кръста е символ на растителното царство, защото токовете на груповите духове които дават живот на растенията идват от центъра на земята където се намират тези групови духове и достигат нагоре периферията на нашата планета и космическото пространство.

Горната част вертикала на кръста е символ на човека, защото жизнените токове на човешкото царство се спускат надолу от слънцето през вертикалния гръбнак. Затова човек представлява обърнато растение, защото както растението поема храната си чрез корените предвижвайки я нагоре, така човек поема храната си чрез главата предвижвайки я надолу. Растението е целомъдрено, чисто и безстрастно и протяга своя творчески орган , цвета, целомъдрено и без срам нагоре към слънцето, прекрасно нещо. Човек обръща своя изпълнен със страст размножителен орган към земята. Човек вдишва животворящия кислород и издишва отровния въглероден двуокис. Растението поема отровата издишана от човек изграждайки тялото си с нея и ни връща еликсира на живота, пречистения кислород.

Между растителното царство и човешкото царство се намира животното с хоризонталния гръбнак и в хоризонталния гръбнак токовете на живота на груповия дух на животното действат, защото те кръжат около глобуса. Затова хоризонталната част на кръста е символ на животинското царство.

В езотеризма, кръста никога не е бил разглеждан като инструмент за мъчения и до началото на шести век не е имало изображения на разпънат Христос. Преди това символът на Христос е бил кръст и едно агне легнало до основата му, за да предаде идеята, че по времето когато е бил роден Христос, Слънцето в точката на пролетното равноденствие е пресичало екватора в знака Овен, Агнето. Символите в различните религии винаги са били създавани по такъв начин. Когато слънцето вследствие на прецесията е пресичало пролетното равноденствие в знака Телец, Бикът, е била основана религия в Египет при която са се молели на Бика Апис по същия начин както ние почитаме Агнеца Божи. Чували сме за още по-стари времена, когато Norse God Thor подкарал своите кози близнаци по небето. Това е било времето когато пролетното равноденствие се е намирало в знака Близнаци, Близнаците. По времето на раждането на Христос, пролетното равноденствие е съвпадало приблизително със седмия градус на Овен, Агнето, затова нашият Спасител е бил наречен Агнец Божи. Имало е дискусия през по-ранните векове относно целесъобразността на това да имаме агне като символ на нашия Спасител. Някои твърдят, че пролетното равноденствие по време на Неговото раждане е било в действителност в знака Риби, Рибите, и че символът на нашия Спасител трябва да бъде риба. В памет на тази дискусия и сега митрата на епископите има формата на глава на риба.

ВЪПРОС No.101

Не би ли могла мисията на Христос да се изпълни без такъв жесток метод като разпъването на кръст?

Отговор: Би могла, разбира се, да се изпълни без точно този метод разпъване на кръст, но е било абсолютно необходимо кръвта да изтече. Има духовни учители на различни нива и на тях са им необходими различни условия за изпълнението на техните задачи. Някои учители, като Мойсей и Буда, са се появили сред даден народ и са му помогнали до определено ниво, като при това те самите са израствали; и двамата споменати учители са постигнали в своето развитие нивото, при което техните тела са започнали да излъчват светлина. Известно е, че лицето на Мойсей така е светело, че е трябвало да използва покривало. Буда е започнал да свети по време на смъртта си. Христос е постигнал нивото на излъчване на светлина по време на своето преображение и много важна част от Неговата работа, Неговото страдание и смърт, се е извършила след преображението. И докато за Мойсей, Илия, Буда и други по-ранни учители е станало необходимо да се раждат във физическо тяло отново и отново за да понасят греховете на своите хора, Христос се е появил само веднъж във физическо тяло и не трябва отново да използва за себе си такъв инструмент. Защото, когато духът напуска тялото по естествен начин, той взима със себе си определени нечистотии докато бавно се измъква от замръзващата кръв. Дори в такова чисто и непорочно тяло, каквото е било тялото на Исус, е имало нечистоти и насилствената смърт която е предизвикала кръвта да изтече освобождавайки Его на Христос от кръвта с бързо изтръгване, изоставяйки зад него каквито нечистоти е могла да има, е позволила на Христос светкавично да излезе от тялото на Исус без бремето на плътта което обикновено съпровожда живота в плътното тяло.

На същия принцип, факт е, че въпреки че в днешно време има войни за които трябва да съжаляваме поради хуманни съображения, все пак, факт е и той е известен на окултиста, че тези войни са изчистили в значителна степен кръвта на расата, така че постепенно човешкият род става все по-малко изпълнен с ярост и долни страсти и все по-духовен. Също така, може да се каже, че на този факт се дължи осъществяването на изкупление при заколване на животни. Когато човечеството е преминавало през етапа на животинско царство, хората не са имали червена изпълнена със страсти кръв, каквато имат нашите животни; ние не сме били така високо развити. Днешните животни, въпреки че са след нас в еволюцията, се намират на по-висока точка от спиралата и докато ние сега страдаме под закона на причинно-следствената връзка защото трябва да победим страстите си със своя собствена сила, то на животните им се помага и те се намират под надзора на техните групови духове. И когато те ще достигнат човешкото ниво през Юпитеровия Период, те ще бъдат по-висше човечество, освободени от страстите , които са превърнали този свят в такова страдалческо място. Така, че природата винаги превръща всяко зло което сме извършили в по-висше добро, затова в отговор на въпроса, бихме могли да кажем, че в случая на Христос, насилствената смърт е била необходима защото е позволила Христовият Дух да се отдели от тялото на Исус без да задържи нито една от нечистотите придружаващи този просто човешки носител.

ВЪПРОС No.102

Според учението на Розенкройцерите, кога Христос ще дойде отново?

Отговор: Библията казва, и това е истината, че ‘’деня и часа никой не знае’’, и хората които са се опитвали да фиксират определена дата или определена година за Второто Пришествие, не са разбрали напълно същността на мисията на Христос на земята. Неговото учение е било дадено на човечеството за да може да се премахне закона ‘’Око за око, зъб за зъб’’ – за да може закона на страха (от Бога) да бъде заменен от закона на любовта. ‘’Законът и пророците са били до Христос’’, казано е, но на нас ни е известно, че дори днес законът съществува и е необходим. Затова, очевидно е, че закона не е премахнат с физическото идване на Христос. Явяването на Христос вътре в нас, във вътрешното естество на човек, това е което ще премахне закона. Павел казва за това пришествие като за ‘’Христос да се роди в теб’’, и докато Христос не се е създал в нас, ние не сме готови за Второто Му Явяване. Angelus Silesius е  написал:

‘’Дори хиляда пъти да беше роден Христос във Витлеем,

Но не и в теб самия, твоята душа ще бъде изгубена.

Напразно ще разчиташ на кръста на Голгота,

освен ако той не е отново забит в теб.’’

Второто Идване на Христос зависи от това, колко скоро достатъчен брой хора ще са станали като Христос и са настроени на вълната на Христовите принципи, така че както два камертона, настроени на един и същи тон звучат едновременно когато единия от тях е бил ударен, те ще бъдат в състояние да отговорят на Христовите вибрации които ще се появят при завръщането на Спасителя. Поради това, датата на това събитие не може да се определи. Всеки път, когато ние полагаме усилия да бъдем като Христос и да прилагаме Неговото учение, ние ускоряваме Идването Му, затова, нека да се стремим.

ВЪПРОС No.103

Какъв е смисъла на казаното, че Христос е бил направен висш свещеник завинаги по заповедта на Мелхиседек?

Отговор: Казано е, че Мелхиседек е бил цар на Салем, а също така и висш свещеник. Казано е също, че неговият сан е бил много по-висок от този на Арон, защото санът му е бил несменяем и непроменим, докато този на Арон и Левитите е бил обект на чести промени.

През времето за което имаме исторически сведения, винаги е съществувало разделение между светската и духовната власти. Мойсей е бил светски управник и водач на еврейския народ, докато Арон е бил свещеник който се е грижил за неговото духовно благосъстояние и по-нататък през вековете това разделение между църквата и държавата е ставало дори по-ясно изразено, понякога предизвиквайки големи конфликти и кръвопролития, защото интересите на двете власти винаги са се явявали диаметрално противоположни. Но по времето на Мелхиседек, цар на Салем, чийто превод означава ‘’мир’’, не е имало такова разделение, двете длъжности са били комбинирани в една личност. Историята на Мелхиседек, Същество без земно родословие, насочва разбира се, към времето на ранна Атлантида, когато човечеството още не е било разделено на враждуващи нации, а е било едно голямо мирно братство и водачите на хората са били Божествени Същности които са били едновременно царе и свещеници.

По-късното разделение между църква и държава е бил един от най-резултатните източници на вражда и войни за човечеството защото всяка от тези сили се е борила за надмощие над другата, защото истината без предубеждение е, че никой който не е толкова духовна личност като един свещеник, не може да бъде способен да управлява като цар и никой който не е така мъдър, като един цар би трябвало да бъде, не може да бъде способен за духовно водачество на хората като духовно лице. Ако тези две качества отново ще са обединени в една личност на водач, наистина ще цари повсеместен мир и универсално братство. Христос е бил предвестник на това, като водач способен да обедини църквата и държавата като цар и свещеник след заповедта на Мелхиседек. Неговото Второ Пришествие открива ерата на мир и щастие, където символичният Нов Ерусалим, градът на мира (защото Jer-u-salem означава ‘’ще има мир’’), ще царства над народите на земята, обединени в универсалното братство. Ще има Мир на Земята и Благоволение между Човеците.

ВЪПРОС No.104

Какво е имал пред вид Христос когато е казал:’’Всички които дойдоха преди мен са били крадци и разбойници’’?

Отговор: В Библията четем за два големи града, по странен начин подобни, но всъщност напълно различни. Единият е Вавилон, гнездото на безпорядък и смут където хората са престанали да бъдат братя и са се разделили един от друг. Той е разположен върху седем хълма до река и е управляван от цар Луцифер – ‘’дневната звезда’’ – даряващият светлина. Неговото падение от небето е силно оплаквано в 14та глава на Исая, по-късно научаваме за пропадането на този голям град, който е станал непоносимо лош, наречен още блудница, предизвикал война, неприятности и опустошения за всички хора на земята.

След това, по напълно противоположен начин, ни се разказва за друг град, наречен Нов Ерусалим, имащ почетното положение на мост. В този град няма течаща река, а има стъклено море. Той също е разположен върху седем хълма и е управляван от друг дарител на светлина, който е наречен ‘’светлината на света’’, и това е град на мира чиито порти никога не се заключват, въпреки че в него е скъпоценното Дърво на Живота. Този град не е от този свят, той е град който се е спуснал от небето.

За да се разбере тази символика е необходимо да се върнем назад в далечното минало, когато човекът – в процес на формиране, не е бил достигнал още нивото на развитие което има днес. Когато той за първи път е дошъл на тази земя, плътното тяло е било изградено през Поларианската Епоха и е било витализирано чрез проникването му от виталното тяло през Хипербореанската Епоха. През онова време, човек е бил като Ангелите, мъж-жена, комплектна творческа единица, способен да създава от себе си посредством излъчването на цялата създаваща потомство (творческа) сила – която е любов.

По-късно, за човека е станало необходимо да развие мозък и за да бъде осъществено това, половината от творческата сила е била обърната нагоре за да изгради необходимите органи. От тогава насам, човек трябва да желае и да търси кооперирането с някой, който притежава другата половина на предоставената за размножаване сексуална сила. Сега вече, той обича егоистично за да придобие и притежава сътрудничеството на някой друг за размножаването; другата половина от творческата сила, с която той строи своя мозък и ларинкс, той също използва егоистично за да мисли, защото той се стреми към и желае да придобие познание.

Преди, човек е излъчвал цялата си творческа сила безрезервно, несебелюбиво. След разделянето на сексуалната сила човек е станал себелюбив и поради това, чрез взимането за себе си каквото му трябва, е станал използвач спрямо себеподобните си.

Ангелите са били човечеството на Лунния Период и от тогава насам са достигнали сегашното си високо ниво на развитие, но както навсякъде има изоставащи, така също и при Ангелите е имало някои които не са могли да достигнат това високо ниво на развитие – клас (или група) от същества които са били в развитието си след Ангелите, но пред хората. Те са се намирали в незавидно положение защото не могат да следват настоящия път на развитие на Ангелите, но също така не могат да потънат толкова ниско в материята като хората. Те не са могли, както и Ангелите, да си помогнат с мозък защото не са имали способността да изградят такъв за себе си (не могат да строят тяло от физическа материя), затова когато хората развили главен и гръбначен мозък, те са видели една възможност при жената, която изразява отрицателния полюс на създаващата сила, въображението, качество което и’ дава възможност да строи тяло в утробата. За да могат да получат достъп до нейното съзнание, тази интелигенция се е възползвала от известна обърканост и смущение, след което са разтревожили жената относно упражняването на нейното качество въображение.

По онова време очите на хората още не са били отворени; те са били духовни същества и не са осъзнавали напълно че притежават физическо тяло. Жената е била първата, която смътно осъзнала че тя и другите притежават такъв инструмент и тя забелязала, че понякога някой от нейните приятели, за когото преди това тя схващала че има такова физическо тяло, го е загубил и тя е започнала да се безпокои поради това. Тя не е могла да получи никаква информация от Ангелите, но тази интелигенция, която се е появила вътре в нея в змиевидния гръбначен мозък я е осведомила по въпроса и ‘’змията казала на жената: Не каза ли Господ да не ядеш от всяко Дърво в Градината?’’, на което тя отговорила, че на тях им е забранено ‘’да ядат от Дървото на Познанието’’ под смъртна заплаха. Но змията и’ казала: ‘’Няма да умреш, защото Господ знае, че в деня когато ядеш от дървото, твоите очи ще се отворят и ще станеш като боговете, ще познаваш доброто и злото’’. Жената си осигурила участието на мъжа, според инструкциите на Луцифер, осветляващия, и от тогава техните очи са били отворени, те са познали доброто и злото. Но преди това човек не е осъзнавал притежаването на своето тяло; то е отпадало от него от време на време както листата окапват от дървото, без това да му причинява неудобство защото неговото съзнание е било фокусирано в Духовните Светове през цялото време. Но Луциферовите духове са искали да го завладеят, да имат опорна точка в неговите главен мозък и гръбначен мозък. Те са го подстрекавали да се освободи от игото на Ангелите и да вземе в собствените си ръце създаващата ново физическо тяло функция. При често повтаряната и невежа злоупотреба с тази функция, съзнанието на човек е било изтеглено от Духовните Светове и фокусирано във Физическия Свят. След това се е появила смъртта във всичките и сегашни ужасни аспекти, защото сега човек смята своя земен живот за единствения реален живот. Когато той приключи, човек навлиза в едно състояние за което той не знае нищо и от което той, следователно, се страхува.

Затова, след като той е послушал Луцифер, фалшивия дарител на светлина, човек е станал подвластен на скръб, болка и смърт.. Ограбена му е невинността и душевния мир. Христос е дошъл на света за да спаси човечеството от скръб и смърт. Затова Той нарича себе си истинската светлина, а другите които са дошли преди него, Той характеризира като крадци и грабители, защото те са отнели човешкото духовно зрение, макар и да са му отворили физическите сетива.

ВЪПРОС No.105

Какво е имал пред вид Христос когато е казал: ‘’Ако някой не приеме Царството Божие като малко дете, никога няма да встъпи в него’’?

Отговор: В света около нас ние виждаме човешкото царство, където всеки полага усилия да запази и поддържа своята позиция и зависи от своите собствени представи и способности да отстоява тази позиция срещу всички които влизат в контакт с него. Ако му се представи някоя нова идея, неговата мисловна нагласа обикновено са настройва скептично. Той се страхува, че ще бъде заблуден.

Отношението на едно малко дете към заобикалящия го свят, по отношение на това какво вижда и чува, е точно обратното на това на възрастните. Малкото дете няма това непреодолимо чувство за превъзходство на собствените знания, то е искрено незнаещо и поради това е отворено за обучение, това е качеството към което насочва Спасителят в цитирания пасаж.

Когато ние встъпваме в пътя на духовно извисен живот, първо трябва да забравим всичко което сме знаели, живеейки на този свят. Трябва да започнем да гледаме на нещата по коренно различен начин, и ако ни се представи едно ново учение, ние трябва да се стараем да го приемем независимо от фактите които сме признавали и съблюдавали преди. Необходимо е да бъдем напълно непредубедени. Разбира се, не трябва направо и безрезервно да повярваме че ‘’черното е бяло’’, но ако някой сериозно твърди, че даден обект който до тогава сме смятали за черен е наистина бял, нашият ум трябва да е остатъчно отворен за да ни предпази от това, прибързано да отсъдим и веднага да кажем: ‘’Защо, аз знам че този обект е черен’’. Ние трябва да поискаме да изследваме отново този обект, за да видим дали няма някоя гледна точка от която предмета който ние сме смятали за черен, да изглежда бял. Само след като сме направили основно проучване и сме установили, че предметът е наистина черен от която и да е гледна точка, можем да се върнем към първоначалното си мнение.

Няма нищо по-забележително у едно дете от неговата гъвкава нагласа на ума, което го прави така податливо на обучение. И ученикът, който полага усилия да води духовно извисен начин на живот трябва винаги да се старае да държи ума си в такова свободно състояние, защото когато нашите убеждения и представи станат установени и непроменяеми, нашият прогрес се прекратява. Това е голямата истина, която Христос се е старал да поднесе на своите слушатели когато е изрекъл фразата предизвикала въпроса.

ВЪПРОС No.106

Не е ли ял Христос риба? Защо тогава Розенкройцерите са вегетарианци?

Отговор: След Възкресението Христос се е появил пред Своите ученици когато те са били в заключено помещение. Те на са Го разпознали веднага и не са повярвали, че това е неговото материално тяло. Но тялото в което Той се е явил е било виталното тяло на Исус и за Него е било възможно, както и за всеки друг способен да функционира в такъв носител, да притегли материя от химическата област около Себе си и да изгради перфектно осезаемо плътно тяло за един момент. За да ги убеди, че е истински, Той е помолил за нещо за ядене и са му дали парче медена пита и малко риба. Твърди се, че той е ял, но не и че е ял от рибата, а някой който е бил възпитаван сред стриктни вегетарианци като Есеите (Essenes) не би ял от рибата и не би ял изобщо месо сервирано пред него.

Също така, приписва се на Буда, че той е умрял след като е преял с глиганско месо, което е във висша степен забавно за всеки на който е известен факта, че той е учил своите ученици на прост и естествен начин на живот – да подържат тялото си с най-чиста и добра храна получавана директно от земята – и той се е трогвал до болка от страданията на човек или звяр.

Езотеричният ученик разбира, че в далечното минало глиганът е бил символ на езотерични знания. Всеки може да дава от тези знания; колкото повече даваме, толкова повече ще имаме, поне същото количество знания остава за нас. Тази истина е отразена в старо-скандинавската митология: Във Валхал, войните които са се сражавали в битката за добро, са били седнали около маса пирувайки с месо от глиган, което било такова, че колкото пъти си отрязвали парче от месото, толкова пъти то моментално израствало наново, така че винаги е имало много без значение колко е било взето и колко е било изядено. Буда през своя земен живот е поглъщал огромно количество от това свещено познание и когато е умрял е бил заситен от него.

Освен това, задаващият въпроса има погрешна представа. Розенкройцерите не учат, че всеки трябва да стане вегетарианец изведнъж. Всъщност, те учат, че вегетарианският начин на хранене произвежда изобилие от енергия, много повече отколкото месните храни. Тази енергия не е само физическа, но и духовна, така че ако човек води заседнал начин на живот и начин на живот който е ориентиран към чисто материални дейности, заангажиран, може би, в бизнес-трансакции или в други подобни бизнес области, тази духовна енергия няма да може да намери отдушник и ще доведе до нарушения в системата на организма. Само тази, които водят активен живот на открито, където изобилието от енергия генерирана от вегетарианската храна, може да бъде изразходвано, или които превръщат тази енергия в духовни усилия, могат да се чувстват добре при вегетарианския начин на хранене. Освен това, ние признаваме, че наследството от много генерации е направило човек отчасти месояден, така че що се отнася до болшинството от хората, промяната от смесена към вегетарианска храна трябва да става постепенно. Храната която е подходяща за даден човек, може да не е добра за друг, има стара поговорка която гласи: ‘’Храната на един човек е отрова за друг’’, и затова не могат да бъдат дадени бързи и твърди правила които да бъдат приложими за всички хора. Затова, всичко което ядем, както и всичко останало отнасящо се до нашата личност, трябва да се определи индивидуално от нас самите.

В Библията ясно е казано, че не е това което поемаме с уста, което ни осквернява. Ако ние се тъпчем неистово с лоша храна, силното желание е това, което е грях, но не самата храна. Ако човек се намира някъде, където не може да се снабди с чиста храна която би желал, той би трябвало да приеме храната която е на разположение, дори и да е месо, без омраза и без да се гнуси, със същата благодарност с която приема чистата храна. Тя няма да го оскверни поради неговата душевна нагласа.

ВЪПРОС No.107

Щом като Христос е нахранил множеството с риба, защо за нас да е неправилно да я използваме, или пък месо, за храна?

Отговор: Природата на един звяр е такава, че го кара да изяжда всяко животно което среща на пътя си и неговият организъм е устроен така, че той трябва да има такъв начин на хранене за да съществува, но всичко се намира в процес на развитие; винаги се променя в нещо по-висшо. Човек, в неговите минали състояния на развитие, също е приличал на зверовете, в определени аспекти; обаче, той трябва да стане Богоподобен и затова той трябва все някога да престане да унищожава за да може да започне да създава. Евреите са били все още в такова състояние, че тяхната животинска природа е била силна и са имали нищожна нагласа за алтруизъм. Те стриктно са се придържали към закона ‘’Око за око и зъб за зъб’’ и никога не са проявявали милост. Ние сме достигнали малко по-напред по пътя на еволюцията и алтруизмът излиза на преден план все повече и повече.

Казано е, че във вселената няма друг живот освен този на Бога. Че ‘’В него ние живеем и се движим и съществуваме’’. Неговият живот одушевява всичко което съществува и затова, естествено, разбираме че когато отнемаме живот ние унищожаваме формата създадена от Бог за свое собствено проявление. По-ниско стоящите в схемата на еволюцията животни развиват душевност и притежават усещания.Тяхното желание и стремеж за придобиване на опитност ги кара да изграждат техните различни форми и когато им отнемаме формите, ние ги лишаваме от възможността да натрупват жизнен опит. Ние спъваме тяхната еволюция, вместо да им помагаме. Има извинение за канибала който не знае какво прави когато изяжда себе подобните си. Сега ние изпитваме ужас от канибализма и ще дойде денят когато ще чувстваме същото отвращение при мисълта, че ще направим стомасите си гробове на трупове от убити животни.

Естествено е, че трябва да желаем най-добрата храна, но всяко животинско тяло съдържа в себе си отровата на разложението. Венозната кръв е изпълнена с въглероден двуокис и други вредни продукти по техния път към бъбреците или порите на кожата за да бъдат изхвърлени като урина или пот. Тези лоши субстанции се съдържат във всяка част от плътта и когато ядем такава храна ние изпълваме нашите собствени тела с токсични отрови. Много заболявания са резултат от използването на месни храни

Когато се позоваваме на Библията като достоверен източник за това, че е разрешено да се яде месо, би трябвало да спазваме и нейните забрани и да престанем да ядем свинско, което е най-отвратителната храна изобщо. Признат факт е, че ортодоксалните евреи които не са употребявали забранените в Библията храни, имат устойчивост срещу туберкулоза и рак.

На много места в Библията, където се споменава ‘’месо’’, пределно ясно е, че не става въпрос за месна храна. В глава Битие (Genesis) където за първи път се казва каква трябва да бъде храната на човек, се казва че той би трябвало да яде от всяко дърво и растение което ражда семена: ‘’и това ще бъде твоята храна’’. Най- еволюиралите хора през всички времена са се въздържали от месна храна. Например Даниил, който е бил свят и мъдър човек, се моли да не бъде принуждаван да яде месо, а да дадат на него и на хората които го придружават, варива. Казано е за хората на Израел в пустинята, че са имали ‘’силно желание за месо’’, и поради това техният Бог им е бил сърдит.

Има езотеричен смисъл в случая с нахранването на множеството с риба, но разглеждайки го от чисто материалистичен аспект, ние можем да обобщим пунктовете на които се спряхме в нашия отговор, като повторим че по някое време ние ще надрастем използването на месна и рибна храна, както сме се издигнали над канибализма. Каквото и позволение да е било дадено в миналото ни на варвари, то ще изчезне в алтруизтическото бъдеще, когато по-изтънчена чувствителност ще събуди у нас по-пълно осъзнаване на ужаса на доставяне удоволствие чрез месоядство.

За най-пълно изчерпване на въпроса ‘’Дали Библията оправдава месоядството’’, бихме насочили питащия към малък памфлет със същото заглавие издаден от Unity Society of Kansas City, Missouri, който предоставя доводи за и против с великолепно безпристрастие и  показва че е било само като отстъпка към по-горе споменатото силно желание за месо, а не че тази практика е била въобще толерирана.

ВЪПРОС No.108

Моля, обяснете защо обреченото теле не е било заколено за праведния син, вместо за прахосника. Не е ли било това даване на награда за лоши дела?

Отговор: Историята за сина прахосник е притча с която Христос е искал да поучи, а не е истинска случка. Това е история, която разказва за пътуването на духа през материята. Има различни класове и групи от духове. Някои, но не всички, са преминали през училището за натрупване на жизнен опит чрез преживявания, светът. Те са се спуснали от техния висок дом в Света на Бога постепенно все по-надълбоко и надълбоко в морето на материята, която ги ослепява. Накрая, те се намират облечени в плътната материя на Физическия Свят. Това е повратната точка когато те се събуждат; когато завършва безсъзнателния път на инволюцията; когато се придобива себе-съзнание плюс съзнание за външния свят. Но вътреживеещият дух няма намерение да остане на този свят. Отново събуденото съзнание за присъщата му божественост го кара отново да се чувства привлечен към висшите сфери и той казва: ‘’Аз ще се повдигна и ще отида при моя Отец’’.

След това следва трудната работа за отстраняването(обелването) на различните тела-носители в които е бил обгърнат и издигането му нагоре за съзнателно единение с Бог. Докато е зает с тежката задача ‘’Отецът се докосва до него от далече’’; все още слабият вътрешен глас започва да му говори за божествената слава и накрая, когато или еволюцията на човешкия род е била завършена или самичък духът е поел по краткия път на посвещаването, настъпва единението с Бог и с другите братя, които още не са отишли в училището за опитност. Естествено, радостта е много по-голяма при завръщането на някой, който е победил в битката за добро и се е върнал в небесния си дом, отколкото за някой който още не е започнал да се стреми към прогрес.

ВЪПРОС No.109

Защо Господ е похвалил несправедливия пристойник както е изложено в шестнадесета глава на Св. Лука?

Отговор: Задаващият въпроса би трябвало да прочете тази глава внимателно. Тя ни разказва за един неверен управител, който е доведен пред своя господар, който подозира че сметките на управителя са неточни. Този лъжлив управител се е спазарил с длъжниците на своя господар за да се подсигури за деня когато ще бъде уволнен. В стих 8 се казва, че ‘’lord*  похвали лъжливия пристойник’’. Когато е предал приготвените сметки, той би трябвало да ги е нагласил така умело, че господарят му е бил измамен, защото ‘’lord’’* на този човек – неговият господар – е бил единственият който го е похвалил, което се вижда от факта че думата lord е изписана с малка буква, докато винаги когато става въпрос за Христос се използва главна буква.

_________________________________________________________________

lord* - на български означава господар и Господ. И на български език коренът на двете думи е един и същ – Гопод-ар.

____________________________________________________________________

ВЪПРОС No.110

Моля обяснете какъв е смисъла на прегрешаването срещу Светия Дух?

Отговор: Най-общо казано, Светият Дух е творческата сила на Бог. Като потвърждение на това, имайте пред вид пасажа в символа на вярата ‘’Заченат от Светия Дух’’, който, Габриел е казал на Мария, че ще се спусне върху нея. Всичко което съществува, съществува благодарение на тази сила, и лъч от този атрибут на Бога се използва от човек за размножаване на рода. Когато се злоупотребява с това, ако може така да се каже, когато се използва за чувствено задоволяване, било то в самота или при порочна връзка, със или без легален брак, това е греха срещу Светия Дух. Този грях, казано ни е, не се прощава; той трябва да бъде изкупен.

Човечеството като цяло сега страда поради този грях. Отслабеният организъм, болестите които наблюдаваме около нас, са били предизвикани от многовековна злоупотреба и докато не се научим да обуздаваме нашите страсти, няма да има истинско здраве за човешкия род. Ние сме родени от родители които са мислили, че е било правилно да задоволяват страстите си по всяко време и винаги. Като следствие от това, ние сега страдаме, а с нашето отношение към секса повечето от нас и сега подаряват на децата ни същите болести. Така греховете на бащите са Божие наказание за децата от генерация на генерация и ще продължават да носят мъка и страдания докато не разберем, че всяко дете има правото да бъде родено при добри условия и да има добри условия през периода на развитие преди раждането.

ВЪПРОС No.111

Християнското верую базира ли се върху божествен достоверен източник?

Отговор: Съществуват три форми на Християнското верую. Една от тях е известна като Апостолско Верую, въпреки че то не е съставено от апостолите, но се предполага че обхваща техните вярвания. Другото верую е било съставено и прието на Council of Nice и се казва Nicene Creed. Athanasian Creed е с още по-късна дата. Те нямат по-голям авторитет на божествени източници, отколкото всяко друго човешко твърдение относно Библията.

Самата Библия дава верую, впрочем, в пасажа който твърди че няма дадено никакво друго име освен името на Исус Христос в което човек може да бъде спасен и това е в хармония с окултното учение, защото Йехова е бил авторът на всички стар расови (или родови) религии където страхът от Бог е бил използван срещу желанията на плътта и закона е бил наложен за да ги обуздае. Расовите религии действат поучително срещу природата на желанията, в изложения смисъл, но след време ще бъдат изместени от Религията на Христос. Тази религия на братство и любов ще премахне страха породен от закона на Йехова. Тя ще премахне нациите, с техните закони, с конфликти и борби, чрез влияние и въздействие върху виталното тяло, така че човечеството да бъде подбудено към действие чрез любов, вместо посредством закон. Това обаче не края. Когато царството бъде напълно установено, Той ще трябва да го предаде на Отеца. Религията на Отеца ще бъде нещо по-висше дори от Религията на Сина.

ВЪПРОС No.112

Как вие съгласувате закона за причинно-следствената връзка с доктрината за опрощаване на греховете?

Отговор: Невъзможността да се повярва в прощаването на греховете е накарала много хора да повярват твърдо само в закона за причината и следствието, срещащ се в страните на Изтока под името Карма. Понеже в източните религии учението за този закон и за закона за прераждането е по-ясно представено, отколкото в религията на западния свят, Християнството, има също така много хора които мислят, че тези източни религии са по-добри и по-близо до научните принципи отколкото религията на Запада, която проповядва, както популярно се интерпретира, че Христос е умрял за да изкупи нашите грехове и следователно вярата в Него ще ни донесе изкупление.

В същност, обаче, Християнското учение също формулира доктрината, че ‘’каквото посеем, такова ще пожънем’’, и затова то проповядва двата закона, за причинно-следствената връзка и прощаването на греховете. Тези два закона имат жизнено важно въздействие върху развитието на човешкия род и има причини за това, че източните религии притежават само част от пълното учение което се съдържа в Християнската Религия.

През онези ранни времена, когато на човечеството са били дадени религиите на Изтока, човек още е имал по-духовна природа, отколкото материалната същност на днешните хора от Западния Свят. Хората от Изтока са знаели, че живеем много животи в различни фигури и форми тук на тази земя. В Изтока, те и днес са напълно обзети от тази идея и като следствие от това, те не са трудолюбиви. Те са много по-заангажирани с мислите си за Нирвана – невидимия свят- където те ще могат да пребивават в мир и доволство, отколкото да се възползват от сегашните материални условия за напредък. Като последствие, техните земи са безводни и необработени, реколтите им са оскъдни и често унищожавани от палещото слънце и опустошителни порои. Те страдат от глад, те умират с милиони, но въпреки това те проповядват закона за причинно-следствената връзка, те изглежда са в неведение за това, че тяхното мизерно съществувание е вследствие на леност и безгрижие относно материалните дадености. Защото, естествено, ако те не са работили тук, те няма да има какво да асимилират в небесния живот между смъртта и новото раждане, а както един орган или крайник който не се използва постепенно атрофира, така и една страна която не се разработва и усъвършенства от духовете които са инкарнирани там, постепенно атрофира и става ненужна като дом на човешкия род. Необходимо е било за еволюцията, човечеството да навлезе в този материален свят и да развие всички негови ресурси.

Поради това, Великите Водачи са взели различни мерки да ни накарат временно да забравим духовната страна на нашата природа. На Запад, където се намират първенците на човешката раса (или род), те са диктували женитби извън рода. Те са дали на Запада една религия, която не проповядва определено и ясно прераждането и закона за причинно-следствената връзка. Те, също така, са въвели използването на алкохол, който има парализиращо въздействие върху духовната чувствителност на човек. Посредством тези мерки ние в Западния Свят временно сме забравили, че има и друг живот освен този тук на земята и като следствие от това ние се посвещаваме с най-голямо усърдие на работата да направим този свят най-полезен за нас, като мислим че това е единствената ни предоставена възможност. Затова, ние сме превърнали Западния Свят в истинска градина; ние сме създали за нас между инкарнациите една земя, която е изключително плодородна и богата на минерални ресурси които са ни нужни за нашите различни индустрии и така, ние сме завоювали този видим материален свят.

Очевидно е обаче, че религиозната страна на човешката природа не трябва да се изоставя напълно и понеже Христос, великият идеал на Християнската Религия, е изпратен при нас като пример за следване и ние не може да се надяваме, че ще станем като Христос само в рамките на един живот, за който знаем че е единствения който имаме, трябва да ни бъде дадена доктрина за компенсация, в противен случай ние бихме се отчаяли в напразните си и безуспешни усилия. Затова на Западния Свят е била проповядвана доктрината за опрощаване на греховете чрез праведноста на Христос.

Също така, очевидно е, че никоя доктрина която не се базира на истински природни закономерности не може да има възраждаща сила, и затова учението за прощаване на греховете трябва да има солидна база за да отмени закона за причинността; тази база е следната:

Когато наблюдаваме материалния свят около нас, ние възприемаме различните проявления на природата, ние се срещаме с други хора и влизаме в различни взаимоотношения с тях и тези всички образи, звукове и сцени се възприемат от нашите сетивни органи. Обаче не всички, защото обикновено ние сме изключително слаби наблюдатели за детайлите. За съжаление, истина е когато се казва: ‘’имаме очи които не виждат и уши които не чуват’’. Поради тази причина, ние губим много от нашите преживявания. Освен това, нашата памет за съжаление е недобра, ние можем да извикваме от паметта си много малко и повечето от преживяванията ни са загубени за нас защото ги забравяме. Нашата съзнателна памет е слаба. Обаче има и друг вид памет. Както етерът и въздухът пренасят до фотографската плака в една камера образа на един изглед без да бъде пропуснат и най-малкия детайл, по същия начин въздухът и етерът които пренасят това което се случва във външния свят до нашите сетивни органи, пренасят и предават в белите дробове и от там в кръвта действителната картина и запис на всичко с което сме влизали в съприкосновение. Тези картини (или изображения, или информация) се запомнят в една миниатюрна частица (или атом) наречена семенен атом, която се намира в лявата камера (ventricle) на сърцето, и този малък атом може да се смята че е Бележника на Записващите Ангели където са описани всички наши дела. След това този запис се копира в Отразяващия Етер на виталното тяло.

В течение на един обикновен живот, човек преминава в Чистилището след смъртта и изкупва греховете записани върху този атом. По-късно, той асимилира всичко добро, запомнено там, на Първото Небе и работи върху своята бъдеща околна среда на Второто Небе. Но един вярващ набожен човек осъзнава всеки ден своите прегрешения и това което е пропуснал да стори. Той се замисля върху събитията през този живот всеки ден и се моли от цялото си вярващо сърце да му бъдат простени греховете които е извършил. Тогава картините, в които са били запомнени греховете на извършеното или пропуснатото да бъде извършено, избледняват, тези сектори се изтриват от записа на живота му ден след ден. Защото целта на Бог или на природата не е ‘’непременно да се плати и изравни’’, както би било ако винаги влизаше в сила законът за причинността който неминуемо и абсолютно точно изисква възмездие или заслужено наказание за всяко прегрешение както и награда или компенсация за всяко добро дело. Стремежът на Бог е ние да се учим от нашите преживявания тук делата ни да бъдат справедливи и добри. Когато сме разбрали, че сме сторили зло и сме решени да се поправим, значи сме научили урока и няма необходимост да бъдем наказвани.

Поради това, доктрината за прощаването на греховете е действителен факт в природата. Ако ние се разкайваме, молим се и се променяме, греховете за които сме се разкаяли, за които сме се помолили и сме се променили, така че вече да не ги извършваме, тези грехове са ни простени и са изтрити от записа на живота ни. В противен случай, те се изкореняват със съответните болки в Чистилището след смъртта. Затова доктрината за Кармата, или законът за причинно-следствената връзка, както се проповядва на Изток, не посреща всички човешки нужди. Обаче, Християнското учение, което обхваща двете, и закона за причинността и доктрината за прощаването на греховете, е по-пълно учение като метод прилаган от Великите Водачи за наше напътствие.

ВЪПРОС No.113

С каква сила Петър е вдигнал Доркас от мъртвите?

Отговор: Петър не е вдигнал Доркас от смъртта, нито Христос е вдигнал Лазар или някой друг, нито пък е претендирал за това. Той е казал: ‘’Той не е мъртъв, той е заспал’’.

За да бъде разбрана тази материя, ще обясним какво се случва по време на смъртта и по какво смъртта се различава от състоянието на транс, защото двете личности които споменахме, са били в състояние на транс когато предполагаемото чудо се е случило.

Когато човек е в будно състояние, когато Его функционира в пълно съзнание във Физическия Свят, разположението на различните му тела-носители е концентрично – те заемат едно и също пространство – но през нощта когато тялото лежи и спи, се осъществява едно разделяне. Его, облечен в ума и тялото на желанията се извлича от плътното тяло и виталното тяло, които остават в леглото. По-висшите тела се реят близо над тях. Те са свързани към по-плътните тела със сребърната нишка (или корд). Една тънка блестяща нишка която приема формата на двойка фигури подобни на шестици, като единият край е закачен към семенния атом в сърцето, а другият, към централното завихряне (чакра) на тялото на желанията.

В момента на смъртта, тази нишка се скъсва при семенния атом в сърцето и силите (или енергията) на този атом се придвижват по продължение на пневмогастричния нерв през третия ventricle на мозъка и от там навън през процепа между допиращите се occipital и parietal кости на черепа, по хода на сребърната нишка и влизат в по-висшите носители. Едновременно с това скъсване, виталното тяло също се освобождава и се присъединява към по-висшите носители които се реят над умрялото тяло. Там то остава за около три и половина дни. След това по-висшите носители се освобождават от виталното тяло което се разлага едновременно с плътното тяло, в обичайните случаи.

По време на това последно разделяне, сребърната нишка също се прекъсва по средата и Его е освободен от връзката с материалния свят.

По време на сън Его, също така, се извлича от плътното тяло, но виталното тяло остава заедно с плътното тяло и сребърната нишка остава непокътната.

Понякога се случва Его да не влезе в тялото на сутринта за да го събуди както обикновено, той остава отвън за време вариращо от един до неопределен брой дни. В този случай казваме, че тялото е в естествен транс. Но сребърната нишка не е скъсана в нито едно от двете споменати места. Ако тези прекъсвания са станали, никакво възстановяване не е възможно. Христос и апостолът са били ясновидци, те са видели, че не е имало никакво прекъсване в споменатите случаи, затова е казано: ‘’Той не е умрял, той е заспал’’. Те, също така, са притежавали способността и силата да накарат Его да се върне в своето тяло и да възстановят нормалното състояние. Така са били извършени от тях така наречените чудеса.

ВЪПРОС No.114

Вярвате ли в преображението?

Отговор: Със сигурност, но има преображения и преображения. Има едно преображение което се случва по време на ‘’ривайвал-събирания’’ (revival meetings) с биенето на тъпани, с пляскането на ръце, с пеенето на църковни химни и с настойчивото викане на ревайвалиста: ‘’елате преди да е станало късно’’.  Всички тези спомагателни средства за преобразяване предизвикват интензивно хипнотично въздействие, което засяга емоционалната природа на много хора по такъв начин, че тези ‘’грешници’’, така наречени, не могат повече да се задържат по местата си и са форсирани в буквалния смисъл да се подчиняват на командите и да се приближат напред до ‘’банката на опечаления’’ (mourner’s bench). Този начин на преобразяване има обикновено много малка стойност. Ривайвалистите откриват, че е много лесно да променят хората по този начин. Изключително трудният проблем е, като един от тях го формулира: ‘’да го направиш трайно’’, защото когато жертвата на хипнотизатора ривайвалист напусне събранието, влиянието постепенно отслабва и рано или късно човек си възвръща предишното поведение. И, въпреки че тези ‘’върнали се към порока’’ може да не чувстват никакво угризение на съвестта когато се върнат към порока, следващото ривайвал-събиране ги привлича към ‘’банката на опечаления’’ отново със същата сигурност както един магнит привлича игла. Те отново и отново се променят и редовно се връщат към порока винаги след като е имало ривайвал-събиране, за забавление на обществото, което е в неведение за това, че става въпрос за случай на лека форма на хипнотизъм.

Има и друг вид преображение, обаче, винаги придружено от планетарни влияния, и в съответствие със силата на тези влияния преображението, или промяната в живота, ще бъде повече или по-малко пълна и радикална. Това показва, че душата е достигнала определена точка в нейното пътуване, където се чувства привлечена към възвишения начин на живот. Непосредствената причина за преображението може да бъде църковна служба, лекция или книга, стих от Библията, или нещо в природата, но това е само видимата физическа причина за нещо което вече е действителност на духовно ниво. От този момент, мъжът или жената ще придобие нов начин на живот, ще изостави настрана старите грешни навици и пристрастия, ще следва нова линия на мислене и напредък. Това може да промени напълно манталитета му и отношението му към живота, а също така и към обкръжението му. Всъщност, много често едно пътуване го извежда от неговата привична околна среда за да предостави подходящите условия за посяване на ново семе.

ВЪПРОС No.115

Имат ли някаква стойност изповедта и опрощаването?

Отговор: Ако задаващият въпроса има пред вид изповед и опрощаване както се практикуват в Католическата Църква, може да се твърди, че свещеникът със сигурност няма силата да опрощава греховете на изповядващия се и практиката на изповядване поради задължаване от страна на църквата, в най-добрия случай е обикновена демонстрация на разкаяние.

Ако, от друга страна, изповядването се прави в дух на спазване на предписанията, който е истинският начин на изповед, тогава положително има стойност защото както едно малко дете, което е направило нещо лошо, изпитва угризение на съвестта и съжалява, така и ние може да се чувстваме във висша степен разкаяли се за греховете си, когато сме пропуснали да направим добро и когато сме извършили зло.

В същност, често добрите родители обръщат внимание на факта, че понякога мълчаливото разкаяние не е достатъчно за детето, което чувства нужда да отиде при родителите и да изповяда прегрешението си. Когато е получена прошка от родителите, неговата съвест се успокоява. Същото е и с детето на Господ. Ние грешим и съжаляваме за греховете си; ние решаваме да не правим повече такива неща; но ако може да признаем пред някого в който имаме доверие и да получим неговото съчувствие и уверение, че това лошо деяние няма да бъде използвано срещу нас, ще ни стане по-леко на съвестта. Този принцип е бил основание за предписанието в Библията: ‘’Изповядвайте греховете си един на друг’’. Човекът, на който ще се изповядаме, разбира се, ще бъде човек към когото изпитваме голям респект и любов и в този момент той се явява за нас представител на Бога или на нашата собствена по-висша природа и поради това, получавайки неговото съчувствие, ще изпитаме голямо облекчение. Но, също така ще почувстваме, че решението което сме взели да не извършваме отново този грях, се подсилва от факта, че го имаме за свидетел. Ако изповядването се прави по този начин и по този начин се получава опрощаване, тогава без съмнение има много полезен ефект.

ВЪПРОС No.116

Имат ли някаква стойност ритуалите на латински използвани в Католическата Църква? Не би ли било по-добре да се преведат, така че хората да могат да ги разбират? И не са ли за предпочитане импровизираните служби и молитви използвани в Протестантските Църкви, пред ритуалите и стереотипните масси на Католиците?

Отговор: Понастоящем цялото човечество е толкова напреднало в еволюцията, че е над закона, в определени аспекти. Повечето хора спазват закона ‘’Не кради’’, например. Законът е спирачка за природата на желанията, но там където съществува желание за постигане на окултен или по-скоро за духовен напредък, трябва да бъде завършено, също така, и одухотворяването на виталното тяло. И това се постига чрез използваното в изкуството и религията често повтаряно въздействие, защото за виталното тяло е характерно повторението, както се установява при наблюдения над растенията които имат само плътно и витално тела. Техните стъбла и листа следват едно след друго в определен ред нагоре, те прорастват едно след друго. Виталното тяло е което е изградило прешлените на гръбнака на човек един след друг при непрекъснато повторение. И паметта, например, която е едно от свойствата на виталното тяло, се развива и затвърдява чрез непрекъснато повторение  и преповтаряне.

 Когато протестантите са се отделили от Католическата църква, те наистина са изоставили много от злоупотребите, но също така са изоставили почти всичко ценно. Те са се отказали от ритуалите, които всеки може да разбере независимо от лошото произношение на някои свещеници. Знаейки ритуала, паството е можело да изпрати своите мисли в същото направление както мислите на свещеника който чете и по този начин огромно количество от идентична духовна мисъл е бивало концентрирано и излъчвано към общността за добро или зло. Сега, вярващите в Протестантската Църква слушат импровизираната молитва и проповед на своя свещеник, който обикновено не мисли особено за духовната работа която е стои пред него, а повече за това как да подбере по-благозвучни фрази за да погъделичка слуха на своето паство. Хората забравят това което той е казал още преди да са напуснали църквата. Тези които посещават Католическата Църква разбирайки ритуалите и днес са в състояние да обединят своите мисли в духовен конклав и да запазят в паметта си това което са преживели. Така че, всеки път те прибавят по малко към одухотворяването на своите витални тела, докато членовете на Протестантската Църква са повлияни само емоционално и този ефект скоро изчезва. Библията ни учи да се молим непрекъснато и много хора се присмиват казвайки, че ако Бог е всезнаещ Той знае от какво се нуждаем и без нашите молби, а ако не знае, Той не би могъл да бъде всемогъщ и затова нашите молби няма да бъдат изпълнени и няма смисъл да се молим. Обаче, това предписание е базирано на познанието за виталното тяло, което има нужда от повторения за да може да бъде одухотворено.

Толкова за ритуала. Колкото до използването на латински език, в първа глава на Йоан се твърди, че в началото беше словото… и без него нищо не е направено. Словото е звук. Ако поставим пясък или дребни семена върху месингова или стъклена плоча и след това прекараме лък от цигулка по ръбовете на плочата, ще генерираме звук и този звук ще предизвика образуването на геометрични фигури от пясъка или семената, фигури подобни на кристална решетка. Всеки различен звук образува специфична фигура. Така че, ако определен звук генерира определен ефект който желаем да получим, ние не може да променим звука без също така да се промени и ефекта. Ако издаваме определен звук казвайки ‘’Deum‘’ и след това преведем Deum и кажем Бог, звукът ще бъде много различен и след като даден звук предизвиква определен ефект върху нашите невидими тела, ефектите които са били генерирани от латинския ритуал ще са загубени за Протестантските Църкви които са променили ритуала на английски или въобще са го отменили.

Често за хората е загадка, по какъв начин Католическата църква запазва мощното си влияние върху своите хора и би могло да се каже, че ако се изоставят ритуалите на латински език, това би изчезнало след десетина години. Нещо повече, истински окултни ритуали не са преведени на английски дори сред Розенкройцерите, ритуали на латински, обаче не тези на Католическите Църкви, често се използват по време на службите.

ВЪПРОС No.117

Каква е същността на мъченичеството? Дали мъчениците наистина стават светци?

Отговор: Човек се повдига за единение с Бога чрез четири велики стъпки или етапи. Първо, той се мъчи или се жертва на Бог от който той се страхува и затова се старае да се държи прилично пред него, така че неговият Бог да не го нарани. След това, той се научава да възприема този Бог като мощен съюзник срещу своите врагове и като Бог, който му дава всички хубави неща, стига само да му се подчинява и да му принася в жертва материалните ценности които притежава. На третата стъпка, него го учат да принася в жертва себе си чрез водене на праведен живот и очаква да бъде награден в някакво бъдещо състояние наречено небе, където той трябва да живее във вечно щастие като компенсация за старанието му по време на  земния живот. Мъчениците са живеели през този етап, и те са вярвали в това и са били напълно погълнати от идеята за истинността и славата на небесата. Затова на тях им е било лесно да пожертват живота си и след това да се доберат веднага до бъдещото блаженство.

В действителност, ако мъченичеството би могло да отключи едно небе с вечно блаженство, това би бил възможно най-лесния начин да се получи наградата. Може би е нужна смелост за да се умре, обаче необходима е много по-голяма смелост за да се живее. Ние сме много склонни да мислим, че ако човек е дал живота си, той е дал всичко което има и често чуваме хората да казват за някой който се е самоубил, че ‘’той си е изплатил всичко’’. Всъщност, самоубийството е израз на най-голямата страхливост и мъченичеството би трябвало да предизвиква в много по-малка степен възхищението ни, отколкото живота на хората които ден след ден се стараят да следват духовните напътствия на Библията и водят благопристоен начин на живот. Разбира се, наистина е прието, мъчениците да будят възхищение за това че са останали верни на вярата си пред лицето на смъртта и мъченията. Без съмнение, те ще имат огромни възможности за духовен растеж в по следващи животи, възможности от които са били лишени когато са били изгорени на клада или умъртвени по някакъв друг начин. И бихме могли със сигурност да кажем, че те са били светци и свети хора в такъв смисъл, че тяхната вяра им е била по-скъпа от живота, но твърдо държим на това, че един църковен декрет не е в състояние да направи от един грешник светец.

ВЪПРОС No.118

В една от вашите лекции вие изложихте становището, че е неправилно да се изпращат мисионери в чужди страни; че религиите, изповядвани от така наречените езичници, са понастоящем добри за тях, но че тези мисионери са нанесли за сега малка вреда. Как тогава ще обясните заповедта на Христос към своите Апостоли: ‘’Вървете по целия свят и проповядвайте евангелието на всяко същество’’?

Отговор: Смисълът на думите на Христос, очевидно, трябва да се търси в интерпретацията на думата ‘’свят’’. Ако под тази дума разбираме цялата земя, може би е правилно да се изпращат мисионери в чуждите страни; но в Библията се казва, че учениците, към които заповедта е била отправена, са се върнали след като са изпълнили своята мисия, показвайки, че думата свят от заповедта не би могло да е замислена като цялата земя. В тази връзка, думата ‘’свят’’ по-скоро трябва да получи интерпретацията ‘’polity‘’, която също може да бъде намерена в някои речници като друг израз на свят. И днес дори, може да се намери географски нос в Испания който се казва Cape Finisterre  - краят на земята. Затова този термин, по времето когато Христос е изрекъл тази заповед, не би могъл да обхваща цялата земя, както ни е известна днес. Становището, поради това, не противоречи на учението на Библията. Неправилно е да се изпращат мисионери при хора, които наричаме ‘’езичници’’, защото тяхното развитие до настоящия момент е такова, че те не могат да разберат една религия която проповядва любов към ближния си, една религия която дори ние не сме се научили още да прилагаме в живота си. Освен това, великите Записващи Ангели, които са ангажирани в човешката еволюция, са в състояние да преценяват нашите нужди и да поставят всеки един в обкръжението където той ще намери влияния в най-голяма степен водещи към напредък, също би трябвало да вярваме, че те са дали на всяка нация спасителна религия, която е най-подходяща за тяхното ниво на развитие. Затова, ако човек е бил поставен в страна където се изповядва Християнската Религия, тази религия съдържа идеала към който той трябва да се стреми, но да се правят опити да се наложи тя на други хора които са поставени в други области, би значило да поставим нашата преценка, като по-висша, над преценката на Бог и неговите действащи сили Записващите Ангели. Между другото, както беше казано, мисионерите са навредили малко на хората при които са били изпратени, но те биха могли да направят много добро тук, у дома. Не е нужно да напускаме дома ни за да търсим езичници които имат нужда да бъдат поучавани с Библията. Професор Wilbur L. Cross от Йейл споменава например, че в една група от четиридесет студенти нито един не могъл да каже кой е Юда Искариот; че той имал студент евреин, който никога не бил чувал за Мойсей и че е получил като най-добър отговор на въпроса за същността на Pilgrim Progress, отговора че това е основата на историята на Нова Англия. Ако мисионерите бяха изпратени при тези езичници, може би щяха да направят малко добро.

 По-голяма вреда, обаче, има когато Източният Свят изпраща своите мисионери тук да ни накарат да приемем Хиндуизма и сходни на него религии, защото често тези Хиндуисти проповядват дихателни упражнения които предизвикват психични заболявания или туберкулоза, защото нашите западни тела съвсем не са пригодени за практикуването на такива упражнения. Най-безопасно е да се изповядва религията на нашата страна, да се изучава и да се използва тази религия, оставяйки на другите народи привилегията да правят същото по отношение на техните собствени религии.